Коледа

Вярвате ли в добрия старец?
Ако отговора вие е - не, помислете!
Той може да не е белобрад старец живеещ в Лапландия, да няма работилница с вечно забързани джуджета без почивен ден. Дори може и да няма вълшебен впряг от летящи елени, а за вмъкването през комина, дори и аз не вярвам.
Но!
Има ли Коледа през която да сте останали без подарък и без изпълнени с радост сърца? Коледа в която да не сте усетили любовта, мислите и подкрепата на любимите хора?Случвало ли ви се е да пропуснете да си пожелаете или обещаете нещо за идната година?
А не смятате ли, че желанията се сбъдват?

Тези неща правят Коледа вълшебна - срещата с близки и роднини, и сякаш чак сега забелязвате следите от времето върху родителите си, но в същото време и забелязвате колко много всъщност си приличате. Откривате, че сестра ви / брат ви или племенниците вече не са деца, че са прекрасни и открити хора. Пожелавате си повече хубави вечери със семейството си!

Така, че коледния дух е жив независимо, че не си признавате, че вярвате! Замене това са дни заредени с много положителна енергия. За да я усетите обаче забравете за безцелното пазаруване и обикаляне на моловете, това може само да ви изтощи и изнерви. Подарете елхова клонка, шишарка, рисунка, просто подарете себе си - това е най-хубавия подарък за всички които обичате и ви обичат.

И незабраваите да напишете писмо, защото желанията се сбъдват.

- ето и моето писмо...

Мили дядо Коледа,
как я карате с Баба Коледа?
Надявам се и ние с Павката един ден да можем така до осмислим старините си. Да имаме сили да вдъхваме вяра във вълшебствата на много хора. Да бъдем добри и ведри старци, да радваме както внуците така и много други деца!
Дали Баба Коледа може да ми прати рецепта за коледните курабийки?
Искам също така да си пожелая много здраве за майка, кака, батко, Ели и Марти, за всички близки и приятели - нека не ме тормозят със здравословни проблеми, молете!
За Павката (понеже е срамежлив и няма сам да ти каже) дай му малко кураж да преследва мечтите си, ще видиш, че и ти ще останеш доволен от това!
За себе си - идвай по често в съня ми да си говорим, така приятно е да има с кой да полетиш , а и ако съм пропуснала нещо може да си го до пожелая, нали?

Началото - Барселона

Настана момента да кажа: Привет на всички!

Имах идея - да пиша за пътуването! За физическото и духовното, за нещата които се случват или не, по пътя ни. Исках да споделя и да ви чуя! Исках да открия себе си чрез вас и света. Да започна една нова история. Исках, но не знаех как, откъде и дали. Дълго чаках своето вдъхновение, и ето на то ме сполетя. БАРСЕЛОНА!

Въздухът е божествен! Някак лек и чист. Карате да дишаш и да дишаш. Дишаш с цялата си душа, която дълго и грижливо си я пазил на тъмно да не я нараниш, да не я нацапаш. Е тук може да я покажеш, и въздуха я поема без да пита, грабва я и тя се понася сред море пъстроцветни души...

Можеш спокойно да попееш на воля, да се завъртиш на пета, да размахаш ръце да прескачаш плочки, да говориш с всички, да си ти, да си друг, и всичко друго което ти хрумва. Можеш толкова неща да направиш, че даже да не правиш, тук свободата съществува всеизмерно - нея може да я видиш да наднича от всеки ъгъл, да я чуеш в пъстроцветната реч, да я помиришеш, да я докоснеш чрез хората и сградите, защото тук всичко има душа.

Всички, и всичко се носи плавно и някак смислено. Звучи налудничаво, но така го усетих. Това е градът приказка, от тук започват историите с вълшебства, невероятните приключения, запознанствата и приятелствата, защото тук можеш само да обичаш.

Приключението започна от момента в които изпълзяхме из метрото. Един арабин ни "посрещна" с оферта за бира-евро, отказахме (разбира се това не се повтори повече, имам в предвид да откажем), озовахме се на булевард за България, улица за Барселона, с едно две питания намерихме хостела си. Излезнахме, за по бира. В 12 през нощта сякаш хората тепърва излизаха да похапната и да се видят с приятели. На първия ъгъл се натъкнахме на танцуващи и пеещи хора, по-нагоре на малко площадче (пълно е с такива) на група пушещи и пиещи, после пак на танцуващи, после на полицаи, които гледаха и пушещите и пиещите и танцуващите, но само ние ги забелязахме (повече не ги видяхме или не ги забелязвахме не знам). Забравихме, че искаме бира, просто вървяхме и някак странно и различно осъзнавахме факта, че сме живи. Прибрахме се към 4, заспах веднага или изобщо не заспах не знам. Съня беше изпълнен с емоции, хора с който говорех на различни езици, носехме се по улиците, влизах в къщите. Събудих се с голяма олелия в глават, която се оказа в коридора, (олелията, а не главата) всички врати на етажа започнаха да се отварят и затварят (скърцайки). Слезнахме да пием кафе ( 8,30). От там към метрото и парка Гюел!

Едно от невероятните места в чието създаване има пръст Гауди. Снимките ще кажат повече отколкото аз бих могла. В началото гледах и не знаех харесвали ли ми или не , това съчетание от готика, арт нуво, сюрелизъм и какво ли още не. Докато в е един момент осъзнах, че не мога без. Оживения парк, има и доста тихи и уединени места, в които можеш да се спреш за малко докато мозъка ти се охлади. песента на папагалчетата е много подходяща за това място, на мен лично за първи път ми се случва да харесам тяхното цвърчене.

След парка забравихме за метрото, не искахме да пропуснем нищо

впуснахме се из улиците, на места не можехме да спрем да снимаме, а на моменти не можехме да вдигнем апарата, за де не изпуснем случващото се. Деня завърши пред Ла Саграда Фамилия (Светото семейство), посветена на Исус Христос и неговите "земни" родители Мария и Йосиф. И тук спряхме вперили първоначално неразбиращи погледи, после нещата започнаха да се подреждат. Сградата има три различни фасади, с различни сюжета и различен стил - готика, кубизъм, модернизъм. Това бе за любителите на изкуството или архитектурата, важното е че някак самите камъни разказват и въпреки множеството туристи те се чуват.

Не ви ли прилича на замък построен от пясък на плажа?

Това сигурно е единственото място на което може да се види това:

Сградата изглежда скучна, обикновена, това е музей и .... изведнъж кого виждаме ..... Супер МЕН, който най вероятно се кани да вземе знамето и да отлети. Може би ще открие нов континент или планета, където ще го постави?! :)

Това е Барселона, ръка за ръка боржуазното и модерното, традиционното и ексцентричното и още куп неща заедно.

Мога да не спра да разказвам, но най-добре отидете и вижте - заслужава си!

И накрая да ви разкажа с каква нагласа тръгнах: Барселона - европейски град, София - европейски град. Сходни култури, значи да не очаквам нещо супер различно, не отивам в Индия, я! Така си казах аз отпътувайки към каталунската столица. ДА ама НЕ, изненадах се и още как! Нямаме много общи неща, не ние хората - ние сме си еднакви и там хората цапат, и те се опитват да пътуват гратис в метрото, и те се напиват и повръщат по улиците, дори и те минават на червено, НО те имат алеи за велосипеди, и не само алеи имат колелета за обществено ползване, тротоарите при светофарите завършват с наклон, така че майките с количките или инвалидните такива, както и куфарите с колелца на туристите да минават безпрепятсвено. Парка Гюел, и не само той има специална алея пригодена за инвалидни колички, по стръмните улици даже има и ескалатори. Улиците се мият всяка нощ, и всички улички и преки (не вярвам тези три през които бяхме ние да са изключение). Но това което съвсем ме втрещи е начина по-които се отбелязват празниците - религиозните им празници. А това включва всяка неделя, в нашия случай и понеделник 8 декември ден на непорочното зачатие. Това се неработни дни! С изключение на метрото, кафетата, някой ресторанти, разбира се китайските магазини за "супер " сувенири и Мол Барселона. Но като цяло по улиците е пусто и тихо, само туристите се шляят объркани от внезапно опустелите улици. Това са дни за СЕМЕЙСТВОТО, нещо което ние сме на път да забравим.

Това място, по странен начин ме накара да разбера истината за себе си. Сега когато смятам, че я знам е удивително, че не мисля да променям нищо.

Билили сте в Барселона? - Как я почувствахте?