КУЛТУРНО МИ Е

Всъщност не знам колко ми е "културно". И не съм сигурна на каква тема ми е "културно". Но смятам, че имаме известен растеж, в различни културни области. Така например, смятам че културата на шофьорите се е повишила. Бравооооо!!!!! (искам силни аплодисменти). Все по-често мога да пресека с нормална походка, а не тичешкомо-зигзагообразно, след което получавам няколко секунда аритмия (разбира се говорим за пешеходните пътеки, а не за спорта - прескочи кола, където ти падне). Също така доста по-рядко ми се случва когато карам с максимално позволената скорост, някой да изсвисти покрай мен (е, да си призная и доста по-рядко сядам зад волана). Повишената културата на шофьорите донякъде може би се дължи и на засиленото катаджийско присъствие, както и на камерите, които напоследък никнат като гъбки. Няма лошо! Само дето културата на полицаите си е останала на същото ниво - манипулативно, спекулативно, корумпирано ниво, но не ми се разказват случки, всеки си ги има в изобилие.

Не знам дали ви е направило впечатление, но сякаш и улиците са станали по-чисти?! Надявам се да не се дължи само на розовите ми очила. Но все по-често забелязвам хора, които стискат в ръцете си обелки, салфетки, дори люспи от семки и ги изхвърлят чак като стигнат до някое кошче!!! Не че от време на време не попадам зад някой "мерцедес", който да си изпразни пепелника на светофара, но.... да се фокусираме върху промяната.

Най приятната изненада за мен е зараждането на една нова култура. Културата да си търсим правата. Когато попаднем на стока с изтекъл срок на годност, когато не получим услуга за която сме си платили, когато сме излъгани от търговеца, или просто когато обувките които сме си взели вчера на дневна светлина не ни кефят. Когато търсиш - получаваш!!! Факт! Естествено всички тези изводи могат спокойно да се приемат като частни. Огледайте се е преценете :)

П.С исках да напиша нещо за театъра, но после усетих, че той за мен не е култура, а усещане - така че за него в следващия пост :))))

Чудя се - има ли сила, която да сложи в ред мислите ми?! :DDD

Щастливо

Събуждаш се!

Топличко ти е, в стаята все още мирише на сън. Протягаш се и се усмихваш, след това потъваш в омайна прегръдка. Той навярно още сънува, усещаш спокойствието и топлината на спящото му тяло. Съня все още е на клепачите ти, но твоя ден те зове. Посреща те едно мъркащо черно петно, умилкващо се в краката ти. Прегръщаш и него, усещаш енергия, а ти му отдаваш любов. След малко кухнята се изпълва с плътния аромат на силно кафе. Оставаш чашата кафе на перваза за да може течността да се охлади. В банята ти се иска да запееш, но тихичко си тананикаш, още е прекалено ранно за останалите сънчовци :)) Стигаш до колата, преди да седнеш зад волана поемаш голяма глътка прохладен, свеж въздух. Двигателя и музиката запяват едновременно. Денят вече е започнала - различен или рутинен, аз не зная, просто ми е някак щастливо....

КЪМ ЕДИН НЕЗНАЕН БОГ

       Поех книжката бързо и жадно. КниЖКАта, защото сравнение с останалите му творби (които аз съм чела), тази е като малък ордьовър, но шедьовър. Като закуска, която ще те накара още по-бързо да огладнееш и да искаш още. 

    Имам усещането, че този човек пише със затворени очи. Притваря клепачи и трескаво започва да описва всяка една подробност на пейзажа които изпълва постепенно празното пространство пред очите му. Буква след буква, усещам аромата  на изпръхналата топлата земя, готова съм всеки момент да замахна за да пропъдя досадните мухи, наблюдавам облаците с него и те постепенно придобиват очертанията които той им придава или се опиянявам от величието на гледките пред себе си.

     Стайнбек е майстор! Майстор на детайла. Не искам да ви разказвам за книгата. Не искам да ви настървявам, защото от опит знам, че хвалените книги или филми, често пораждат чувство на разочарование. Дори не ви препоръчвам точно тази книга. Препоръчвам Стайнбек! Малцина са душите на които той не би повлиял. Пише леко и увлекателно, всичко е земно. Съумява да надникне в душата на различни герой. Ще разбере и лошия и добрия, защото няма добро и зло.  Ще разбере копнежа на обикновения човек, ще прости престъплението и същевременно ще извиси мислите ти и над земните блага и всичко това по един уникално безпристрастен начин.

     

      П.С Това което съм прочела и съответно бих препоръчала на Стайнбек е: "Улица Консервна", "Гроздовете на гнева", "На изток от рая", "Към един незнаен бог". Това е хронологичния ред по които аз съм се запознала с Джон Стайнбек. :)) Сега изписвайки му имената, прозрях и една малка негова самоирония в "Към един незнаен бог", обърнете внимание какво той казва за името Джон :)))