Има места, където сънят е реален. Наситен! Усещаш всичко умножено по много. Ти си времето. Художник изправен пред бяло платно. Рисуваш с емоции. Творец на мига.
Моят сън бе вълшебен.
Тих! Много тих!!!
Пясъкът бе жив, тихо шептеше.
Гората изпълнена с пърхащи пеперуди.
На метри от брега премина делфин. Дано никога не си тръгнат.
Луната изгря червена с причудлива форма. Хиляди звезди. Някой от сънуващите видяха две звезди да се отронват от дълбокото небе.
Тихо пристъпих към водата. Потънах в сияйна светлина. Около всички имаше ореол от светлина - плактон.
Гмурнах се, с отворени очи - нямаше мрака, а бели светкавици.
Върнахме се на брега. Огъня гореше. Не усещах студ, не бях и мокра - бях преродена.
Не сънувах друг сън. Не исках да съм другаде, друга с друг. Имах и бях всичко което желаех.
От Иракли.
