25 май 2009

Rafting story

http://picasaweb.google.bg/pufpafisis/RaftingStory?authkey=Gv1sRgCN6J8eythsDxfA#
И така, речено - сторено!
първо да уточна, че много се радвам, че рафтинга се състоя в събота, въпреки че много хора можеха да дойдат в неделя, но аз упорито не исках да променя датата. Така пропуснахме земетресенята и блокирането на Кресненското дефиле. На всички пропусали това спускане, искам да напомня, че просто е трябвало да им се случи нещо друго :)

Спускане отново ще има! За желаещите да се ориентират до края на месеца.
Ето и някой практични съвета:
1. Не прекалявайте с бирата и хапването преди спускането ;)
2. Знайте, че не само ще намокрите всичко с което влезете, но ще сте мокри още преди да влезете :D
3. Каската и жилетката са задължителни, неопрена - пожелание, така че ако не искате да носите нещо което минава от човек на човек с кратка почивка през един бидон с някакъв разтвор, просто си носете резервни дрехи. Водата не е студена, или поне аз не съм мислила за това.
4. Вземете си гащи!
5. Слънцезащитен крем (дори да няма слънце, усмивките след това ще са достатъчно заслепителни/ неважи в случаите когато усмихващия не знае какво е четка за зъби :D)
6. Отидете с приятели, напълнете цяла лодка! (има 4 и 6 местни)

Това е прeживяване което мога да препоръчам на всички (случаите с водин фобии са изключение). За хората с нисък праг на адреналин, това ще е едно разтърсващо изживяване което няма да забравят, но няма и да освободят "баровия стол". За тези които са свикнали да са носят на ръба на вълната, ще е приятно и ободряващо. По скалата за адреналин от 1 до 10, рафтинга може би е някъде към ...5?! Разбира се всичко зависи от ситуацията сигурна съм, че може и далеч да надскочи десетката :)

Следващото приключение е каякинг!!!
Смятам, че за него изключително важно е да избереш пратньора си.

19 май 2009

Непланувано

Един пореден ден...
Ден, като ден, ама каквото и да си говорим няма един с един еднакъв :)
Живота шарен, обагрен с хиляди цветове. Макар и притежателите или носителите, а може би е по редно да кажем излъчващите цветовете, да не осъзнават тяхната сила, а може би и самото им наличие. /е тук вече цветовете на дъгата се приляха :D:D:D/

Там, деня за когото пиша мина, то бе белязан с неговото начало и неговия край, изпълнен с много различни начала и крайове. (хъм, думата "край" има ли множествено число, или се предполага, че края може да бъде само един?). Бе един от онези дни, който неизбежно ще избледнее с времето, НО усещането и емоцията НЕ. /а знаете ли колко хубаво е да усетиш положителния заряд на "не"-то, и щастливата нотка на "но"-то/

Впечатляващото в деня ..., така като искам да го кажа, осъзнавам, че не е било едно. ... Вълшебен ден! Вълшебството се крие в съумяването да го изживееш реално. Когато няма нищо друго освен момента! И мига стана ... ами миг на квадрат /начинаеща съм още ;) очаквам момента, в който ще мога да опредля сама продължителността на мига/

Друга очарователна черта на деня, бяха неговите въпроси /нали всички сме наясно, колко важни са въпростие, по-важни са от отговорите, защото няма верен или грешен отговор, както няма и добро и лошо, красиво и грозно, но пък има миришешто и смърдящо :D:D:D, важното е да човек да търси преди да се открие :), тука вече и да отворя още чертички, пак няма да мога да си се изясна - толкова е хубаво усещането, че разбираш! Но е непосилно да го опишеш и да го предадеш, което е странно - трябва да има начин?! Оргазъма също не може да го разкажеш, но можеш да "заведеш" човека до там, така де до вратата, той сам влиза, защо да не можем да поканим и някой на гости за щастието в нашия миг /

Бръбара...
Когато съм щастлива искам всички около мен и тези в главата ми да са щастливи. Каго съм на хубаво място пак искам да извикам всички. И така...
Вчера си върнах нещо (бе се изгубило някъде последните дни) усещането за щастливо щастие :) тихо спокойствие и пълна наслада.

Исках да разкажа една история, Но (и това е от хубавите но-та) се получи товааа =)
със сигурност много ще се смея, ако някога пак го прочета :)

П.С това къде се намираш, не те прави щастлив, това с кой си също не е в основата на щастието, щастлив си когато позволиш и пожелаеш да си.

Пращам, пращам, въртая се и сменям цветовете, дано поне една мъничка частица достига всеки път до вас щом съм щастлива :)

13 май 2009

Насам-натам

Нагоре-надолу, напред-назад, и всички други знайни и незнайни посоки, човека и неговата човешка същност непрекъснато е в движение - не непременно градивно, доста често без конкретна идея и посока, някак интуитивно или пък на пук на интуицията, търсещи, жадни за отговори и подходящи въпроси, все на път, в очакване на хоризонта, после на пристана, на безкрая и на смисъла. Така минава живота ни (ми). И колкото и да е различен пътя ни (а колко може да е различен, все пак всички сме ограничени в рамките на четиримерния си свят, черупките на телата си, и човешката природа) сякаш сме обединени в едно - да не сме сами. Ние - хората, сме социални животни, пристрастени към себеизявяването, търсещи кой разбиране, кой ласки, кой възхвала, или просто свидетели на своя живот. Иде реч за приятелите - хората който искаме да са около нас и с нас, а не тези с който трябва (колеги, роднини, съседи). Няма точно определение за приятелите, както и за любовта, омразата, живота. Приятелството е нещо различно - зависи от всичко, от човека, от нещата който ви свързват, от нещата който сте преживяли, от вашия си собствен свят с неговите правила. Да смятам, че и в приятелството има правила.
Приятелството (за него ми се говори) почва да ми се изплъзва. Чувството е опустошително, като отлив (нали знаете когато се разхождате по морското дъно, има всякакви причудливи, интересни, нещица подсказващи, че е имало и друг живот точно тук под нозете ви). Неосъзнато (в момента умишлено) търся причината. Къде изгубих любовта? Приятелството бе любов - чиста, неизискваща, не очакваща, безвъзмездна, безплътна. Превърнала се с в сянка, спомен-болезнен.
Пътя си върви - така е писано, по-пътя винаги се върви. А щом вървиш си в движение, и другите са в движение, пътищата се пресичат, разделят, стремежа не умира (дори твоя да повехне за миг, стремежа на общото продължава, земята се върти, хората вървят). Нещата се променят, за нас - неусетно, но сигурно. И така във време на "преход" винаги е трудно - да приемеш новото, да го съпоставиш с това което е било, да избереш, или да се примириш с избора.
И неизбежно комуникацията с хората се променя. Тази промяна ми е трудна. (ще поясна за да не изпаднат в шок хората дето ме знаят). Трудно ми е да приема "новия" начин на комуникация, споделяне и общуване. Просто не ми носи нищо, не ме провокира да давам, не че не е реално - реалности колкото искаш, но ...., ами не ми е истинско.
Доста е ободряващо да разсееш работния процес с един бърз чат, или чата да разсееш с малко работа, да изпиеш едно виртуално кафе, но ми липсват погледите ви, усмивките ви, истинския смях, гримасите, миризмата ви.
Насам-натам, напред-назад, има ли смисъл да вървиш сам?!