Всеки творец има свой уникален почерк, чрез който може да бъде разпознат без да му се афишира името. Всеки намира своите водите, в които му е най-комфортно да плува и своите бездни, в които да търси пределите на силите и възможностите си. Педро Алмодовар сякаш няма предел, той продължава да се потапя все по-надълбоко и по-надълбоко в човешката психика.
"Кожата, в която живея" е психологичен шедьовър. Образите са ярки, силни, вълнуващи и истински. Очите на Елена Аная /Вера/, са всепоглъщащии, в тях е скрита цяла палитра от чувства и една неподозирана история. Въпросите, са много и от различно естество. В един момент изпадаш в нещо като вакум, парализиран и лишен от възможността да осъдиш еднозначно от позиция
на общоприетия морал. Във филма има насилие и убийство, но не физическото престъпление има най-голяма тежест в сюжета. Пораженията върху душевността са многопластови, точно тук Алмодовар се развихря! Края?! Края при него винаги е отворен.