да пътуваме ...

The Skin I Live In

2011-12-09T08:54:00.001+02:00

Всеки творец има свой уникален почерк, чрез който може да бъде разпознат без да му се афишира името. Всеки намира своите водите, в които му е най-комфортно да плува и своите бездни, в които да търси пределите на силите и възможностите си. Педро Алмодовар сякаш няма предел, той продължава да се потапя все по-надълбоко и по-надълбоко в човешката психика.

"Кожата, в която живея" е психологичен шедьовър. Образите са ярки, силни, вълнуващи и истински. Очите на Елена Аная /Вера/, са всепоглъщащии, в тях е скрита цяла палитра от чувства и една неподозирана история. Въпросите, са много и от различно естество. В един момент изпадаш в нещо като вакум, парализиран и лишен от възможността да осъдиш еднозначно от позиция на общоприетия морал. Във филма има насилие и убийство, но не физическото престъпление има най-голяма тежест в сюжета. Пораженията върху душевността са многопластови, точно тук Алмодовар се развихря! Края?! Края при него винаги е отворен.

Свиване на рамене

2011-07-22T11:55:00.001+03:00

Българите сме добри в много неща. В яденето и леката атлетика, в пиене и програмиране, в приказките на маса и в тоталното бездействие на дела. Също така сме много добри в свиването на рамене и провисване на долна джука оставайки всичко в ръцете на съдбата. Явно сме големи романтици и все още вярваме във феите и супергеройте, които се появяват от нищото и с вълшебна пръчица или супер сила оправят нещата точно така, както на нас ни се иска. А ето какво е казал един велик ум:

"Светът е опасно място, не заради тези, които правят злини, а заради онези, които само наблюдават и не правят нищо."

Алберт Айнщайн

И вярна на моето мото: "Мисли глобално, действай локално", днес с личен пример ще се опитам да ви провокирам сами да се опитате да промените нещо, което не харесвате, което ви изнервя, което вярвате, че не трябва да е така.

Също така ще призная, че и аз не винаги действам адекватно и не винаги устоявам правата и убежденята си, но обикновено след това съжалявам.

КОПРИНА

2011-06-22T14:22:00.001+03:00

Книжка, подарък!

Като ученичка, често получавах книги за рождените си дни, и честно да си кажа, не бяха сред любимите ми подаръци. Но сега, едно-две десетилетия по късно, книигите се превърнаха в едни от най-цените подаръци за мен!

Алесандро Барико, бе неизвестен италиански писател за мен до този момент. "КОПРИНА" е първата негова творба, която прочетох благодарение на Чилко, но няма да е последната. Да се готви "ОКЕАН МОРЕ"

"Коприна" е лека, нежна и различна история. Не е любовен роман, но е изпълнен с любов! Има и любовен акт, въображаем и за това е идеален. Историята не е съвсем пълна. Всеки сам я доразвива. Има сюжет и ключови моменти, но емоцията главно зависи от читателя! Това е книга написана, така че ако не четеш между редовете няма да те грабне. Чувствата не са разкрити: копнежа, избора, дилемата, борбата, за тях може да разбереш само ако си се докосвал до подобна история или ако си мечтал за подобно предизвикателство. Мога да кажа, че в творбата няма нито една излишна дума, даже на моменти ми се искаше да има и още!

Има и филм с Майкъл Пит и Кийра Найтли, филма е красив, с много добре уловени моменти, но смятам че не трябва да се гледа непосредствено преди или след книгата. Ако решите да научите историята чрез киното, а не чрез книгата, то изберете момент в който сте спокойни, с нагласата за вглъбяване, нежност изразена без думи.

Триград

2011-06-20T13:52:00.001+03:00

Кой не е бил там, кой не е чувал за него?

Бях изненадана, когато разбрах колко много от моите приятели на се ходили до Триград, но пропуска за част от тях вече е наваксан :)

Както при всяко излизане извън София, така и при това се насладих не само на крайната цел, а и на самото пътуване. Пътя София-Триград е изключително приятен и красив. С една единствена забележка - самия път. Но както каза пред време един приятел /Аркадашко/ - Дупките са нашето културно наследство. Избрахме да минем през Стамболийски и после надолу през язовир Кричим и язовир Въча, вместо стандартния маршрут Пещера, Батак, Доспад. Избора бе продиктуван от уж по добрата пътна настилка. Но пък и слалома след Кричим си имаше своите предимства, сега вече Влади е неотразим в избягването на всякакви дупки, шахти, и други неравности ненадейно изпречели се на пътя му :))

Язовир Въча е много красив и пленителен със своите водни къщички, може да се наеме понтона къща. Представям си го много романтично, на залез слънце се качваш на лодката и гребеш към твоята си къщичка :D)) Но със сигурност дори да не си падате романтици изживяването ще е приятно и забавно.

И така неусетно стигнахме до Триградското ждрело. Местността е изключително красива, високи стени от скали прокопани от мъничка наглед рекичка. Мъничко сгушено селце, полянки с ароматни билки, тиха рекичка с многобройни местенца за пикник, дома на вълшебния мурсалски чай, рибарници, мадра, конна база и още и още. Това е едно от местата които не могат да се изчерпят с едно посещение.

В района се озовавах за втори път. Първия път разгледах Дяволското гърло и Ягодинската пещера, и се насладих на лежерен следобед опъната на полянка. За второто ми посещение си бях приготвила малко по екстремно изживяване - Харамийската пещера. В близост до Дяволското гърло, но за де се посети предварително трябва да се обадите на Емо и Жоро /088 8 31 46 58/, това са планинските водачи, които осигуряват необходимата екипировка за влизането и излизането от пещерата. Пътя към нея не е съвсем леко, но не е и непосилен. В групата с която аз бях имаше една жена с байпас, и накрая силно задъхана и много развълнувана сподели, че това е най-невероятното изживяване, което е имала.

И така към Харамийската пещера.!

Хубава стръмна горска пътечка, която загрява съвършено тялото и мускулите, следва скално катерене, маршрута е подготвен за начинаещи, кратък инструктаж, как да се придвижваш и как да осигуриш собствената си безопасност и хоп - нагоре. Самата пещера не е много голяма или поне това което ние видяхме инак съм сигурна, че някъде там се спотайват и други галерии. Следва едно пропълзяване и идва ред на спускането. Отново обуваш алпинийската седалка и разчиташ на Емо да не си плюе на ръцете докато те спуска надолу /45м./. И таман смяташ, че всичко е приключило и ето че ти все още си в пещерата, катериш се нагоре, нагоре, нагоре по едни огромни, най-вероятно великански камъни и излизаш точно там, където не предполагаш, че си :D)) Следва приятна на места отново екстремна разходка, докато достигнеш стартовата позиция. И сега един съвет - ако групата е от повече от 8 човека, по-добре се запишете за друг ден. Лошото е, че когато се изкачиш в пещерата, трябва да изчакаш и всички останали да го направят, за да продължиш напред. В моя случай бяхме 23ма. Добре, че имах и приятна компания в лицето на Регина иначе трите часа и повече чакане щяха да ми се сторят безкрайни.

Как се придвижвахме напред-назад, ами този път бяхме взели и колелцата с нас. Местността е подходяща за вело разходки има и един път по билото който те отвежда от Триград до Ягодинската пещера спестявайки ти 3-4 км. и в бонус прекрасна панорамна гледка. Но ние предпочетохме спускането по пътя.

За следващия път в Триград съм си оставила: изкачване до Орлово око, може да се направи пеш или с джипки; плуване с лодки в устието на Дяволското гърло; Виа Ферата, и отново удоволствието да съм там.

Това което последва след Триград беше жадуваното от мен посещение на Планетариума в Смолян! Един подранил подарък за рождения ми ден, който изключително много ценя!

И така на всички, които потеглят към Триград - дори нищо да не правите, пак ще останете очаровани от природата, това е едно от най-хубавите места на които съм била в България.

ШАДОУ

2011-04-13T11:49:00.000+03:00

Известно време книгите потъваха в прах и забрава в мен. Нощното четене бе изместено от други занимания, пътуването в маршрутката бе отдадено на сънуване. Но вече излизам и се прибирам по светло, и слънцето огря и прашните лавици.

Не знаех от какво имах нужда за това взех една дълго търсена и препоръчан книга - "Американски богове" на Нийл Геймън. Без да знам нищо повече за нея, освен че е накарало едно момче слизайки от автобуса да седне на една пейка за да я дочете и така е закъсняло за работа :))

И така взимам неизвестна книга от неизвестен за мен автор. Обикновено не си вадя никакви заключения от първите страници. Но те ме грабнаха с лекота и създадоха една напълно погрешна представа за сюжета на книгата у мен. Изневиделица в романа нещо се случи, то ме озадачи, дори леко смути. Запазих самообладание, две три вдишвания малко пренастройка и всичко се подреди.

Романа представлява една голяма и много добре облечена и разказана метафора. Метафора преплетена с митологии от различни религии, повечето отдавна забравени днес. Нещо за главния герой - Шадоу. Той е образ който много често искам да бъда - невъзмутим, тих, търпелив, не изпада в емоционални кризи, вижда нещата простичко и приема всичко "невъзможно" по един убийствено спокоен (здравословен) начин.

/Нещо като заключителна оценка/ Увлече ме, четях жадно, нито веднъж не пуснах диагоналното четене в ход, сънищата ми се сливаха с прочетените страници, Боговете имах свой точен и ясен образ, някой от тях срещах на улицата, други в сънищата си. Бях жадна! За първи път попадам на книга, която не бих препоръчала на конкретен човек, на всеки може да му хареса или да не му хареса. Това не е и книга от която да научиш нещо или пък да те накара да се замислиш върху нещо конкретно. Но на мен ми хареса. Хареса ми хаоса, хареса ми хумора, хареса ми усещането което породи в мен и месец по-късно продължавам да изпитвам, въпреки че вече съм на друга вълна.

Мама

2011-02-22T16:37:00.000+02:00

8-ми Март е далеч, да знам!

Но би било тъжно и жалко ако за майките си се сещаме само по определени поводи. За тези който безспорно ни обичат най-много, за тези който освен че са ни дарили с живот със сигурност биха се отказали от своя в името да спасят нашия. Разбира се не мога да обобщя за всички майки и всички деца. Но тази връзка е специална - дете и майка. Тайнствена е в самото начало и ако не я загърбим тайнстово ще продължи, може би дори и когато някоя от душите напусне този свят. Тайнството може би се крие именно в тази безначална и безкористна любов.

Основното което искам да кажа тук и сега е - направете едно пътешествие към и с вашата майка.Отделете поне един ден за нея, но не от онези обичайни визити в който най-вероятно дори не сте сами. Няма да разказвам сценария според, който за мен протичат повечето срещи с нея. Просто и се отдайте, оставете я и тя да ви се отдаде. При всеки това ще се случи по-различен начин, но това което ще се случи ще е топло, красиво, нежно - точно като първия слънчев лъч, който огрява лицето ти след студена зима и топлина се разлива по цялото тяло.

Това което най-силно ще запоня от последната ни среща с мама е нейното ласкаво събуждане: "Хайде, Силве време е да ставаш" - изречено почти шепнешком и с неземно мек, гальовен, почти напевен глас. Тя всъщност не искаше да ме събуди, не искаше да наруши съня и покоя, но трябваше.

Такъв искам да е и последния ми спомен за нея, или пък такъв да е нейния последен спомен за мен, а не служебното - "как си", "какво правиш" и почти не чутия отговор, не не търпеливото приключване на телефония разговор, защото трябва да ям, или да гледам филм. Искам да запазя любовта й, и да я дара с любов.

Какво прави вашата майка сега?!

ПОДАРЪКА

2011-01-04T10:00:00.000+02:00

Миналите две седмици бяха изпъстрени със специални емоции, коледните празници!

Срещи с близки и приятели. Хубави трапези отрупани с плодове и всякакви кулинарни шедьоври. От деца сме свикнали да свързваме тези празници с подаръци! Това което се променя с годините са самите подаръци и значението което им придаваме. Аз самата започвам все повече да ценя и усещам емоцията на хората когато получавам подарък или пожелание.

Искам да споделя най-прекрасните подаръци които получих разбира се с условието, че няма лош подарък, когато е поднесен с любов или добри пожелания. Най-голямата изненада дойде от човека който обичам (sweet) :)) - любимите ми бонбони!!!! А бях ги споменала само веднъж! На дъното на кутията лежеше причудлива картичка, от която разбрах и за другия си подарък, но за него ще се хваля по-нататък.

Другия прекрасен ден за мен бе 2-ри януари. На него от няколко години празнувам имения си ден. За него знаят само най-близките ми хора, но често се забравя поради прекалената му близост с отпразнуването на Нова Година. Това не ме натъжава, просто прави радостта ми още по-голяма от малкото на брой благопожелания :)) А тази година изобщо не бяха малко и всички подаръци бяха чудесни! От ароматния чай поднесен с много фантазия и любов сутринта, през очакваното и никога не разочароващо обаждане на един много скъп за мен приятел, през всички други хубавите пожелания които получих дори от неочаквани познати, обяда с мама, до един наистина изненадващ музикален поздрав изпълнен с такава енергия и толкова усмивки, че и сега като се сетя топлина се разлива в цялото ми тяло....

Това исках да споделя с вас. Че съм щастлива че ви имам!!! Вие сте моя най-голям подарък в живота!

Мармалад

2010-12-01T09:40:00.000+02:00

"Мармалад е кулинарен продукт - сладкарско изделие, приготвен чрез варене от плодове /или плодова каша/ и захар, гликоза, пектин и есенции. В английско говорещите страни, както и в ЕС думата мармалад се използва, за да означи сладко от цитрусови плодове, най-често от портокали."

Из Уикипедия

Явно нищичко не знам за мармалада!!!

Все си мислих, че мармалада може да бъде, и че всъщност е от шипки!!! А то историята съвсем друга, иде не от родното ми село, а от слънчева Португалия. Корена на думата е marmelo, което всъщност означава дюля! Т.е мармалад (marmelada) = сладко от дюли.

Но познанията ми или по-точно НЕ познанията ми относно "Мармалад" са много по-сериозни. "Мармалад", постановка на Теди Москов задоволи напълно моя глад за нещо ново, нещо сладко-кисело, нещо тръпчиво, нещо провокативно. Всъщност аз не подозирах, че съм гладна, преди да бъда нахранена.

Признавам че не съм запозната много с неговото творчество. Не съм гледала "Улицата" или поне не в оригинален състав, инак съм слушала много нейни интерпретации от приятели и близки. Седнах в залата спокойно и без никакви очаквания, точно една седмица преди това гледах "Възгледите на един пън" също на Москов. Постановката е доста активна, философски ориентирана с чувство за хумор, но не ме завладя напълно. Очаквах нещо подобно и за "Мармалад"....

Очакванията ми изобщо няма нищо общо с това което се случи. Сега няколко седмици по-късно не си спомням много ясно съдържанието, но помня емоцията. Страхотно иновативна постановка, ами ако я бях гледала преди 15 години?! Това е постановка, която "разчупва" сцената. Не може да се разкаже, а и не бива. Горещо я препоръчвам!

Подкрепи застрашените диви животни в България!

2010-11-11T10:48:00.001+02:00

http://www.vivacom.bg/tvanimal/

Тази кауза ми харесва! Все още имаме шанс да запазим част от дивата си природа, както и нейните обитател. Не ми допадат особено лозунгите от рекламната кампания, но това си е друга бира.

По мой наблюдения вече сме се по уморили от всякакви дарителски кампании, но явно отново трябва да вземем нещата в свой ръце. Хубавото при този род инициативи е, че поне има хора които са се взели с организацията на целия този процес. Направили са схема по която да се съберат средства и план, как да бъдат максимално добре използвани и разпределени. Доброто няма да е само за нас, нека позволим и на малчуганите след нас да се радват на прелитащите щъркели и да се страхуват нощем от бухали и кукумявки.

Това което също много ми допадна е съвместната игра на Виваком и Анимал планет. Наградите доколкото видях са тениски, но хубавото е, че наистина трябва да си по на ТИ с дивата природа за да си я спечелиш. И срам не срам, ще споделя, че не се справих с теста. Сега отварям енциклопедиите и съм твърдо решена да си спечеля награда :))

Междувременно пуснах в обръщение моето левче. Сигурна съм, че ще свърши добра работа!!!
sms с текст DMS VIVA на номер 17777

160 - Браво момчета

2010-11-05T10:27:00.001+02:00

Всичко е добре, когато свършва добре :)

След вчерашния неописуемо изнервящ до крайна степен работен ден, се настани удобно една страхотна разпускаща вечер изпълнена със смях, ракия, вино, салатки и всякакви разядки. С добро настроение пътувайки към вкъщи ни очаква една последна спирка - нонстопа. За две минути докато пазарувам, Влади става свидетел как една кофа за боклук пламва и се разгаря бурно. Кофата е пластмасова точно до една паркирана кола. В това време до нас минава друга кола и през леко открехнатия им прозорец ги питам дали имат пожарогасител, момчето отбива, търси-търси, но не намира. Връщам се до нонстопа моля за кофа вода, праз това време Влади звъни на 160. Аз грабвам кофата, но един циганин ми я взима от ръцете и търчи към пожара - върна се още два пъти и в общи линии го загаси "Ехеее, циганчето оправи положението" - веселеше се той. В този момент пристига пожарната - точно за 3-4 минути. Аз разбира се очаквах (типично изкривено българско мислене), че за една кофа, абсурд да дойдат. Дори не се разсърдиха, че вече нямаше пожар, похвалиха ни и останаха да "наръсят", така че да се знае че случая е приключен.

Това беше един прекрасен завършек на вечерта. Освен че се забавлявах страхотно с познати и по непознати, срещнах съвсем непознати отзивчиви и готови да помогнат хора. Сигурна съм ,че и циганчето, и другото момче от колата и продавача от магазина, в последствие и един присъединил се полицай са спали щастливи и доволни, че някак си са участвали в нещо хубаво, направи ли са добро, без някой да го изисква или очаква от тях.

Благодаря на всички волни и неволни участници, които направиха вечерта ми незабравима

Каузата на Софийска вода

2010-11-04T09:18:00.001+02:00

Ето какво ме провокира да си отворя блога рано-рано сутринта. Това е първото писмо което отварям днес в служебната поща:

Уважаеми клиенти,

„Софийска вода” АД Ви кани да се присъедините към усилията, които полагаме за опазване на околната среда. За фактурите, които ежемесечно изпращаме до нашите клиенти, годишно загиват хиляди дървета и се използват огромни количества вода и енергия. Струва ли си в ерата на Интернет да изразходваме природни ресурси, които можем да спестим, за да помогнем за съхраняването на природата?

От 01.07.2010 г. „Софийска вода” АД въведе ново улеснение за клиентите си - фактурите на интернет страницата на дружеството. Това направи възможно всички клиенти, които са регистрирани на сайта на дружеството, да имат достъп до електронно копие на своята фактура. Вие можете да проверявате месечните си сметки през Вашия профил на www.sofiyskavoda.bg.

Последната стъпка, за да станете съпричастни на зелената кауза, е да потвърдите желанието си да престанем да Ви изпращаме хартиен екземпляр от Вашата фактура. В тази връзка Ви молим да попълните приложеното към това писмо заявление и да го предадете в най-удобния за Вас център за обслужване на клиенти . Тази малка стъпка от Ваша страна ще помогне на природата, която е нашият общ дом. Ако голяма част от клиентите ни се откажат от хартиен екземпляр на фактурите си, ще се намалят разходите за тяхното издаване и доставка, и дружеството ще инвестира тези средства за подобряване на ВиК услугите.

Повече информация можете да намерите на www.sofiyskavoda.bg, на телефон: 0 700 121 21 или ако посетите някой от нашите центрове за обслужване на клиенти.

„Софийска вода” АД

...................

Как ви се струва този апел?! На мен лично ми звучи абсурдно!

Първо от година не съм получавала фактура от "Софийска вода". А през изминалите две водих ежемесечни разговори с тях за закъснели фактури, но те никога не поеха отговорността за това, естествено виновна е куриерската служба, която ги обслужва - "какво можем да направим ние?!", бе редовния въпрос които те ми задаваха ?!?!?! А нали знаете, че без фактура не може да се осчетоводи разход, та на края на 2008 г. отидох да ми издадат копия на фактурите които ми липсваха. Не съм много сигурна каква беше цената, но около 3-5 лв. заплатих за всяко копие на фактура, което те ми издадоха, поради факта, че нямат никаква вина за това, че ние не сме получавали фактурите си от тях.

Но да оставим това на страна, може пък да сме изключение?!

Алеуя, че са открили възможността да се издават електрони фактури!!!!! Явно са доста напред в "ерата на Интернета" ...... И от тук следващия зашеметяващ ход - за да се откажем от хартиения носител трябва да попълним заявление, съвсем нормално, но "и да го предадете в най-удобния за Вас център за обслужване на клиенти" WTF????

Този патос, направо ми опъна струните - да пестим ресурси!!!!! Извинете, но обикновено гейзерите които бликат из улиците стоят с дни, преди да бъдат овладяни. Даже може да ги причислим към туристическите ни забележителности на града.

И така, благодаря за писмото на Софийска вода, събуди ме и ми даде тонус за деня. А сега мисля да направя едно копи-пейст и да видя дали не мога да го вместя някъде из техния сайт....

Първи стъпки

2010-10-01T16:57:00.000+03:00

Никой не се е научил да ходи с щракване на пръсти (щрак-щрак) в животинския свят е същото, и при бозайниците и при птиците (летенето). Този процес изисква известна подготовка и време, както и родителски контрол.

Така е и със всяко ново начинание. Падаш-ставаш, изтупваш се и продължаваш. Разбира се може да те сполети "късмета на начинаещия", но винаги има къде да се препънеш, а ако всичко е прекалено лесно и хубаво, не бой се - някой друг ще те препъне! В тази толкова еднаква ситуация на начинанията, това което ни различава е подхода. Примерно ще се учим да караме ски. Някои ще се подготвят старателно, ще разпитат приятели и познати как става, заслужава ли си, хубаво ли е, дали много боли ако паднеш. Ще проучат кои ски са най-подходящи за начинаещи и старателно ще подготвят всичко от шапката и ръкавиците, през съчетаването на цветовете, до натягането на автоматите. А до тях ще са ентусиастите. Ще ги познаете по дънките и изписаните номера от гардероба на ските и обувките им. Те просто са се втурнали през глава в новото начинание, добре че имат приятели които да им услужат с ръкавици и шапка. И ето ги, и едните и другите на върха на пистата. От тук нататък всичко е ясно - ще падне голямо търкаляне, оплитане на ски, щеки, насинени дупета, много викове, смях и може би малко рев. Накрая хората ще се разделят основно на две групи - тези който ще захвърлят ските и тези който ските дълго време ще ги захвърлят из преспите. Но крайния резултат няма да има нищо общо с първоначалният подход.

Но! Да се върна на темата!

Тук става думи за домати!!! :)))

Винаги съм искала да си живуркам в къща с дворче, очевидно и с домати. Намерих съмишленик! Радост голяма. И сега...., ами започваме от доматите :)) Какво трябва да знаем за доматите?! - питам аз. - Ами, нищо! Засаждаш, поливаш, береш и ядеш! - усмихва ми се съмишленика. И така - намираме расат, единият идва от Драгичево, другия от Драгалевци. Доматите са изпробвани и двата сорта са много вкусни и сладки. Драгичевските по-малки, а Драгалевските големи!!! Известно време стоят в мъничките си пластмасови чашки докато им намерим пръст. Аз, заедно с първоначалния родител на Драгичевските домати, обикаляме около подножието на Витоша и коп от тук, коп от там, напълваме два плика с пръст. Старателно избрана! Да не е от много на дълбоко, да не е от плитко, да е по чиста, да е от там където растат цветя и други критерии. Пръста се оказва недостатъчна. Една хубава събота нарамваме раничките, яхваме колелцата и хоп в близкия парк. Колко чудесно, тамън са насипали пръст и са я разрохкали за да посадят цветя. Като по безсрамна вадя плика и лъжицата и започвам да си пълня торбата. Момченцето потъва на дълбоко в парка, хората да не го гледат какво прави, да не го вземат за луд :D:D:D ( момченцееее :*) Вече имаме достатъчно пръст. Купуваме две големи туби с минерална вода, която трябва да се изпие много бързо, преливаме тук-там, пълним една тенджера за специалната супа от минерална вода, жертваме две кофи, дупчим от тук от там и доматките са засадени! :)) Поливаме с любов и вече си представяме вкусни, сладки салатки (хихихи-хии). Доматките растат бързо. Следващата обиколка на парка е за колци, за да укрепят стъблото и да му помогнат при износването на големите хубави доматки. Доматките, т.е стъблото им расте и зеленее, цъфти и прецъфтява и така многократно... нещо не е наред. В Драгичево и Драгалевци, вече доматите са почти изядени, а при нас нищо.... Но ние поливаме, дори когато ни няма едно много добро момче идва и полива доматите (не! не идва специално за това, той има по-важна мисия - да нахрани жълтоочка, но и доматите са му поверени). И така един ден се завръщаме и....
О, РАДОСТ!!! Какво виждат очите ми?!
Точно това..... Тогава беше точно толкова голямо колкото нокътя ми!!! Голяма радост :D:D:D

После видяхме че има още две доматчета. След като и орехите станаха, ние тържествено отбрахме и изядохме домата!!!

:)) Беше ми вкусно. Освен оловото и прахта в себе си имаше много радост, настроение и мечти.

П.С Единственото нещо което не ни се налага да учим е това да се храним. Още непрогледнали и вече сме гладни и жадни. И това е единственото нещо което всеки умее да прави добре. Наздраве!

КУЛТУРНО МИ Е

2010-09-24T14:07:00.001+03:00

Всъщност не знам колко ми е "културно". И не съм сигурна на каква тема ми е "културно". Но смятам, че имаме известен растеж, в различни културни области. Така например, смятам че културата на шофьорите се е повишила. Бравооооо!!!!! (искам силни аплодисменти). Все по-често мога да пресека с нормална походка, а не тичешкомо-зигзагообразно, след което получавам няколко секунда аритмия (разбира се говорим за пешеходните пътеки, а не за спорта - прескочи кола, където ти падне). Също така доста по-рядко ми се случва когато карам с максимално позволената скорост, някой да изсвисти покрай мен (е, да си призная и доста по-рядко сядам зад волана). Повишената културата на шофьорите донякъде може би се дължи и на засиленото катаджийско присъствие, както и на камерите, които напоследък никнат като гъбки. Няма лошо! Само дето културата на полицаите си е останала на същото ниво - манипулативно, спекулативно, корумпирано ниво, но не ми се разказват случки, всеки си ги има в изобилие.

Не знам дали ви е направило впечатление, но сякаш и улиците са станали по-чисти?! Надявам се да не се дължи само на розовите ми очила. Но все по-често забелязвам хора, които стискат в ръцете си обелки, салфетки, дори люспи от семки и ги изхвърлят чак като стигнат до някое кошче!!! Не че от време на време не попадам зад някой "мерцедес", който да си изпразни пепелника на светофара, но.... да се фокусираме върху промяната.

Най приятната изненада за мен е зараждането на една нова култура. Културата да си търсим правата. Когато попаднем на стока с изтекъл срок на годност, когато не получим услуга за която сме си платили, когато сме излъгани от търговеца, или просто когато обувките които сме си взели вчера на дневна светлина не ни кефят. Когато търсиш - получаваш!!! Факт! Естествено всички тези изводи могат спокойно да се приемат като частни. Огледайте се е преценете :)

П.С исках да напиша нещо за театъра, но после усетих, че той за мен не е култура, а усещане - така че за него в следващия пост :))))

Чудя се - има ли сила, която да сложи в ред мислите ми?! :DDD

Щастливо

2010-09-14T10:55:00.001+03:00

Събуждаш се!

Топличко ти е, в стаята все още мирише на сън. Протягаш се и се усмихваш, след това потъваш в омайна прегръдка. Той навярно още сънува, усещаш спокойствието и топлината на спящото му тяло. Съня все още е на клепачите ти, но твоя ден те зове. Посреща те едно мъркащо черно петно, умилкващо се в краката ти. Прегръщаш и него, усещаш енергия, а ти му отдаваш любов. След малко кухнята се изпълва с плътния аромат на силно кафе. Оставаш чашата кафе на перваза за да може течността да се охлади. В банята ти се иска да запееш, но тихичко си тананикаш, още е прекалено ранно за останалите сънчовци :)) Стигаш до колата, преди да седнеш зад волана поемаш голяма глътка прохладен, свеж въздух. Двигателя и музиката запяват едновременно. Денят вече е започнала - различен или рутинен, аз не зная, просто ми е някак щастливо....

КЪМ ЕДИН НЕЗНАЕН БОГ

2010-09-07T11:22:00.000+03:00

Поех книжката бързо и жадно. КниЖКАта, защото сравнение с останалите му творби (които аз съм чела), тази е като малък ордьовър, но шедьовър. Като закуска, която ще те накара още по-бързо да огладнееш и да искаш още.

Имам усещането, че този човек пише със затворени очи. Притваря клепачи и трескаво започва да описва всяка една подробност на пейзажа които изпълва постепенно празното пространство пред очите му. Буква след буква, усещам аромата на изпръхналата топлата земя, готова съм всеки момент да замахна за да пропъдя досадните мухи, наблюдавам облаците с него и те постепенно придобиват очертанията които той им придава или се опиянявам от величието на гледките пред себе си.

Стайнбек е майстор! Майстор на детайла. Не искам да ви разказвам за книгата. Не искам да ви настървявам, защото от опит знам, че хвалените книги или филми, често пораждат чувство на разочарование. Дори не ви препоръчвам точно тази книга. Препоръчвам Стайнбек! Малцина са душите на които той не би повлиял. Пише леко и увлекателно, всичко е земно. Съумява да надникне в душата на различни герой. Ще разбере и лошия и добрия, защото няма добро и зло. Ще разбере копнежа на обикновения човек, ще прости престъплението и същевременно ще извиси мислите ти и над земните блага и всичко това по един уникално безпристрастен начин.

П.С Това което съм прочела и съответно бих препоръчала на Стайнбек е: "Улица Консервна", "Гроздовете на гнева", "На изток от рая", "Към един незнаен бог". Това е хронологичния ред по които аз съм се запознала с Джон Стайнбек. :)) Сега изписвайки му имената, прозрях и една малка негова самоирония в "Към един незнаен бог", обърнете внимание какво той казва за името Джон :)))

По пътечка в горичка......

2010-08-19T17:11:00.000+03:00

Карам колелото аз.
Ту самичка, ту с дружина.
Приказката няма край.

Сянка хвърковата покрай мен минава.
Ето го летеца - най-отпред и напет.
По баира бута, а подир туй безстрашливо лети.

По пътя равен, няма равен нашия пастир добър.
Всеки ще изчака с него ще покрачи.
Може да е бърз, но никога не бърза и почивките добре почита.

Ето и малкия юнак, коленете ще ожули но няма да се спре -
иска да е най-отпред. Мило му е на душата да хвалят другите краката.

А другият другар, ту отпред, ту отзад мълчаливо пази своя приятел драг.
С мъничко слова, но точни той внася навсякъде респект.

И така с другари най-сърцати. Прелетяхме през гората, и кацнахме извън мъглата :D:D:D

.................

Ами почнах по хиляди начини да опиша ПЪРВОТО СИ вело-пътешествие.
Ала все скучно ми звучеше или с прекалено много натрапване на АЗ-а.
Да видим сега дали ще се здържа :D:D:D

За красотата на Родопите!!!
Не бих могла да ви разкажа, както никой не би могъл да пресъздаде с думи една емоция. Много красива планина и измамливо "лесна". В нея има всичко, приказни пътеки, сгушени рекички, обширни язовири, истинска прохлада, и необхватна зеленина. В началото на похода въздуха бе изпълнен с аромат на сено и билки. Усещах както живота така и безвремието. Скалистия пейзаж, ждрелата,водопадите и реките, зелените хълмове съживиха в мен собствената ми приказка. Това е съвършеното място където бих посрещнала последната си гостенка.

Следва контраста на Източните Родопи, въздуха е горещ, странно но и влажен. Водата не блика тъй свободно от всяка чешма, българската реч е заглушена, всичко е някак, ами някак различно......

Бях тиха, снишена оставена на историите на планината....

П.С Ако искаш да опознаеш някого тръгни с него на път.
Ако искаш да познаеш себе си - тръгни на път.

Мъничко магия - Иракли

2010-07-05T15:39:00.000+03:00

Има места, където сънят е реален. Наситен! Усещаш всичко умножено по много. Ти си времето. Художник изправен пред бяло платно. Рисуваш с емоции. Творец на мига.

Моят сън бе вълшебен.
Тих! Много тих!!!
Пясъкът бе жив, тихо шептеше.
Гората изпълнена с пърхащи пеперуди.
На метри от брега премина делфин. Дано никога не си тръгнат.
Луната изгря червена с причудлива форма. Хиляди звезди. Някой от сънуващите видяха две звезди да се отронват от дълбокото небе.
Тихо пристъпих към водата. Потънах в сияйна светлина. Около всички имаше ореол от светлина - плактон.
Гмурнах се, с отворени очи - нямаше мрака, а бели светкавици.
Върнахме се на брега. Огъня гореше. Не усещах студ, не бях и мокра - бях преродена.
Не сънувах друг сън. Не исках да съм другаде, друга с друг. Имах и бях всичко което желаех.

От Иракли.

Изрисувано с думи

2010-06-15T16:14:00.001+03:00

Мъничко ала-бала : ))

Благодаря на Бъкси, че ме провокира да махна тежките окови на собственото си заричане :D)

Много обичам да чета!!! - книги и книжки. По не си падам по книжленцата, а има там едни дето по вид много приличат на книгата, обикновено с розови корици – е та тези са ми доста чудновати. Кой, защо ги пише и кой, защо ги чете?! Е прочела съм и аз една, като бях на 16, но установих, че моето въображение си е по-чувствително, по-изтънчено, ако щете и по-гъвкаво :D:D:D

Но без повече излишаци, че задачката е друга! Да започваме!

Въпрос: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Отговор: Изяждам всичко до край! Мисли, спомени, картинки, дървета, камъни, аромати и копнежи. Почти няма нещо което да не мога да смеля.

Въпрос: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Отговор: Ако „специално” съм се подготвила за четене (в парка) си взимам кафе или вода с лимон. Но в повечето случай нищо не пия. Напоследък обичайното място за четен е маршрутката.

Въпрос: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отговор: Помня! Обикновено до няколко седмици след това, помня приблизително страницата и мястото на съответния параграф. Но рядко ме впечатлява нещо конкретно. А, ако наистина ме грабне то си се подчертава в някоя гънка и там си остава.

Въпрос: Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички, оставяш книгата отворена?
Отговор: Билетчета!!!! Обикновено събирам в книжка по 10-на :DDD Също така според сезона – тревичка, листо, цвете : )) А понякога просто запомням страницата…

Въпрос: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Отговор: И двете. Поотделно, а понякога и на куп.

Въпрос: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Отговор: На времето изобщо не можех да оставя книгата докато не я прочета. Бързах – жадна и любопитна. Сега мога да спра и по средата на изречението, и така влизам още повече в историята – реалностите се преплитат.

Въпрос: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Отговор: Да! Оставала съм много книги. Не непременно защото не ми харесват – понякога момента не е подходящ, а не виждам смисъл от едно механично четене. Както казва Камен Донев – чета бавно и изразително.

Въпрос: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Отговор: Рядко, трябва да ми е много заплетено нещо. Примерно Еко или разни квантови нещица (ама ми е много интересно – обикновено се връщам на ниво 4 клас, за да проследя нишката). А веднъж попаднах на нещо, от което от цяла страничка разбрах десетина думи – оставих прилежно книжката обратно на рафта : ))

Въпрос: Какво четеш в момента?
Отговор: : )) Момент да видя в чантата. Я! „Властелинът на пръстените”, част първа „Задругата на пръстена”… :)) /по неусоима препоръка/

Въпрос: Коя е последната книга, която си купи?
Отговор: Хъм...последните книги бяха за подарък : )) И последната започната но небрежно забравена книга в парка ми беше подарък. … А да! сетих се, от един кашон на семинарията – „Последното изкушение на Христос” от Казандзакис.

Въпрос: От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Отговор: Отново зависи от момента. Но обичам да чета поетапно.

Въпрос: Имаш ли си любимо място/време за четене?
Отговор: Всяко време ми е любимо. Преди си имах „дни” за четене. Излизах в парка и ако нещо не ме смути спирах при залез слънце. За да мога да се полюбувам на огненото небе.

Въпрос: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Отговор: Единичните истории са ми по любими.

Въпрос: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките и приятели?
Отговор: На всеки препоръчвам различни автори и творби. Но „Сидхарта” на Хесе (в момента само за нея се сещам), считам че би харесала на всеки по начин различен от всички останали книги.

Въпрос: Как организираш книгите в библиотеката си? По жанр, заглавие, име на автора, etc.?
Отговор: По-любимите отгоре на купчинката ;)

Благодаря, беше ми приятно. За книги пак бих си поговорила с вас. Да видим след месец, кой какво ще чете ;)

Списък

2010-02-02T16:06:00.000+02:00

(rofl) (rofl) (rofl) and again...ROLF… Просто няма как да не се засмея с глас при споменаването на тази дума - списък. Още от времето на лагерите и зелените училища винаги съм се изумявала, когато другарчето по стая извади прилежно сгънатите дрешки и подредени вещи от сака си (куфар) и след края на престоя се изваждаше списък, по който по-ранно е бил събран багажа и сега по него трябва внимателно да се чекне всичко, та да няма нещо забравено :D:D:D

Списъци, планове, графици... все непознати способи за организиране на времето. Но... Тече, всичко тече - времето няма бряг и ни влече - няма как... И тъй всяко нещо с времето си. Край на безгрижието! Вече не е очарователно да си небрежен, леко непохватен, малко разсеян, усмивката вече не струва нищо. На почит са леденото изражение, празния поглед, скръстените пръсти по време на разговор. - Нима е вярно всичко това?!

Това ли е шаблонът, по който трябва да се прекроя, за да съм "успешна"?

Ще рискувам! Неизменно промяната е съпътстваща, и аз дори имам планове за август в началото на февруари, или по-точно идея, желание как да прекарам лятото. Имам план за излизане за следващата седмица с приятели. Имам и други нахвърлени неща из (виртуалния си) календар. Но няма, да стана роб на точно премислини действия и бездействия. Няма! Дори няма да използвам думата няма - просто ще кажа:

"в този миг ще се радвам, в този миг ще живея, в този миг ще обичам, ще искам, ще търся и ще намеря" :))

но никога за сметка на друг :))

Ами това беше, аз си изпуснах моята пара :DDD

А, да мисля това да ми е последния пост :))

Благодаря! Беше ми забавно :))

СВЯТА НОЩ

2009-12-23T12:11:00.000+02:00

Ммммм, Коледаааа! Толкова топлинка, радост и любов влагам в този празник. Виждате ли тази картинка, толкова се приближава до усещането ми за Коледа! На вън е снежно-бяло, може да различиш следите на птичките наминали за трохички, на любопитните зайчета и сърнички привлечени от светлината. Въздуха е хладен - изпълващ те със свежест. Навред не е нито тъмно, нито светло, милиони снежинки блестят под краката ти, пробягват по дърветата и погледа ти неусетно се плъзга към небето, от там те приветсват още хиляди звезди... Време е да влизаш вътре на топло. От вратата те посреща леко сладък аромат, топло е - дали в ъгъла не грее камина?! Пук-пук огъня танцува. Но топлината сякаш не идва от огнището, а извира директно от теб. Не си сам. Около теб са хората които обичаш, дори и да не са всички там, те пак са с теб, това е едно от вълшебствата на Коледа. Тя улавя любовта навсякъде. Толкова ти е уютно в теб самия...

за мен :))

2009-11-18T14:59:00.003+02:00

Просто казано, без прелюдия и опит за литературен шедьовър, ще ви представя: човека с когото бих искала да живея (или иначе казано 6 начина да ме свалите (rofl-rofl-rofl))

Да се усмихва :) колкото по-често, толкова по-добре - с повод, а най-добре и без повод. Една усмивка сама по себе си е повод за много... Ами за много други.

Да си Е самодостатъчен. Не искам да дондуркам и да забавлявам никого. С оглед на възрастта си, респективно и на по голямата част от обкръжението ми считам, че хората вече са с изграден характер и представа за живота. Не искам някой на който да му обяснявам устойте, смисъла, и всичко останало. Да ще споделя моите, ще чуя неговите, но той трябва да има ВЕЧЕ впечатление и мнение. Не казвам, че искам някой, като кон с капаци, самата аз съм доста гъвкава по отношение на възприятията относно света и нещата в/покрай/около него.

Да е устремителен. Тук както и не само, границата е много тънка. Не казвам вманиачен, не казвам кариерист, не казвам пристрастен, не казвам материален. Просто да не спира да се гони! Пък и аз нали съм малко мързелива, та ми трябва малко външен стимул. А когато човека до теб е енергичен, устремен, подреден и ... всичко друго което на теб ти куца, някак подсъзнателно поне аз де, започвам да ставам по-подредена, по-последователна, по-дисциплинирана :D:D:D

Да цени времето*! Това също идва сякаш с възрастта и битието. * за времето! мога да кажа много, мога и да замълча. Но количеството време не е важно.

Да има хоби. Хубаво е човек да е намерил своя начин за разпускане и презареждане. Да чете; да гледа филми, мачове, модни ревюта; да слуша, прави, сваля музика; да спортува, да разглабя и да си човърка, да медитира, да мие прозорци :D:D:D няма значене какво, може и да е напълно, тотално различно от нещото което мен би ме отпуснало. Важното е да е намерил своя начин, за да мога и аз да презаредя.

Да обича себе си. Да уважава родителите си (имам си свой наблюдения)

Да таннцуваме заедно! когато излезнем някъде да може да се забавляваме заедно - инак всичко друго няма значение :))

Ами това беше

Целта на упражнението?! Че не е трудно да формулираш нещата които искаш. Е когато знаеш какво искаш. Такъв тип подредби и класации никога не са ми допадали, но явно вършат работа като индикация, дали си наясно със себе си.

Хайде сега вие сте.

ей на така...

2009-10-30T11:12:00.000+02:00

Затворете очи!

Не, не не ги затваряйте още, как ще чете на там?! (така де, помислете малко преди да направите нещо)

Телефона иззвъня, едно слънчице после изгря и си загубих мисълта :D:D:D

Ехо, отворихте ли си вече очите?! И какво? видяхте ли нещо интересно? Нещо смешно? Образа на някой любим, на мама, на учителката по физика, на голо дупе?

Тежко е! Не е като да е леко! И колкото повече, толкова повече!

И като нищо не те хваща, ти започваш да подхващаш нещата - резултата?!
...ми този пост трябва да е показателен :D:D:D

Но нищо, учим се ?! :))

Следващия път, ще е друго!

п.с ако се повтори, значи някой е скрил яйца в стените :D:D:D

Съботници

2009-10-24T13:02:00.000+03:00

Обичам съботните сутрини, неусетно преминаващи и сливащи се с деня, и завършващи с посрещането на неделната утрин :)))

В такива моменти времето няма значение - то си е твое.
Ставаш едно с него когато не го гониш, не очакваш и не търсиш.
Отпивам от свещения Граал - чашата е празна а сладостта безмерна.

Безвремена събота от мен за всички вас :)

само пеперудите ли

2009-10-08T11:23:00.000+03:00

Заспа човече малко, останало без душа
Събуди се човече малко, с объркана глава
Изпи кафето си в унес, после зъбките изми по навик

Не поздрави, не се усмихна, нещо наопаки вървеше?!
седна, унесено и празно -
ключа в джоба си лежеше, не това забравено стоеше.

Погледна плахо към слънчевия лъч,
искаше му се, да се намуси и с лекота да го отмине
Но устата в усмивка се изви, и всичко някак си се завъртя

Сега човечето си пее, свирка си безгрижно с уста
разтоянията със скок ги преодолява, не вижда грижи и тъга
тъй леко му е на душата, макар и празна да е тя.

:)) отново се отплеснах :D:D:D

Денят е хубав, слънчев, топъл - точно това от което имаш нужда.
Приятелите винаги са на една ръка (чат) разтояние
а обратите - на всеки ъгъл :)

Честит Четвъртък!

Време за Театро!!!

2009-09-15T09:31:00.000+03:00

Най-културния сезон започна! Концертни, театрални, спортни зали - всичко се пълни.
А и какво по-добро за вече не толкова топлите вечери :))
Престоящите събития са много и разнообрази. Но театъра в мене си има едно специално местенце, за това ви призовавам - нека театрим :))

Има няколко постановки, който с желание е нетърпение чакам.
Да изберем първата?!. Въпреки че изживяването винаги е лично, няма по-хубаво от това да споделиш хубавото :))

Постановките са от дясно на вашето внимание ;)

три пъти подред

2009-07-23T15:44:00.000+03:00

Скъпи колеги - шофьори!
Призовавам всички ви да бъдете бдителни, внимателни и да се движите спрямо правилата.

Спазвайте ограниченията на скоростта - те са достатъчни, че да не закъснеете. Не правете десни или леви завой там дето не се правят, защото на всеки ъгъл дебнат пазителите на реда! Лято е - всеки иска да си осигури приятна почивка ;) Проверете своята гражданска отговорност, както и техническия преглед на колата - те трябва да не са с изтекъл срок. Също така е хубаво и двата ви фара да светят.

И нали знаете: "Не питай старило ....":D За 24 часа, бях спряна 3 пъти, а можех да направя толкова неща....

Но най-важното е - не се ядосвайте, особено на път, а и инак - какъв е смисъла, щом така или иначе накрая теглите по една... Нека се научим да призоваваме само хубавите неща, а те идват с хубавите мисли :))

След като вече нямаше на какво да се ядосвам, минах да "капна" бензинец за 20 лв. то при горе изброените ситуации, нямаше как за повече. Но вече се чувствах спокойна и освободена. Леличката ме попита: "Събирате ли точки" - Аз, отвърнах положително (нали нагласата към живота ми е положителна ;)) и за 20лв. получих 3 вместо 1 една точка.

Сега си ближа сладоледа, лято е!

Хайде да поиграем федербал :))

2009-07-20T10:54:00.000+03:00

"Хайде да поиграем федербал!" с тези думи започнах разговора си с Иво, приятелче добро от студентките ми годинки, /от които се оказва, че нямам друг спомен освен - ПЕСЮ (Павката, Ева, Силвия, Юлето) и съпътстващи те ги истории, е явно и от Иво, но всъщност се запознах с част от него доста по-късно :)/. Не бяхме се виждали отдавна, не бяхме и заставали един срещу друг от доста време. Той е моето друго нощно другарче през безсмислените понякога ужасно дълги или ужасно кратки нощи. Та се бях затъжила за неговия искрен + спонтанен = налудничав поглед към живота, и реших да променя нещата :-)

ето и оригинала: :)

[17.07.2009 14:56:48] sis каза: айде един федербал да направим (happy)
[17.07.2009 14:59:17] Ivaylo Nikolov каза: hmm
[17.07.2009 14:59:19] Ivaylo Nikolov каза: :)

E не се разбрахме толкова бързо..., всъщност за отбелязване е че се разбрахме за едно и също нещо, на едно място, за един ден и приблизително едно и също време :)

Събрахме се, поиграхме - четворка федербал. Имаше и други герой, всеки минаващ през Борсовата бе добре дошъл :) Поизпотихме се, по раздвижихме се, заслужихме си бирата! Завъртяхме се около лодки. И може би странно, но рано-рано ме обзе желанието да се евакуирам.

Ето и друг откъс от проведения по ранно разговор:

[17.07.2009 15:27:07] Ivaylo Nikolov каза:
iskahs li da otidem na mirovyane pri stoian
.....
[17.07.2009 15:28:26] sis каза:
чакай да помисля
....
[17.07.2009 15:30:58] sis каза: ох, незнам
[17.07.2009 15:31:20] sis каза: не се бях настроила за тъп
[17.07.2009 15:31:24] sis каза: ахаха
[17.07.2009 15:31:26] sis каза: път*
....
Дам, бях в едно леко механично настроение, дето всъщност не ти се прави нищо.
Ами щом нямам желание за нищо, не значи ли че мога да направя всичко?!
Не знам дали точно това бе мисълта която мина през главата ми преди да попитам: "Накъде е Мировяне"?, но ми звучи като логично обяснение на нещата :))

Обиколка на нощна София, светофари, булеварди, трамваи, пълен мрак, я ето го и околовръстното, следва обиколка из Мировяне. Всички знаят защо семе дошли и кой търсим :D:D:D

... Куче, Стоян, бира, маса, Митко и Дида, куче, храна, Рита, цигара, бира, цигара, религията, бетона, самоосъзнаване, семиотика, аз, вие, той, те, /заспивам - слънце, пясък, вятър, вълни, нося се бързо/ - бетон, панел, лични истории, и още нещо, и още нещо, ... не не помня, но заради него не се оставях на съня... Край не мога повече, ще се предам - отивам да спя. Вече сме с двама по-малко.

Изричам на глас:
- Аз мисля .... (идеята ми е да си лягам)
Стоян: - Искате ли да отидем до морето?
Аз - ...
Иво - хахаха
Аз - Да си допуша цигарата?!
Иво - ахахах
Стоян - Трябва да вземем и кучето!
Аз - Добре! Ох, няма да я допушвам, после ще си запаля нова.
Иво - ахахаха.
Ставаме, правим полукръгчета около масата и други движения наподобяващи муха на която са и откъснали крилцата.
Иво - ама вие сериозно ли?!
Стоян - А..., ти можеш ли да караш?
Аз - Мога!!! - изведнъж съм се почувствала свежа и много сигурна в чувството ми за концентрация и реална преценка, сигурна съм, че мога да ходя по въже, да си пипна носа със затворени очи, да кажа скоропоговорка и всичко което би доказало абсолютно трезвото ми състояние. Следва светкавична мисъл, че ако направя нещо подобно, ще докажа точно обратното затова просто си седя и мълча.
Стоян: - Нека изчакаме половин час и се опитаме да не пием нищо през това време :D:D:D
Това е едно много добро, предложение. Тамън време да си направя кафенце, не мога да не пия абсолютно нищо! Водата завря за ... 6-7 минути, в момента в който тя и кафето си прегърнаха и аромата ме изпълни Стоян се появи с палатка и чувал в ръка.
- Рита, хяйде!

...
И - На право!
С - Не, на ляво!
И - Сис, дай направо, трябва да мина през нас.
С - Неее, Сиско не го слушай - край.
...

Спестявам, някой ненужни подробности мисля, че на всички ни бе ясно, че решението е взето и с хавлия, бански, гащи, сешоари или без - ние вече сме там :))

Прекрасно усещане! Изгрева ни посрещна някъде по пътя, обожавам да пътувам, да пристигам, да шофирам, обожавам да се чувствам напълно щастлива...

...
Помня, че се смях.
Плувах.
Венера имаше своя собствена венерена пътека, вълните светеха когато се разбиваха в брега (уцелихме планктона)

Спах! истински, спокойно, дълбоко и на топло ;-)

...
С това което казах и най-вече неказах, ви казвам - Не се спирайте, защото е чудесно :)
И както каза Яне: Не сме направили нищо кой зане какво, не се случи и нищо особено, но си пристигахме в София с едно особено чувство на удоволетвореност :))

really me

2009-06-17T15:55:00.000+03:00

Топла, задушна, лепкава вечер...
Всички са уморени, но очите им живи. Срещу мен едни огромни, тъмни, готови да потънат в истината, готови да разкажат всичко, само да намерят ...

До мен, любимото същество - допълващо ме, еднакво и съвсем различно, то просто е част от мислите ми, понякога се чудя - дали не съм го измислила?! Пътя ни срещна ...

Срещу мен непознат - жив, любознателен, с бърз поглед, но разбиращ, търсещ. Неуморим сякаш е дете - започвам да се чудя, дали наистина е непознат ...?

Тръгваме - топла вечер, изпъстрена с тълпа очи, познати и по-малко непознати. Да, все още по-малко непознати, с времето навярно непознатите ще стават повече. В началото мислех, че е обратното, че първо нищонезнаеш и после са научаваш, сега вече знам, че с времето забравяш ...

Продължавам - вървя, вървя, вървя, вече само вървя, не мисля, не гледам. И колко бързо нищото придобива очертания, завладява всичкото, прониква в теб с ледената си ръка, много прилича на страха, но ако не се уплашиш разбираш, че е различно. Можеш да изчакаш, не реагирашпървосигнално, продължаваш да вървиш, дори път да няма, не ти трябва плътност ...

Отклоних се - влезнах по-навътре, огледах се - миризмата бе така позната, миризмата на мрака, влажната земя, шума на листата, застиналия въздух. Сякаш тук съм се родила, но веднъж напуснали утробата, никога не се завръщаме там ..., излезнах отново на светло ...

Ноща вече бе прохлада, прибрах се, легнах, сънувах, събудих се - наистина аз.

Rafting story

2009-05-25T10:58:00.000+03:00

http://picasaweb.google.bg/pufpafisis/RaftingStory?authkey=Gv1sRgCN6J8eythsDxfA#
И така, речено - сторено!
първо да уточна, че много се радвам, че рафтинга се състоя в събота, въпреки че много хора можеха да дойдат в неделя, но аз упорито не исках да променя датата. Така пропуснахме земетресенята и блокирането на Кресненското дефиле. На всички пропусали това спускане, искам да напомня, че просто е трябвало да им се случи нещо друго :)

Спускане отново ще има! За желаещите да се ориентират до края на месеца.
Ето и някой практични съвета:
1. Не прекалявайте с бирата и хапването преди спускането ;)
2. Знайте, че не само ще намокрите всичко с което влезете, но ще сте мокри още преди да влезете :D
3. Каската и жилетката са задължителни, неопрена - пожелание, така че ако не искате да носите нещо което минава от човек на човек с кратка почивка през един бидон с някакъв разтвор, просто си носете резервни дрехи. Водата не е студена, или поне аз не съм мислила за това.
4. Вземете си гащи!
5. Слънцезащитен крем (дори да няма слънце, усмивките след това ще са достатъчно заслепителни/ неважи в случаите когато усмихващия не знае какво е четка за зъби :D)
6. Отидете с приятели, напълнете цяла лодка! (има 4 и 6 местни)

Това е прeживяване което мога да препоръчам на всички (случаите с водин фобии са изключение). За хората с нисък праг на адреналин, това ще е едно разтърсващо изживяване което няма да забравят, но няма и да освободят "баровия стол". За тези които са свикнали да са носят на ръба на вълната, ще е приятно и ободряващо. По скалата за адреналин от 1 до 10, рафтинга може би е някъде към ...5?! Разбира се всичко зависи от ситуацията сигурна съм, че може и далеч да надскочи десетката :)

Следващото приключение е каякинг!!!

Смятам, че за него изключително важно е да избереш пратньора си.

Непланувано

2009-05-19T11:19:00.000+03:00

Един пореден ден...
Ден, като ден, ама каквото и да си говорим няма един с един еднакъв :)

Живота шарен, обагрен с хиляди цветове. Макар и притежателите или носителите, а може би е по редно да кажем излъчващите цветовете, да не осъзнават тяхната сила, а може би и самото им наличие. /е тук вече цветовете на дъгата се приляха :D:D:D/

Там, деня за когото пиша мина, то бе белязан с неговото начало и неговия край, изпълнен с много различни начала и крайове. (хъм, думата "край" има ли множествено число, или се предполага, че края може да бъде само един?). Бе един от онези дни, който неизбежно ще избледнее с времето, НО усещането и емоцията НЕ. /а знаете ли колко хубаво е да усетиш положителния заряд на "не"-то, и щастливата нотка на "но"-то/

Впечатляващото в деня ..., така като искам да го кажа, осъзнавам, че не е било едно. ... Вълшебен ден! Вълшебството се крие в съумяването да го изживееш реално. Когато няма нищо друго освен момента! И мига стана ... ами миг на квадрат /начинаеща съм още ;) очаквам момента, в който ще мога да опредля сама продължителността на мига/

Друга очарователна черта на деня, бяха неговите въпроси /нали всички сме наясно, колко важни са въпростие, по-важни са от отговорите, защото няма верен или грешен отговор, както няма и добро и лошо, красиво и грозно, но пък има миришешто и смърдящо :D:D:D, важното е да човек да търси преди да се открие :), тука вече и да отворя още чертички, пак няма да мога да си се изясна - толкова е хубаво усещането, че разбираш! Но е непосилно да го опишеш и да го предадеш, което е странно - трябва да има начин?! Оргазъма също не може да го разкажеш, но можеш да "заведеш" човека до там, така де до вратата, той сам влиза, защо да не можем да поканим и някой на гости за щастието в нашия миг /

Бръбара...
Когато съм щастлива искам всички около мен и тези в главата ми да са щастливи. Каго съм на хубаво място пак искам да извикам всички. И така...
Вчера си върнах нещо (бе се изгубило някъде последните дни) усещането за щастливо щастие :) тихо спокойствие и пълна наслада.

Исках да разкажа една история, Но (и това е от хубавите но-та) се получи товааа =)
със сигурност много ще се смея, ако някога пак го прочета :)

П.С това къде се намираш, не те прави щастлив, това с кой си също не е в основата на щастието, щастлив си когато позволиш и пожелаеш да си.

Пращам, пращам, въртая се и сменям цветовете, дано поне една мъничка частица достига всеки път до вас щом съм щастлива :)

Насам-натам

2009-05-13T22:34:00.000+03:00

Нагоре-надолу, напред-назад, и всички други знайни и незнайни посоки, човека и неговата човешка същност непрекъснато е в движение - не непременно градивно, доста често без конкретна идея и посока, някак интуитивно или пък на пук на интуицията, търсещи, жадни за отговори и подходящи въпроси, все на път, в очакване на хоризонта, после на пристана, на безкрая и на смисъла. Така минава живота ни (ми). И колкото и да е различен пътя ни (а колко може да е различен, все пак всички сме ограничени в рамките на четиримерния си свят, черупките на телата си, и човешката природа) сякаш сме обединени в едно - да не сме сами. Ние - хората, сме социални животни, пристрастени към себеизявяването, търсещи кой разбиране, кой ласки, кой възхвала, или просто свидетели на своя живот. Иде реч за приятелите - хората който искаме да са около нас и с нас, а не тези с който трябва (колеги, роднини, съседи). Няма точно определение за приятелите, както и за любовта, омразата, живота. Приятелството е нещо различно - зависи от всичко, от човека, от нещата който ви свързват, от нещата който сте преживяли, от вашия си собствен свят с неговите правила. Да смятам, че и в приятелството има правила.
Приятелството (за него ми се говори) почва да ми се изплъзва. Чувството е опустошително, като отлив (нали знаете когато се разхождате по морското дъно, има всякакви причудливи, интересни, нещица подсказващи, че е имало и друг живот точно тук под нозете ви). Неосъзнато (в момента умишлено) търся причината. Къде изгубих любовта? Приятелството бе любов - чиста, неизискваща, не очакваща, безвъзмездна, безплътна. Превърнала се с в сянка, спомен-болезнен.

Пътя си върви - така е писано, по-пътя винаги се върви. А щом вървиш си в движение, и другите са в движение, пътищата се пресичат, разделят, стремежа не умира (дори твоя да повехне за миг, стремежа на общото продължава, земята се върти, хората вървят). Нещата се променят, за нас - неусетно, но сигурно. И така във време на "преход" винаги е трудно - да приемеш новото, да го съпоставиш с това което е било, да избереш, или да се примириш с избора.
И неизбежно комуникацията с хората се променя. Тази промяна ми е трудна. (ще поясна за да не изпаднат в шок хората дето ме знаят). Трудно ми е да приема "новия" начин на комуникация, споделяне и общуване. Просто не ми носи нищо, не ме провокира да давам, не че не е реално - реалности колкото искаш, но ...., ами не ми е истинско.
Доста е ободряващо да разсееш работния процес с един бърз чат, или чата да разсееш с малко работа, да изпиеш едно виртуално кафе, но ми липсват погледите ви, усмивките ви, истинския смях, гримасите, миризмата ви.
Насам-натам, напред-назад, има ли смисъл да вървиш сам?!

2009-04-22T14:51:00.000+03:00

В рамките на изтеклата седмица, {което от мен казано означава "тези дни", (но не е задължително дори да е минало и едно денонощие) без дори да съм сигурна кой ден сме днес и колко дена са минали ..... от тъй наречения месец} ми се случи да влезна няколко пъти в блога си.

Че какво? (може би си казвате вие - имаш си блог, влизаш си в него), ала всеки път се изумявах, че в блога няма нищо ново.
Сякаш влизах в него за да прочета нещо за себе си, за това какво става, какви планове, какви мисли, какви очаквания, надежди, въпроси, копнежи, мисли и чувства се въртят из мен. И всеки път - нищо.

Така ами това беше =))

А ето какво ви предлагам за почивните дни :))

с. Хотница Великотърновско.в ждрелото на р. Бохот.
Има и още какво да се види! Да не говорим че насладата е в самото пътуване, а не в крайната цел ;)

picasaweb.google.bg/pufpafisis/120409#

2009-04-13T14:56:00.000+03:00

И още тук: picasaweb.google.bg/pufpafisis/120409#

DONE!

2009-04-13T14:36:00.000+03:00

Мисия Борисова градина - изпълнена :))
Благодаря на всички!
О, да и аз приемам вашите благодарности ")

Не очаквах нищо от това начинание, и може би за това съм напълно удовлетворена.

Колкото и странно да звучи почистването на боклуци си беше една медитация. Сещате ли се за онова състояние при което ума е в състояние на покой - нищо не го занимава и той с нищо не се занимава!? Естествено медитацията приключва с осъзнаването на този факт :D:D:D

Какво друго да кажа?! - мога да кажа много, но май ще походя индивидуално. Каквото има на който има ще му кажа ;)

А на всички - Не се страхувайте да се опитате да промените нещата който искате да се променят в живота ви! (и внимавайте с подобни рецепти, винаги има условности :-))

5:5

2009-04-09T09:35:00.000+03:00

Да видим каква ще я свършим :))

Говоря за "пролетното почистване".
Желанието ми е да излезем за миг от транса, в който вярвам всеки е изпаднал до някаква степен и да погледнем "реално" на нещата (тук отчитам субективността на реалността).

Да се огледаме наоколо и в нас самите. Харесваме ли това което виждаме, искаме ли да променим нещо, и ако да - да се захващаме. Още вярвам, че от нас зависи всичко! Или поне това да се чувстваме добре в собствения си дом, в собствената си кожа!
***
Исках да ви заведа на Витоша, на една хубава разходка от Бояна, към Боянския водопад и от там през хижи и заслони да се спуснем до Драгалевци или пък към Златните мостове. Отчитам факта, че сега там е доста кално, така че ще запазим тази разходка за малко по нататък :)

Избрали сте - Борисовата градина. Нека неделя бъде нашия ден. 11.00 ч на пейките при лодки - ще осигуря чували и ръкавици. От вас добро настроение и желание да докоснете пръстта, дърветата. Заедно ще изберем маршрута на "пътя към пролетта".

Значи се разбрахме - в Неделя 11.00 ч Борисовата градина!

До очистим малко парка и да се видим на живо!

П.С Наско и Ивайло да не забравят за бирите ;)

Равно(сметка)

2009-04-01T11:11:00.000+03:00

Така, така (тагадък, тагадък) :D /поздрав за всички на които това им напомня за някой или за нещо/

На лалето вече сняг - няма!
Няма и сняг вече в мен, което значи, че ..... зимата свърши. / тук се въздържам от физиономики, щото за кой кеф, за кой ужас .../

От анкетата, установих, че всички сме обединени от един общ зимен спорт - каминката и ромчето :)
Жалко, че на никой не му се правеше снежен човек, но пък аз си направих няколко малки снежни топки, така че ...., таз година топки, догодина ... :D

Проблема (винаги има и проблем, или ако не проблем то поне едно "НО", което обикновено, отново сигнализира за наличието на някакъв проблем), ТА проблема е, че в края на зимата, снега се топи! А когато у нас снега изчезне..... какво сатав? Изплуват боклуцитеееее! Вече не е толкова бяло, така чисто и съвсем не е лицеприятно!

Приятели, познати, непознати, роднини и хора!
Нека изчистим освен собствените си домове и местата на който обичаме да ходим. Там където искаме отивайки да релаксираме, да седнем на тревичка, да слушаме птички, да си натопим уморените крачета, да блеем спокойно в една, две, три точки, да си изпием биричката, да потанцуваме боси, да поиграем фризби и т.н и т.н.

И понеже: "Сговорна дружина, планина повдига", нека заедно се изправим пред боклука и го поставим на мястото му!

Предлагам да изберем място, което да преобразим, и да се погрижим за него през цялата година.

Що е то?

2009-04-01T11:03:00.000+03:00

Отвънка кухо, от вътре пълно?

Колко се радвам, че те има!

2009-03-22T00:45:00.000+02:00

В деня на всеки ден рожден, прието е подаръци да се даряват. За да изразим радостта. Но моите чувства не мога да ги опаковам, в кутия няма да се съберат. Радостта от факта, че те има няма как да израза. Ти за мен си сила. Любовта от теб строй. С принципи железни и ласка нежна по пътя си вървиш. Но стига го увъртах, подарък имам аз за теб. Той е в думите облечен, но знам, че ще ме разбереш. Ти си в моите мисли, и желая ти добро.

Подарявам ти небето, за да можеш свободно да летиш,
Подарявам ти звездите, за да има към какво да се стремиш,
Подарявам ти луната, за да има светлина дори в тъмата.
Морето вечно ще е твое, мечти безброй ще подслони.
Дарявам ти лъчите, да топлят твоята душа, така както ти сгряваш нашите сърца.

И нека има топъл летен дъжд, а подир това дъгата.
Птичи песни да звучат и пеперуди нежно да летят.

Честит Рожден Ден, како !

НОВО ХОБИ

2009-03-20T19:33:00.000+02:00

Хоби, хоби, колко да е хоби :)

А и колко да е ново? Имала ли съм, нямала ли съм други?!

Лесно се паля по всякакви неща, а после ..... фиул-фиул :D

Е не мога да кажа че съм вятърничава /аз не мога, ама всеки си има мнение ;)/
По-скоро бих казала, че взимам това от което имам нужда и после се насочвам на другаде :)
И ако има нещо което съм оставила с неохота това е Капоейрата. Ама някой да не си помисли, че нещо .... Това е върховно изживяване, много освобождаващо, ама не като йогата. Или пък учителя беше много добър, ей така някак на шега се изправяш на ръце и започваш да ходиш, преобръщаш се по незнайни начини, и откриваш странни способности на тялото - всеки да опита :D

Еееее, пак се отплеснах /нали знаете :p/
Та някои от вас знаят, че напоследък незнайно защо, ама шофирането ми действа мнооого отпускащо, че чек заспиващо. И понеже смятам, че не е редно да се заспива на светофарите, та си измислих "ново хоби" - ситроснимане /идва от Ситроен и снимане :D/.
Не е кой знае какво, но вече не ми се спи. Жалко, че все не мога да заснема прибягващите пешеходци по платното. Да ви кажа бързичко бягат :)

http://picasaweb.google.bg/pufpafisis/Dvijenie#

Не искам да живея тук!

2009-03-20T08:44:00.000+02:00

Обръщам се надясно, как смърди,
Обръщам се наляво същото нали?!

В кал и прах из тротоара,
газовете гъсти смело дишам аз.

Не искам да живея тук! Настръхвам, не издържам! Гнусно ми е!

Сутрин отварям очи, посрещам деня с усмивка, дори на вън да е мрачно знам, че слънцето дебне из зад някой облак :) Тихичко си чака да го открия и да се усмихнем един на друг.

Но дори и ТО, вече сили няма, това не е просто мъгла, небето не е просто валежно - това са смоооок и отрови.

Някой ми отне надеждната! (Ще се опитам да не политизирам и да не плюя, но вие се сещате и сами за какво говоря). Изчезна онази надежда, че надежда винаги има.

Винаги съм казвала и действала на принципа: мисли глобално, действай локално. Почти никога не съм си хвърляла фаса на улицата, никога не съм го правила в парка, гората, плажа, планината. Винаги когато си мия зъбите спирам водата докато ги четкам, не защото ще платя 5 ст. повече, а защото водата наистина ми е скъпа! Искам и всички същества след мен, да я имат (или искам да има живот и след мен). Никога не съм хвърляла боклук през балкона, дори съм събира такъв (не съм го правла отдаван не защото вече никой не го прави, а защото не бих могла да смогна), карала съм се с приятели за изхвърлена обелка, изплюта дъвка. Но не мога повече! Навсякъде смърди.

Ходя, вятъра ме духа, тоз същият вятър, който винаги съм обичала, и чакала да задуха силно и неудържимо, за да се надпреварвамe, ала сега бягам и се крия от него. Той вече не ми носи аромата на цветя, а на гнило, не ми шепти за красивите места от където е минал, а злобно ме облива с прах, пясък, кал и болести.

Не искам, не мога! А какво да направя? Да избягам?! Света ни умира! Пука ли му на някой?
Ще избягам! Нямам сили тука да мечтая.

Искам още да вярвам, че когато се върна след 500 години, ще се върна у дома. Навсякъде ще е светло! Водата зелена, синя, кристална, огледална, изпълнена с живот. Ще мога да пия от всякъде, щом ожаднея. Няма да има небостаргачи, кули, парламенти, дворци, всички ще сме равни. Небето ще е чисто, изпълнено с птици, хвърчила, балони. В сърцата - мир и любов. Няма да има никакво замърсяване, всичко ще идва от слънцето и водата. Дори и светлинно замърсяване няма ди има. Ще сме привикнали към мрака, ако това ни е необходимо. Нощем звездите ще са по-ярки от всякъде, ще можем като Малкият принц да хващаме комети и да пътуваме наблизо и на далече :)

А може нощем, просто да бъде нашето време, време за споделяне, време да докоснеш хората които обичаш. Няма да има телевизия, интернет, дори може да няма и книги. За какво ти е да четеш за чуждия живот, за съдбите, мечтите на други хора. Обърни се, вдигин очи, хвани за ръка човека до теб. Разбери него. Говорете, споделяйте - това е истинско. Ето сега и аз си мисля - защо всъщност пиша всичко това? Не бих - ако знаех, че вечер прибирайки се вкъщи има с кого да споделя всичките си мисии, въпроси, колебания, вълнения. И сега аз водя просто монолог, търсейки отгвори и смисъл. Защо сме потънали в такова забвение?!

Разбера ли отговора, всичко това ще се сбъдне, ще се върна назад колкото е необходимо, за да имам това, за което мечтая.

Без заглавие

2009-03-12T22:59:00.000+02:00

Сред девет града, сред девет преградия, сред девет блока, сред девет мазета, в деветата кутия живеела магията. Който стигнал до нея се преобразявал тутакси! Очите засиявали, толкова силно, че дори нощем виждали пътя, хората и душите им. От устните им се леел смях, сърцето забивало равномерно, а душата им се превръщала в цветна пеперуда. Извисявала се волно и неуморно, а от вълшебните и криле падал прашец. Щом той достигнал до някой, и той получавал за миг от магията и тайничко показвала пътя към извора, ала не всеки можел да я разбере и повечето човеци бързо забравяли. Тази малка кутия не била трудна за откриване. Най-трудното е да се открие отправната точка от която да се тръгне.

Много истории за вълшебства бе слушал той - човекът. Ала не вярвал в тях. Гледал сивата земя, далечното небе, гледал и другите сред него, все тъжни и някак ниски хора, толкова силно притеглени от земята, че сякаш всеки момент ще запълзят. И тъй историите за красивото, вечното, за любовта, смеха и радостта изчезнали от съзнанието му. Дълго скитал той - човека безпътно из голямото нищо, нарекал го - земя. На нищо не отдавал значение, нищо не го запленявало истински, на нищо не отдавал сърцето си. И тъй живота се превърнал не в пътешествие ИЗ, а в пътя към края.

Макар и рядко, той забелязвал различните хора от него, тези притежавайки блясъка в очите, тези с почти неуловимата усмивка.

.... Следва продължение

Най-хубавия ден за сем. Николови

2009-03-11T10:27:00.000+02:00

Днес 11.03.2009 г, към 8.30 ч. Аделина (Али) пое първата си глъдка въздух!
Eдна малка прекрасна госпожичка 3,330 кг., 51 см.

Имам останала малко магия, за орисия - Ще бъдеш красива, и много щастлива! С дух несломен по пътя ще вървиш, с радост ще даряваш, любов ще получаваш.

На мама, татко, батко, баба, дядо и на всички които чакахме с вълнение - Честито!

http://picasaweb.google.bg/pufpafisis/Adelina#

През март

2009-03-10T09:48:00.000+02:00

А така, видяхте ли какво стана?!

Почвам да се обърквам!

Първо във вторник карахме, после се пекохме, после пак карахме, после не помня. После беше топло, пихме бира на вън. После дойде есента, много и се зарадвах (много, много, колкото можеш да и се радваш докато шофираш). После влезнахме в снега, после бързо си тръгнахме. Имаше и малко дъждец, ей тъй пролетно. А вчера .... Юле бъркам ли се, или се разхождахме дълго (по шорткъта), беше топла нощ, луната пълна, свода обсипан, и милион мечти .... . А на сутринта, сякаш всичко това било е насън (може би любовта ми те плаши, а може би не, на-на-наааа). Или пък сега съм потънала в бял и мокър сън?! Вятър и мъгла.

Явно Март, ще мине под знака на обрата, някой казват, че това е типично?!

За мислите

2009-03-04T11:02:00.000+02:00

Какво пък може да се каже за мислите?
Те препускат из главите ни като стадо обезумели диви коне,
разбиват се като вълни във вълнолом,
разпиляват се и се носят като пепел из въздуха.

Умеем ли да се замисляме?
Мислите – не са ли те отражение на свободата ни?
От мисъл в мисъл, а резултата сме ние.

Мисля, че понякога трябва да спираме и да се замислим. Да погледнем лабиринта отгоре и пак да продължим :)

Към детството

2009-02-20T14:45:00.000+02:00

Тази дума, никога не е будила у мен спомени и асоциации, винаги съм смятала, че не съм имала детство. Никога не съм казвала: "Като дете", "когато бях дете", а "едно време", "преди" и много рядко "като малка". Това разбира се може да се дължи на факта, че все още съм дете, и затова не мога да дам оценка на този минал период :] (хахаха, колко умно детенце)

Странно е как спомените постепенно избледняват, а някой напълно изчезват. Ако не си спомняш нещо, то всъщност случило ли ти се е? И как нещо може да не се е случило на теб, и в този момент ти да си на влезнал, повиал на житето на други. (пак се отклоних :D)

Скоро ходих в стоматологичния, там ходих често както дете, личи си по усмивката ми, нали?! Та там падаше доста чакане, някъде към два, три часа. Лудост! Но нали като си дете времето няма значени, то тече точно толкова бързо или бавно, колкото си искаш, или напред-назад, нагоре-надолу, така както го искаш! Още от входа ми замириса на нещо познато и забравено. Качих се на 4-ти етаж, никога не съм била там, но и там подобно на останалите етажи пода е мозайка, на големи парчета със много цветове. И се сетих, едно време докато чаках просто гледах пода, а той оживяваше под краката ми. Виждах хиляди лица, анимационни герой, себе си, приятели (не такива истински, ами моите си), пътувахме заедно през странни земи, влизахме в подземни царства, или просто се реехме над нищото или в нищото.

Изпотих се, очите ми се напрегнаха и нищо.... Отново се концентрирах, и пак нищо :(
В главата ми нахлуват мисли за работата, колко ще закъснея, шефа как ще ме посрещне, колегата как ще се възползва от закъснението ми, дали добре съм паркирала и ....., о, мисли спрете. Не искам да мисля за нищо, но твърде късно!

Винаги са ми казвали, че съм била кротко дете, много послушно, гласа ми не се е чувал, но как е възможно това, толкова много приключения съм имала, толкова много смели подвизи, толков приятели и приключения! ........... Да толкова много плочки... и в банята, и по поликлиниките, в училище, по тротоарите. Толкова подвиквания - "ела да си играем" от клоните на дърветата, те бяха не само моя къща, но и мои закрилници и съветници, моята стълба откъдето хващах златните нишки на слънцето, което ме обичаше и ме даряваше с вълшебни криле.
Колко е прекрасно да си припомниш, че и ти си имал детство, без значение, че чак на двадесет и ... си разбрал, че другите са имали лагерници, играли са на стражари и апаши, на война с фунийки, с други истински деца, че майките им са се провиквали през прозорците "прибирай се за вечеря".

Навярно трябва да съм щастлива, никакви спирачки, никакви обяснения това е лошо, това е добро, това може, това не. Единствените ми страхове бяха от смъртта. Често се будех нощем с плач не исках да умирам, не исках никой да умира, страхувах се че ако мама и татко умрат, няма да ги запомня, не ги виждах през деня и дори в сънищата си знаех, че просто тези сенки трябва да са те. И изпитвах такава радост, че нощем събуждайки се те бяха в леглата си. Баща ми се будеше и ме успокояваше, говорихме толкова много за живота извън този на земята. Разказваше ми приказки и говореше за Васил Левски, как той никога не се е страхувал за живота, отдал се единствено на мечтите си и на идеята за свободна България :)
Незнам как но това ми помагаше отново да заспя.

Липсваш ми татко, обичам те! Нека светлината ми те доведе отново при мен.

Тест за деменция

2009-02-18T11:23:00.000+02:00

Предавам нататък от Александър Божков ;)

http://albosh.blog.bg/

Долу има четири (4) въпроса и един бонус-въпрос. Трябва да им отговориш веднага. Не може да мислиш, отговори на всички моментално. Ок?
Нека да видим колко умен си всъщност!
Готов ли си? ДАВАЙ! (Превърти надолу, бавно. Недей хитрува, не надничай предварително да видиш отговора!)

Въпрос Първи:Участваш в надбягване. Задминаваш втория в надбягването. На коя позиция си?

Отговор: Ако си отговорил, че си на първо място, си абсолютно неправ! Ако задминеш втория в надбягването и заемеш мястото му, ти си втори!Опитай се да не прецакаш втория въпрос! За да отговориш на въпрос номер две, се опитай да не му отделяш толкова време, колкото отдели на номер едно!

Втори въпрос:
Ако си задминал последния човек, ти си...?

Отговор: Ако си отговорил, че си предпоследен, пак грешиш. Кажи, как можеш да задминеш ПОСЛЕДНИЯ човек?
Нещо не ти се удава. Нали?

Трети въпрос:
Коварна математика! Забележка: трябва да се сметне изцяло наум!
НЕ използвай молив и хартия или калкулатор. Опитай.
Вземи 1000 и добави 40 към него. Сега добави още 1000. Сега добави 30. Добави още 1000. Сега още 20. Добави още 1000. И още 10. Какъв е крайният резултат?

Получи ли 5000?

Верният отговор всъщност е 4100.
Не вярваш ли? Провери го с калкулатора. Днес определено не ти е ден. Може би ще отговориш на последния въпрос вярно?

Четвърти въпрос:
Бащата на Мари има пет дъщери: 1. Нана 2. Нене 3. Нини 4. Ноно
Как е името на петата дъщеря?

Отговор: Нуну?

Не! Разбира се, че не!
Името й е Мари! Прочети въпроса отново!

Добре, време е за бонус!
Ням човек се опитва да си купи четка за зъби. Като имитира движенията на човек, който си мие зъбите, той успешно се изразява пред продавачката и покупката е осъществена.
Сега, ако там застане сляп човек, който иска да си купи чифт слънчеви очила, как трябва да обясни той?

Просто трябва да си отвори устата и да попита, толкова е лесно!

Разпространявай това, за да дразнишумните хора, които познаваш!

....

2009-02-16T15:50:00.000+02:00

Сърца, балони, плюшени мечета, рози, телефони, бижута и други вещи не спират да се промоцират по време на празниците. И когато празниците липсват (което очевидно не е добре за търговците), то те се създават.
Свети Валентин! О всяка година с трепет го очаквам, деня в който ще бъда обичана, деня в който ще обичам. Деня на романтичната вечеря, о само до като го пиша и ми се повдига. Всичко това е изкуствено и доста манипулативно. Жените си купуват ново бельо (червено), отиват на маникюр, педикюр, фризьор, епилират се, парфюмират се и очакват принца. И от тук нататък два основни сценария, е естествено със своите под-сценарии.
Вариант едно: принца наистина идва, и той парфюмиран, сресан, изпран с букет и още нещо, обикновено това още нещо никога не е това което неговата принцеса очаква (няма как този сценарии е написан отдавна). И така всичко тръгва по ноти, сядат на резервираната маса, хващат се за ръце и ъъъъъъъъъъ, дали любовта просто ги е завладяла или просто няма какво да си кажат?
Вариант две: принцесата чака, чака и той идва, да ама вместо букет, просто целувка, вместо подарък, подвикване да не се бави. Отиват на обичайното място, правят обичайните неща. Той говори, готов да сподели деня, мечта, надеждата и страха, а тя хапе устни и очаква признания в любов. Е ние сме различни и съответно сценариите са различни. Но защо чакаме някой друг да ни каже кога да обичаме и да се вричаме един друг, кога да се гордеем, че сме българи, кога да се молим, и как да изразяваме чувствата си.

А за любовта: тя извира, светлината и блика от очите, топлината и заспива на устните, крилете и понасят тялото, ръцете милват, целта и е щастие, отдаденост, наслада.

Любовта също така е състояние на духа, философия и болка, тя е всичко което имаме, и което можем да имаме. Не се печели, не се купува, не се продава, не се планира, не се побира в думите, не се, тя е!

КОРИНТЯНИ

1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2. И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3. И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта

?

2009-02-10T14:49:00.000+02:00

Днес за по-малко от 30 секунди изпитах толкова много чувства:

Уплаха - шофьор на кола, върху тротоара на бул. Черни връх, изведнъж решава да изскочи пред автобус 64

Учуда - след като автобуса едва избягва удара, шофьора на колата отваря врата и започва да ругае

Смайване - врата на 64 се отваря, и от там полита огромно кофа с вода по другия шофьор

Смях, веселие - тамън си мисля че онзи има нужда от охлаждане, и ето - цяла кофа вода
Тъга - наистина ли сме толкова изперкали?!

Шофьорите зад мен залепват на клаксоните (говорим наистина за по-малко от половин минута)

Дали и аз не трябва да излезна да си повикам малко - имам нужда от отпускане!

Хора, шофьори, пешеходци, колоездачи, кучета и котки (и други активни участници в движението), считам че всички имаме за цел да се придвижим от точка А до Б. Самото пътуване в градики условия не е самоцел, а средство, нека бъдем малко по-внимателни, будни и толерантни. Е дряге шофъдри, ако замечтаемостта е ваша природа, не смятате за нужно да се концентрирате, или просто обичате да гледате през страничния прозорец, моля използвайте градския транспорт :)

Слънцето!

2009-02-06T09:41:00.001+02:00

Ето го! Отново ме заслепява по пътя! Боде очите ми, замижавам и хиляди малки слънца започват да танцуват пред мен. Радост и топлина обливат цялото ми тяло. Колата се превръща в малък пухкав облак, с който се издигаме все по-близо и по-близо до слънцата.

п.с Juli, ще постнеш ли твойта картина ...?

Кафеварката!

2009-02-03T16:52:00.000+02:00

Ето я! Дългоочакваната награда! Спечелих си я от радио FM+

Обикновено го слушам само сутрин докато пътувам към работа - КОФЕИН с Тони и Сашо - супер старт за деня, направо се заливам от смях. Та един доста объркан и неварвежен ден отивам да взема майка за да я закарам някъде и от там още 10-на неща за свършване. Радиото въобще не е сменено, правилата на играта познати - чуваш една камбанка и се обаждаш, трябва да си девети, после да избереш топка от 1 до 222 (това малко на слуки) и ако никой преди не е казал това число, (играта продължава вече 2 седмица и на ден се теглят сигурно по 5-6 числа) ПЕЧЕЛИШ - нещичко си. И така чувам звънене, трескаво ровя за телефона, давам мигач, отбивам, майка ми изпада в паника, предполага хиляда и сто неща които да обяснат поведението и зън-зън вие сте девети - ами сега? Трябва да кажа число! Имам късмет, мама миналата седмица ми е гледала на кафе (така си уплътняваме срещите с нея) - тука виждам две осмици, каза тя. И аз бум изстрелвам числото 88, и какво - печеля кафеварка! :)

Голям зор докато я взема, но вече е си е при мен - всички да се чувстват поканени на по кафе ;)

Малко след това участвах в един конкурс и го спечелих, после пък на една томбола на Нова Визия пак спечелих, скоро мисля да пусна тото :)

Има една поговорка: "Не предизвиквай късмета си", аз пък казвам, че трябва и да го предизвикваме и викаме, и търсим, и най-вече да вярваме в него.

tanguarda

2009-01-23T15:09:00.000+02:00

http://www.tanguarda.com/

Зала България 28.01.09 г. Все още има билети на балкон 2.

Това е емоция, тя дава и взема. Изпълва те, а после те изцежда. Издигаш се и преди да полетиш с трясък се разбиваш на парчета. Вятъра събира милионите парчета - той е твоя скулптор. Сега можеш да летиш, освободен от мисълта за невъзможността.
Ела с мен ...

Как се прави богатство днес?!

2009-01-21T22:58:00.000+02:00

Това е темата ми за икономическо инвестиционно есе (тук се пуля). Всъщност веднага ми хрумват няколко идеи за инвестиции и борсови игри, но изведнъж се появява план! С много точки и още повече подточки. За мой ужас или за ужас на преподавателя има точка "Моето виждане за богатството". Така решавам да нахвърлям разни изречения (винаги правя така, после почвам да чиста и да сглобявам, и не рядко да започвам отначало :))

Ето какво излезе, в суров вид без редакция

Богатството, що е то? Яде ли се? Пие ли се?...

Свикнали сме да асоциираме богатството с неговото материално измерение, а имено: чрез пари, коли, имоти, бизнес, различни активи, луксозни стоки и други материални придобивки. Но има и едно друго измерение на богатството - духовното. ... \бла клише

Човек не се ражда с него, то не се купува - това е състояние на духа, което носи на притежателеият си щастие, радост и наслада от живота. През целия си живот човека осъзнаото или не всъщност се стреми да остави следа след себе си. Но ако следата се измерва само в материално и финансово изражение тя постепенно си заличава.
Непреходните неща са книгите, музиката, художествените творбите, любовта която сме получили от родителите си, която ще предадем на децата си, а те на своите и т.н.
Човек създава семейство, приятели, с които споделя и добро и лошо - това е истинското богатство. Да има винаги един на който искаш да се усмихнеш, и един който винаги ще ти се усмихне. (или смъмри)

В пожеланията които отправяме към близки и приятели неминуемо присъстват както парите така и здравето и щастието. Защото това не са неща които следват едно от друго, парите както знаем са средство и сериозна предпоставка за "богатство" но за съжаление най-важните неща не се намират на щандовете в Моловете. \би било твърде лесно, нали?

В природата всичко е цялостно, единно и взаимносвързано, така е и в нашия живот. Ако сме богати само материално не сме щастливи, а щастието е богатство!

----------

И така опитвах се да не се отплесвам, и някак плавно да мина към следващите точки -методи за увеличавана на богатството, подходи, техники, но явно трябва да почна съвсем отначало.

Това което искам да ви кажа е, че съм много щастлива и богата. Опитвайки се да дефинирам богатството, всъщност исках да се обадя на всички ви и да ви кажа: Обичам ви! \дори без гласно\. Радвам се че мога да измеря богаството си чрез вас (няма ди изброявам)

Тук вече ме избива на чувства, които залечих с едно продължително натискане на бакспейса, но всъщност няма начин да ги изтрия защото това е моето богаство.

Спирам щото става водно :)

НА 14.ЯНУАРИ ОТ 11.00 ч. ПРЕД ПАРЛАМЕНТА!

2009-01-11T19:19:00.000+02:00

http://www.dnes.bg/article.php?id=63814

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА

2009-01-05T11:26:00.001+02:00

ЧЕСТИТО ново начало на всички бивши пушачи, бивши пиячи, бивши дебелани и дебеланковци и т.н, с други думи честита непорочна 2009 г. Искрено се учудвам, че все още има много, ама наистина много хора, които вярват, че с настъпването на 24.00 часа на 365 ден от годината ще бъдат поръсени с вълшебен прашец, които ще ги превърне в съвършено нови хора. Следствие на което събуждайки се на първия ден от поредната нова година, много хора претърпяват разочарование когато се хванат, че са пълно олицетворение на вица:
Аз ни пия, не пуша, не псувам и по жени не ходя,
ех, деба как си изпуснах фаса в уискито, докато зяпам тази мадама.

Мили хора, чудесата не се случват просто така! Разбира се за да се случи нещо трябва първо да го пожелаем, но трябва също така и да положим усилие и воля. Ако наистина искате да промените нещо, направете го в този момент! Не чакайте определен ден, час, слънцестоене и пр. Другия вариант е да се харесате такива каквито сте - закъсняващи, пухкави, пиещи, влюбчиви, намусени, с пиперлив език, но не се оправдавайте за тези си черти на характера и хората ще ви харесат и такива, или имено такива!

Нека ние е честита новата година! Желая здраве на всички и смелост да направляваме живота си.

Коледа

2008-12-16T23:39:00.000+02:00

Вярвате ли в добрия старец?
Ако отговора вие е - не, помислете!
Той може да не е белобрад старец живеещ в Лапландия, да няма работилница с вечно забързани джуджета без почивен ден. Дори може и да няма вълшебен впряг от летящи елени, а за вмъкването през комина, дори и аз не вярвам.
Но!
Има ли Коледа през която да сте останали без подарък и без изпълнени с радост сърца? Коледа в която да не сте усетили любовта, мислите и подкрепата на любимите хора?Случвало ли ви се е да пропуснете да си пожелаете или обещаете нещо за идната година?
А не смятате ли, че желанията се сбъдват?

Тези неща правят Коледа вълшебна - срещата с близки и роднини, и сякаш чак сега забелязвате следите от времето върху родителите си, но в същото време и забелязвате колко много всъщност си приличате. Откривате, че сестра ви / брат ви или племенниците вече не са деца, че са прекрасни и открити хора. Пожелавате си повече хубави вечери със семейството си!

Така, че коледния дух е жив независимо, че не си признавате, че вярвате! Замене това са дни заредени с много положителна енергия. За да я усетите обаче забравете за безцелното пазаруване и обикаляне на моловете, това може само да ви изтощи и изнерви. Подарете елхова клонка, шишарка, рисунка, просто подарете себе си - това е най-хубавия подарък за всички които обичате и ви обичат.

И незабраваите да напишете писмо, защото желанията се сбъдват.

- ето и моето писмо...

Мили дядо Коледа,
как я карате с Баба Коледа?
Надявам се и ние с Павката един ден да можем така до осмислим старините си. Да имаме сили да вдъхваме вяра във вълшебствата на много хора. Да бъдем добри и ведри старци, да радваме както внуците така и много други деца!
Дали Баба Коледа може да ми прати рецепта за коледните курабийки?
Искам също така да си пожелая много здраве за майка, кака, батко, Ели и Марти, за всички близки и приятели - нека не ме тормозят със здравословни проблеми, молете!
За Павката (понеже е срамежлив и няма сам да ти каже) дай му малко кураж да преследва мечтите си, ще видиш, че и ти ще останеш доволен от това!
За себе си - идвай по често в съня ми да си говорим, така приятно е да има с кой да полетиш , а и ако съм пропуснала нещо може да си го до пожелая, нали?

Началото

2008-12-09T12:54:00.000+02:00

Настана момента да кажа: Привет на всички!

Имах идея - да пиша за пътуването! За физическото и духовното, за нещата които се случват или не по пътя ни. Исках да споделя и да ви чуя. Исках да открия себе си чрез вас и света. Да започна една нова история. Исках, но не знаех как, откъде и дали. Дълго чаках своето вдъхновение, и ето на то ме сполетя. БАРСЕЛОНА!

Въздухът е божествен! Някак лек и чист. Карате да дишаш и да дишаш. Дишаш с цялата си душа, която дълго и грижливо си я пазил на тъмно да не я нараниш, да не я нацапаш. Е тук може да я покажеш, и въздуха я поема без да пита, грабва я и тя се понася сред море пъстроцветни души...

Можеш спокойно да попееш на воля, да се завъртиш на пета, да размахаш ръце да прескачаш плочки, да говориш с всички, да си ти, да си друг, и всичко друго което ти хрумва. Можеш толкова неща да направиш, че даже да не правиш, тук свободата съществува всеизмерно - нея може да я видиш да наднича от всеки ъгъл, да я чуеш в пъстроцветната реч, да я помиришеш, да я докоснеш чрез хората и сградите, защото тук всичко има душа.

Всички, и всичко се носи плавно и някак смислено. Звучи налудничаво, но така го усетих. Това е градът приказка, от тук започват историите с вълшебства, невероятните приключения, запознанствата и приятелствата, защото тук можеш само да обичаш.

Приключението започна от момента в които изпълзяхме из метрото. Един арабин ни "посрещна" с оферта за бира-евро, отказахме (разбира се това не се повтори повече, имам в предвид да откажем), озовахме се на булевард за България, улица за Барселона, с едно две питания намерихме хостела си. Излезнахме, за по бира. В 12 през нощта сякаш хората тепърва излизаха да похапната и да се видят с приятели. На първия ъгъл се натъкнахме на танцуващи и пеещи хора, по-нагоре на малко площадче (пълно е с такива) на група пушещи и пиещи, после пак на танцуващи, после на полицаи, които гледаха и пушещите и пиещите и танцуващите, но само ние ги забелязахме (повече не ги видяхме или не ги забелязвахме не знам). Забравихме, че искаме бира, просто вървяхме и някак странно и различно осъзнавахме факта, че сме живи. Прибрахме се към 4, заспах веднага или изобщо не заспах не знам. Съня беше изпълнен с емоции, хора с който говорех на различни езици, носехме се по улиците, влизах в къщите. Събудих се с голяма олелия в глават, която се оказа в коридора, (олелията, а не главата) всички врати на етажа започнаха да се отварят и затварят (скърцайки). Слезнахме да пием кафе ( 8,30). От там към метрото и парка Гюел!

Едно от невероятните места в чието създаване има пръст Гауди. Снимките ще кажат повече отколкото аз бих могла. В началото гледах и не знаех харесвали ли ми или не , това съчетание от готика, арт нуво, сюрелизъм и какво ли още не. Докато в е един момент осъзнах, че не мога без. Оживения парк, има и доста тихи и уединени места, в които можеш да се спреш за малко докато мозъка ти се охлади. песента на папагалчетата е много подходяща за това място, на мен лично за първи път ми се случва да харесам тяхното цвърчене.

След парка забравихме за метрото, не искахме да пропуснем нищо впуснахме се из улиците, на места не можехме да спрем да снимаме, а на моменти не можехме да вдигнем апарата, за де не изпуснем случващото се. Деня завърши пред Ла Саграда Фамилия (Светото семейство), посветена на Исус Христос и неговите "земни" родители Мария и Йосиф. И тук спряхме вперили първоначално неразбиращи погледи, после нещата започнаха да се подреждат. Сградата има три различни фасади, с различни сюжета и различен стил - готика, кубизъм, модернизъм. Това бе за любителите на изкуството или архитектурата, важното е че някак самите камъни разказват и въпреки множеството туристи те се чуват.

Не ви ли прилича на замък построен от пясък на плажа?

Това сигурно е единственото място на което може да се види това:

Сградата изглежда скучна, обикновена, това е музей и .... изведнъж кого виждаме ..... Супер МЕН, който най вероятно се кани да вземе знамето и да отлети. Може би ще открие нов континент или планета, където ще го постави?! :)

Това е Барселона, ръка за ръка боржуазното и модерното, традиционното и ексцентричното и още куп неща заедно.

Мога да не спра да разказвам, но най-добре отидете и вижте - заслужава си!

И накрая да ви разкажа с каква нагласа тръгнах: Барселона - европейски град, София - европейски град. Сходни култури, значи да не очаквам нещо супер различно, не отивам в Индия, я! Така си казах аз отпътувайки към каталунската столица. ДА ама НЕ, изненадах се и още как! Нямаме много общи неща, не ние хората - ние сме си еднакви и там хората цапат, и те се опитват да пътуват гратис в метрото, и те се напиват и повръщат по улиците, дори и те минават на червено, НО те имат алеи за велосипеди, и не само алеи имат колелета за обществено ползване, тротоарите при светофарите завършват с наклон, така че майките с количките или инвалидните такива, както и куфарите с колелца на туристите да минават безпрепятсвено. Парка Гюел, и не само той има специална алея пригодена за инвалидни колички, по стръмните улици даже има и ескалатори. Улиците се мият всяка нощ, и всички улички и преки (не вярвам тези три през които бяхме ние да са изключение). Но това което съвсем ме втрещи е начина по-които се отбелязват празниците - религиозните им празници. А това включва всяка неделя, в нашия случай и понеделник 8 декември ден на непорочното зачатие. Това се неработни дни! С изключение на метрото, кафетата, някой ресторанти, разбира се китайските магазини за "супер " сувенири и Мол Барселона. Но като цяло по улиците е пусто и тихо, само туристите се шляят объркани от внезапно опустелите улици. Това са дни за СЕМЕЙСТВОТО, нещо което ние сме на път да забравим.

Това място, по странен начин ме накара да разбера истината за себе си. Сега когато смятам, че я знам е удивително, че не мисля да променям нищо.

Билили сте в Барселона? - Как я почувствахте?

2007-10-19T13:25:00.000+03:00