Кой не е бил там, кой не е чувал за него?
Бях изненадана, когато разбрах колко много от моите приятели на се ходили до Триград, но пропуска за част от тях вече е наваксан :)
Както при всяко излизане извън София, така и при това се насладих не само на крайната цел, а и на самото пътуване. Пътя София-Триград е изключително приятен и красив. С една единствена забележка - самия път. Но както каза пред време един приятел /Аркадашко/ - Дупките са нашето културно наследство. Избрахме да минем през Стамболийски и после надолу през язовир Кричим и язовир Въча, вместо стандартния маршрут Пещера, Батак, Доспад. Избора бе продиктуван от уж по добрата пътна настилка. Но пък и слалома след Кричим си имаше своите предимства, сега вече Влади е неотразим в избягването на всякакви дупки, шахти, и други неравности ненадейно изпречели се на пътя му :))
Язовир Въча е много красив и пленителен със своите водни къщички, може да се наеме понтона къща. Представям си го много романтично, на залез слънце се качваш на лодката и гребеш към твоята си къщичка :D)) Но със сигурност дори да не си падате романтици изживяването ще е приятно и забавно. И така неусетно стигнахме до Триградското ждрело. Местността е изключително красива, високи стени от скали прокопани от мъничка наглед рекичка. Мъничко сгушено селце, полянки с ароматни билки, тиха рекичка с многобройни местенца за пикник, дома на вълшебния мурсалски чай, рибарници, мадра, конна база и още и още. Това е едно от местата които не могат да се изчерпят с едно посещение.
В района се озовавах за втори път. Първия път разгледах Дяволското гърло и Ягодинската пещера, и се насладих на лежерен следобед опъната на полянка. За второто ми посещение си бях приготвила малко по екстремно изживяване - Харамийската пещера. В близост до Дяволското гърло, но за де се посети предварително трябва да се обадите на Емо и Жоро /088 8 31 46 58/, това са планинските водачи, които осигуряват необходимата екипировка за влизането и излизането от пещерата. Пътя към нея не е съвсем леко, но не е и непосилен. В групата с която аз бях имаше една жена с байпас, и накрая силно задъхана и много развълнувана сподели, че това е най-невероятното изживяване, което е имала.
И така към Харамийската пещера.!
Хубава стръмна горска пътечка, която загрява съвършено тялото и мускулите, следва скално катерене, маршрута е подготвен за начинаещи, кратък инструктаж, как да се придвижваш и как да осигуриш собствената си безопасност и хоп - нагоре. Самата пещера не е много голяма или поне това което ние видяхме инак съм сигурна, че някъде там се спотайват и други галерии. Следва едно пропълзяване и идва ред на спускането. Отново обуваш алпинийската седалка и разчиташ на Емо да не си плюе на ръцете докато те спуска надолу /45м./. И таман смяташ, че всичко е приключило и ето че ти все още си в пещерата, катериш се нагоре, нагоре, нагоре по едни огромни, най-вероятно великански камъни и излизаш точно там, където не предполагаш, че си :D)) Следва приятна на места отново екстремна разходка, докато достигнеш стартовата позиция. И сега един съвет - ако групата е от повече от 8 човека, по-добре се запишете за друг ден. Лошото е, че когато се изкачиш в пещерата, трябва да изчакаш и всички останали да го направят, за да продължиш напред. В моя случай бяхме 23ма. Добре, че имах и приятна компания в лицето на Регина иначе трите часа и повече чакане щяха да ми се сторят безкрайни.
Как се придвижвахме напред-назад, ами този път бяхме взели и колелцата с нас. Местността е подходяща за вело разходки има и един път по билото който те отвежда от Триград до Ягодинската пещера спестявайки ти 3-4 км. и в бонус прекрасна панорамна гледка. Но ние предпочетохме спускането по пътя.
За следващия път в Триград съм си оставила: изкачване до Орлово око, може да се направи пеш или с джипки; плуване с лодки в устието на Дяволското гърло; Виа Ферата, и отново удоволствието да съм там.
Това което последва след Триград беше жадуваното от мен посещение на Планетариума в Смолян! Един подранил подарък за рождения ми ден, който изключително много ценя!
И така на всички, които потеглят към Триград - дори нищо да не правите, пак ще останете очаровани от природата, това е едно от най-хубавите места на които съм била в България.
"Кожата, в която живея" е психологичен шедьовър. Образите са ярки, силни, вълнуващи и истински. Очите на Елена Аная /Вера/, са всепоглъщащии, в тях е скрита цяла палитра от чувства и една неподозирана история. Въпросите, са много и от различно естество. В един момент изпадаш в нещо като вакум, парализиран и лишен от възможността да осъдиш еднозначно от позиция
на общоприетия морал. Във филма има насилие и убийство, но не физическото престъпление има най-голяма тежест в сюжета. Пораженията върху душевността са многопластови, точно тук Алмодовар се развихря! Края?! Края при него винаги е отворен.
