23 юли 2009

три пъти подред

Скъпи колеги - шофьори!
Призовавам всички ви да бъдете бдителни, внимателни и да се движите спрямо правилата.
Спазвайте ограниченията на скоростта - те са достатъчни, че да не закъснеете. Не правете десни или леви завой там дето не се правят, защото на всеки ъгъл дебнат пазителите на реда! Лято е - всеки иска да си осигури приятна почивка ;) Проверете своята гражданска отговорност, както и техническия преглед на колата - те трябва да не са с изтекъл срок. Също така е хубаво и двата ви фара да светят.
И нали знаете: "Не питай старило ....":D За 24 часа, бях спряна 3 пъти, а можех да направя толкова неща....

Но най-важното е - не се ядосвайте, особено на път, а и инак - какъв е смисъла, щом така или иначе накрая теглите по една... Нека се научим да призоваваме само хубавите неща, а те идват с хубавите мисли :))

След като вече нямаше на какво да се ядосвам, минах да "капна" бензинец за 20 лв. то при горе изброените ситуации, нямаше как за повече. Но вече се чувствах спокойна и освободена. Леличката ме попита: "Събирате ли точки" - Аз, отвърнах положително (нали нагласата към живота ми е положителна ;)) и за 20лв. получих 3 вместо 1 една точка.

Сега си ближа сладоледа, лято е!

20 юли 2009

Хайде да поиграем федербал :))

"Хайде да поиграем федербал!" с тези думи започнах разговора си с Иво, приятелче добро от студентките ми годинки, /от които се оказва, че нямам друг спомен освен - ПЕСЮ (Павката, Ева, Силвия, Юлето) и съпътстващи те ги истории, е явно и от Иво, но всъщност се запознах с част от него доста по-късно :)/. Не бяхме се виждали отдавна, не бяхме и заставали един срещу друг от доста време. Той е моето друго нощно другарче през безсмислените понякога ужасно дълги или ужасно кратки нощи. Та се бях затъжила за неговия искрен + спонтанен = налудничав поглед към живота, и реших да променя нещата :-)

ето и оригинала: :)

[17.07.2009 14:56:48] sis каза: айде един федербал да направим (happy)
[17.07.2009 14:59:17] Ivaylo Nikolov каза: hmm
[17.07.2009 14:59:19] Ivaylo Nikolov каза: :)

E не се разбрахме толкова бързо..., всъщност за отбелязване е че се разбрахме за едно и също нещо, на едно място, за един ден и приблизително едно и също време :)

Събрахме се, поиграхме - четворка федербал. Имаше и други герой, всеки минаващ през Борсовата бе добре дошъл :) Поизпотихме се, по раздвижихме се, заслужихме си бирата! Завъртяхме се около лодки. И може би странно, но рано-рано ме обзе желанието да се евакуирам.

Ето и друг откъс от проведения по ранно разговор:

[17.07.2009 15:27:07] Ivaylo Nikolov каза:
iskahs li da otidem na mirovyane pri stoian
.....
[17.07.2009 15:28:26] sis каза:
чакай да помисля
....
[17.07.2009 15:30:58] sis каза: ох, незнам
[17.07.2009 15:31:20] sis каза: не се бях настроила за тъп
[17.07.2009 15:31:24] sis каза: ахаха
[17.07.2009 15:31:26] sis каза: път*
....
Дам, бях в едно леко механично настроение, дето всъщност не ти се прави нищо.
Ами щом нямам желание за нищо, не значи ли че мога да направя всичко?!
Не знам дали точно това бе мисълта която мина през главата ми преди да попитам: "Накъде е Мировяне"?, но ми звучи като логично обяснение на нещата :))

Обиколка на нощна София, светофари, булеварди, трамваи, пълен мрак, я ето го и околовръстното, следва обиколка из Мировяне. Всички знаят защо семе дошли и кой търсим :D:D:D

... Куче, Стоян, бира, маса, Митко и Дида, куче, храна, Рита, цигара, бира, цигара, религията, бетона, самоосъзнаване, семиотика, аз, вие, той, те, /заспивам - слънце, пясък, вятър, вълни, нося се бързо/ - бетон, панел, лични истории, и още нещо, и още нещо, ... не не помня, но заради него не се оставях на съня... Край не мога повече, ще се предам - отивам да спя. Вече сме с двама по-малко.

Изричам на глас:
- Аз мисля .... (идеята ми е да си лягам)
Стоян: - Искате ли да отидем до морето?
Аз - ...
Иво - хахаха
Аз - Да си допуша цигарата?!
Иво - ахахах
Стоян - Трябва да вземем и кучето!
Аз - Добре! Ох, няма да я допушвам, после ще си запаля нова.
Иво - ахахаха.
Ставаме, правим полукръгчета около масата и други движения наподобяващи муха на която са и откъснали крилцата.
Иво - ама вие сериозно ли?!
Стоян - А..., ти можеш ли да караш?
Аз - Мога!!! - изведнъж съм се почувствала свежа и много сигурна в чувството ми за концентрация и реална преценка, сигурна съм, че мога да ходя по въже, да си пипна носа със затворени очи, да кажа скоропоговорка и всичко което би доказало абсолютно трезвото ми състояние. Следва светкавична мисъл, че ако направя нещо подобно, ще докажа точно обратното затова просто си седя и мълча.
Стоян: - Нека изчакаме половин час и се опитаме да не пием нищо през това време :D:D:D
Това е едно много добро, предложение. Тамън време да си направя кафенце, не мога да не пия абсолютно нищо! Водата завря за ... 6-7 минути, в момента в който тя и кафето си прегърнаха и аромата ме изпълни Стоян се появи с палатка и чувал в ръка.
- Рита, хяйде!

...
И - На право!
С - Не, на ляво!
И - Сис, дай направо, трябва да мина през нас.
С - Неее, Сиско не го слушай - край.
...

Спестявам, някой ненужни подробности мисля, че на всички ни бе ясно, че решението е взето и с хавлия, бански, гащи, сешоари или без - ние вече сме там :))

Прекрасно усещане! Изгрева ни посрещна някъде по пътя, обожавам да пътувам, да пристигам, да шофирам, обожавам да се чувствам напълно щастлива...

...
Помня, че се смях.
Плувах.
Венера имаше своя собствена венерена пътека, вълните светеха когато се разбиваха в брега (уцелихме планктона)

Спах! истински, спокойно, дълбоко и на топло ;-)

...
С това което казах и най-вече неказах, ви казвам - Не се спирайте, защото е чудесно :)
И както каза Яне: Не сме направили нищо кой зане какво, не се случи и нищо особено, но си пристигахме в София с едно особено чувство на удоволетвореност :))