Към детството

Тази дума, никога не е будила у мен спомени и асоциации, винаги съм смятала, че не съм имала детство. Никога не съм казвала: "Като дете", "когато бях дете", а "едно време", "преди" и много рядко "като малка". Това разбира се може да се дължи на факта, че все още съм дете, и затова не мога да дам оценка на този минал период :] (хахаха, колко умно детенце)

Странно е как спомените постепенно избледняват, а някой напълно изчезват. Ако не си спомняш нещо, то всъщност случило ли ти се е? И как нещо може да не се е случило на теб, и в този момент ти да си на влезнал, повиал на житето на други. (пак се отклоних :D)

Скоро ходих в стоматологичния, там ходих често както дете, личи си по усмивката ми, нали?! Та там падаше доста чакане, някъде към два, три часа. Лудост! Но нали като си дете времето няма значени, то тече точно толкова бързо или бавно, колкото си искаш, или напред-назад, нагоре-надолу, така както го искаш! Още от входа ми замириса на нещо познато и забравено. Качих се на 4-ти етаж, никога не съм била там, но и там подобно на останалите етажи пода е мозайка, на големи парчета със много цветове. И се сетих, едно време докато чаках просто гледах пода, а той оживяваше под краката ми. Виждах хиляди лица, анимационни герой, себе си, приятели (не такива истински, ами моите си), пътувахме заедно през странни земи, влизахме в подземни царства, или просто се реехме над нищото или в нищото.

Изпотих се, очите ми се напрегнаха и нищо.... Отново се концентрирах, и пак нищо :(
В главата ми нахлуват мисли за работата, колко ще закъснея, шефа как ще ме посрещне, колегата как ще се възползва от закъснението ми, дали добре съм паркирала и ....., о, мисли спрете. Не искам да мисля за нищо, но твърде късно!

Винаги са ми казвали, че съм била кротко дете, много послушно, гласа ми не се е чувал, но как е възможно това, толкова много приключения съм имала, толкова много смели подвизи, толков приятели и приключения! ........... Да толкова много плочки... и в банята, и по поликлиниките, в училище, по тротоарите. Толкова подвиквания - "ела да си играем" от клоните на дърветата, те бяха не само моя къща, но и мои закрилници и съветници, моята стълба откъдето хващах златните нишки на слънцето, което ме обичаше и ме даряваше с вълшебни криле.
Колко е прекрасно да си припомниш, че и ти си имал детство, без значение, че чак на двадесет и ... си разбрал, че другите са имали лагерници, играли са на стражари и апаши, на война с фунийки, с други истински деца, че майките им са се провиквали през прозорците "прибирай се за вечеря".

Навярно трябва да съм щастлива, никакви спирачки, никакви обяснения това е лошо, това е добро, това може, това не. Единствените ми страхове бяха от смъртта. Често се будех нощем с плач не исках да умирам, не исках никой да умира, страхувах се че ако мама и татко умрат, няма да ги запомня, не ги виждах през деня и дори в сънищата си знаех, че просто тези сенки трябва да са те. И изпитвах такава радост, че нощем събуждайки се те бяха в леглата си. Баща ми се будеше и ме успокояваше, говорихме толкова много за живота извън този на земята. Разказваше ми приказки и говореше за Васил Левски, как той никога не се е страхувал за живота, отдал се единствено на мечтите си и на идеята за свободна България :)
Незнам как но това ми помагаше отново да заспя.

Липсваш ми татко, обичам те! Нека светлината ми те доведе отново при мен.

*Тест за деменция*

Предавам нататък от Александър Божков ;)

http://albosh.blog.bg/

Долу има четири (4) въпроса и един бонус-въпрос. Трябва да им отговориш веднага. Не може да мислиш, отговори на всички моментално. Ок?
Нека да видим колко умен си всъщност!
Готов ли си? ДАВАЙ! (Превърти надолу, бавно. Недей хитрува, не надничай предварително да видиш отговора!)

Въпрос Първи:Участваш в надбягване. Задминаваш втория в надбягването. На коя позиция си?

Отговор: Ако си отговорил, че си на първо място, си абсолютно неправ! Ако задминеш втория в надбягването и заемеш мястото му, ти си втори!Опитай се да не прецакаш втория въпрос! За да отговориш на въпрос номер две, се опитай да не му отделяш толкова време, колкото отдели на номер едно!

Втори въпрос:
Ако си задминал последния човек, ти си...?

Отговор: Ако си отговорил, че си предпоследен, пак грешиш. Кажи, как можеш да задминеш ПОСЛЕДНИЯ човек?
Нещо не ти се удава. Нали?

Трети въпрос:
Коварна математика! Забележка: трябва да се сметне изцяло наум!
НЕ използвай молив и хартия или калкулатор. Опитай.
Вземи 1000 и добави 40 към него. Сега добави още 1000. Сега добави 30. Добави още 1000. Сега още 20. Добави още 1000. И още 10. Какъв е крайният резултат?

Получи ли 5000?

Верният отговор всъщност е 4100.
Не вярваш ли? Провери го с калкулатора. Днес определено не ти е ден. Може би ще отговориш на последния въпрос вярно?

Четвърти въпрос:
Бащата на Мари има пет дъщери: 1. Нана 2. Нене 3. Нини 4. Ноно
Как е името на петата дъщеря?

Отговор: Нуну?

Не! Разбира се, че не!
Името й е Мари! Прочети въпроса отново!

Добре, време е за бонус!
Ням човек се опитва да си купи четка за зъби. Като имитира движенията на човек, който си мие зъбите, той успешно се изразява пред продавачката и покупката е осъществена.
Сега, ако там застане сляп човек, който иска да си купи чифт слънчеви очила, как трябва да обясни той?

Просто трябва да си отвори устата и да попита, толкова е лесно!

Разпространявай това, за да дразнишумните хора, които познаваш!

....

Сърца, балони, плюшени мечета, рози, телефони, бижута и други вещи не спират да се промоцират по време на празниците. И когато празниците липсват (което очевидно не е добре за търговците), то те се създават.
Свети Валентин! О всяка година с трепет го очаквам, деня в който ще бъда обичана, деня в който ще обичам. Деня на романтичната вечеря, о само до като го пиша и ми се повдига. Всичко това е изкуствено и доста манипулативно. Жените си купуват ново бельо (червено), отиват на маникюр, педикюр, фризьор, епилират се, парфюмират се и очакват принца. И от тук нататък два основни сценария, е естествено със своите под-сценарии.
Вариант едно: принца наистина идва, и той парфюмиран, сресан, изпран с букет и още нещо, обикновено това още нещо никога не е това което неговата принцеса очаква (няма как този сценарии е написан отдавна). И така всичко тръгва по ноти, сядат на резервираната маса, хващат се за ръце и ъъъъъъъъъъ, дали любовта просто ги е завладяла или просто няма какво да си кажат?
Вариант две: принцесата чака, чака и той идва, да ама вместо букет, просто целувка, вместо подарък, подвикване да не се бави. Отиват на обичайното място, правят обичайните неща. Той говори, готов да сподели деня, мечта, надеждата и страха, а тя хапе устни и очаква признания в любов. Е ние сме различни и съответно сценариите са различни. Но защо чакаме някой друг да ни каже кога да обичаме и да се вричаме един друг, кога да се гордеем, че сме българи, кога да се молим, и как да изразяваме чувствата си.

А за любовта: тя извира, светлината и блика от очите, топлината и заспива на устните, крилете и понасят тялото, ръцете милват, целта и е щастие, отдаденост, наслада.

Любовта също така е състояние на духа, философия и болка, тя е всичко което имаме, и което можем да имаме. Не се печели, не се купува, не се продава, не се планира, не се побира в думите, не се, тя е!

КОРИНТЯНИ

1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2. И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3. И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта

?

Днес за по-малко от 30 секунди изпитах толкова много чувства:

Уплаха - шофьор на кола, върху тротоара на бул. Черни връх, изведнъж решава да изскочи пред автобус 64

Учуда - след като автобуса едва избягва удара, шофьора на колата отваря врата и започва да ругае

Смайване - врата на 64 се отваря, и от там полита огромно кофа с вода по другия шофьор

Смях, веселие - тамън си мисля че онзи има нужда от охлаждане, и ето - цяла кофа вода
Тъга - наистина ли сме толкова изперкали?!



Шофьорите зад мен залепват на клаксоните (говорим наистина за по-малко от половин минута)

Дали и аз не трябва да излезна да си повикам малко - имам нужда от отпускане!



Хора, шофьори, пешеходци, колоездачи, кучета и котки (и други активни участници в движението), считам че всички имаме за цел да се придвижим от точка А до Б. Самото пътуване в градики условия не е самоцел, а средство, нека бъдем малко по-внимателни, будни и толерантни. Е дряге шофъдри, ако замечтаемостта е ваша природа, не смятате за нужно да се концентрирате, или просто обичате да гледате през страничния прозорец, моля използвайте градския транспорт :)

Слънцето!

Ето го! Отново ме заслепява по пътя! Боде очите ми, замижавам и хиляди малки слънца започват да танцуват пред мен. Радост и топлина обливат цялото ми тяло. Колата се превръща в малък пухкав облак, с който се издигаме все по-близо и по-близо до слънцата.

п.с Juli, ще постнеш ли твойта картина ...?

Кафеварката!

Ето я! Дългоочакваната награда! Спечелих си я от радио FM+

Обикновено го слушам само сутрин докато пътувам към работа - КОФЕИН с Тони и Сашо - супер старт за деня, направо се заливам от смях. Та един доста объркан и неварвежен ден отивам да взема майка за да я закарам някъде и от там още 10-на неща за свършване. Радиото въобще не е сменено, правилата на играта познати - чуваш една камбанка и се обаждаш, трябва да си девети, после да избереш топка от 1 до 222 (това малко на слуки) и ако никой преди не е казал това число, (играта продължава вече 2 седмица и на ден се теглят сигурно по 5-6 числа) ПЕЧЕЛИШ - нещичко си. И така чувам звънене, трескаво ровя за телефона, давам мигач, отбивам, майка ми изпада в паника, предполага хиляда и сто неща които да обяснат поведението и зън-зън вие сте девети - ами сега? Трябва да кажа число! Имам късмет, мама миналата седмица ми е гледала на кафе (така си уплътняваме срещите с нея) - тука виждам две осмици, каза тя. И аз бум изстрелвам числото 88, и какво - печеля кафеварка! :)

Голям зор докато я взема, но вече е си е при мен - всички да се чувстват поканени на по кафе ;)

Малко след това участвах в един конкурс и го спечелих, после пък на една томбола на Нова Визия пак спечелих, скоро мисля да пусна тото :)

Има една поговорка: "Не предизвиквай късмета си", аз пък казвам, че трябва и да го предизвикваме и викаме, и търсим, и най-вече да вярваме в него.