Известно време книгите потъваха в прах и забрава в мен. Нощното четене бе изместено от други занимания, пътуването в маршрутката бе отдадено на сънуване. Но вече излизам и се прибирам по светло, и слънцето огря и прашните лавици.
Не знаех от какво имах нужда за това взех една дълго търсена и препоръчан книга - "Американски богове" на Нийл Геймън. Без да знам нищо повече за нея, освен че е накарало едно момче слизайки от автобуса да седне на една пейка за да я дочете и така е закъсняло за работа :))
И така взимам неизвестна книга от неизвестен за мен автор. Обикновено не си вадя никакви заключения от първите страници. Но те ме грабнаха с лекота и създадоха една напълно погрешна представа за сюжета на книгата у мен. Изневиделица в романа нещо се случи, то ме озадачи, дори леко смути. Запазих самообладание, две три вдишвания малко пренастройка и всичко се подреди.
Романа представлява една голяма и много добре облечена и разказана метафора. Метафора преплетена с митологии от различни религии, повечето отдавна забравени днес. Нещо за главния герой - Шадоу. Той е образ който много често искам да бъда - невъзмутим, тих, търпелив, не изпада в емоционални кризи, вижда нещата простичко и приема всичко "невъзможно" по един убийствено спокоен (здравословен) начин.
/Нещо като заключителна оценка/ Увлече ме, четях жадно, нито веднъж не пуснах диагоналното четене в ход, сънищата ми се сливаха с прочетените страници, Боговете имах свой точен и ясен образ, някой от тях срещах на улицата, други в сънищата си. Бях жадна! За първи път попадам на книга, която не бих препоръчала на конкретен човек, на всеки може да му хареса или да не му хареса. Това не е и книга от която да научиш нещо или пък да те накара да се замислиш върху нещо конкретно. Но на мен ми хареса. Хареса ми хаоса, хареса ми хумора, хареса ми усещането което породи в мен и месец по-късно продължавам да изпитвам, въпреки че вече съм на друга вълна.
