01 октомври 2010

Първи стъпки

       Никой не се е научил да ходи с щракване на пръсти (щрак-щрак) в животинския свят е същото, и при бозайниците и при птиците (летенето). Този процес изисква известна подготовка  и време, както и родителски контрол.
  
    Така е и със всяко ново начинание. Падаш-ставаш, изтупваш се и продължаваш. Разбира се може да те сполети "късмета на начинаещия", но винаги има къде да се препънеш, а ако всичко е прекалено лесно и хубаво, не бой се - някой друг ще те препъне! В тази толкова еднаква ситуация  на начинанията, това което ни различава е подхода. Примерно ще се учим да караме ски. Някои ще се подготвят старателно, ще разпитат приятели и познати как става, заслужава ли си, хубаво ли е,  дали много боли ако паднеш. Ще проучат кои ски са най-подходящи за начинаещи и старателно ще подготвят всичко от шапката и ръкавиците, през съчетаването на цветовете, до натягането на автоматите. А до тях ще са ентусиастите. Ще ги познаете по дънките и изписаните номера от гардероба на ските и обувките им. Те просто са се втурнали през глава в новото начинание, добре че имат приятели които да им услужат с ръкавици и шапка. И ето ги, и едните и другите на върха на пистата. От тук нататък всичко е ясно -  ще падне голямо търкаляне, оплитане на ски, щеки, насинени дупета, много викове, смях и може би малко рев. Накрая хората ще се разделят основно на две групи - тези който ще захвърлят ските и тези който ските дълго време ще ги захвърлят из преспите. Но крайния резултат няма да има нищо общо с първоначалният подход.
     
       Но! Да се върна на темата!
Тук става думи за домати!!! :)))
Винаги съм искала да си живуркам в къща с дворче, очевидно и с домати. Намерих съмишленик! Радост голяма. И сега...., ами започваме от доматите :)) Какво трябва да знаем за доматите?! - питам аз. - Ами, нищо! Засаждаш, поливаш, береш и ядеш! - усмихва ми се съмишленика. И така - намираме расат, единият идва от Драгичево,  другия от Драгалевци. Доматите са изпробвани и двата сорта са много вкусни и сладки. Драгичевските по-малки, а Драгалевските големи!!! Известно време стоят в мъничките си пластмасови чашки докато им намерим пръст. Аз, заедно с първоначалния родител на Драгичевските домати, обикаляме около подножието на Витоша и коп от тук, коп от там, напълваме два плика с пръст. Старателно избрана! Да не е от много на дълбоко, да не е от плитко, да е по чиста, да е от там където растат цветя и други критерии. Пръста се оказва недостатъчна. Една хубава събота нарамваме раничките, яхваме колелцата и хоп в близкия парк. Колко чудесно, тамън са насипали пръст и са я разрохкали за да посадят цветя. Като по безсрамна вадя плика и лъжицата и започвам да си пълня торбата. Момченцето потъва на дълбоко в парка, хората да не го гледат какво прави, да не го вземат за луд :D:D:D ( момченцееее :*) Вече имаме достатъчно пръст. Купуваме две големи туби с минерална вода, която трябва да се изпие много бързо, преливаме тук-там, пълним една тенджера за специалната супа от минерална вода, жертваме две кофи, дупчим от тук от там и доматките са засадени! :)) Поливаме с любов и вече си представяме вкусни, сладки салатки (хихихи-хии). Доматките растат бързо. Следващата обиколка на парка е за колци, за да укрепят стъблото и да му помогнат при износването на големите хубави доматки. Доматките, т.е стъблото им расте и зеленее, цъфти и прецъфтява и така многократно... нещо не е наред. В Драгичево и Драгалевци, вече доматите са почти изядени, а при нас нищо.... Но ние поливаме, дори когато ни няма едно много добро момче идва и полива доматите (не! не идва специално за това, той има по-важна мисия - да нахрани жълтоочка, но и доматите са му поверени). И така един ден се завръщаме и....
О, РАДОСТ!!! Какво виждат очите ми?!
Точно това..... Тогава беше точно толкова голямо колкото нокътя ми!!! Голяма радост :D:D:D


После видяхме че има още две доматчета. След като и орехите станаха, ние тържествено отбрахме и изядохме домата!!!


:)) Беше ми вкусно. Освен оловото и прахта в себе си имаше много радост, настроение и мечти.


П.С Единственото нещо което не ни се налага да учим е това да се храним. Още непрогледнали и вече сме гладни и жадни. И това е единственото нещо което всеки умее да прави добре. Наздраве!