09 януари 2014

Желания 2014


Хайде пътешественици, няма време за зимен сън!
Да раздвижим приключенския си дух, да помечтаем и да сбъднем поне една желана дестинация! И тази година ще е по-лесно защото някой мисли за нашите желания :)
Eто на какво се натъкнах преди няколко дни в списание 360 - Желания 2014 – Mission possible!


И понеже когато нещата опрат до пътуване аз не мога да си трая, ще споделя с вас моите три дестинации. Надявам се това да не ме дисквалифицира по някакъв начин :)) Но мечтите са най-сладки когато има с кого да ги споделиш.

И така за тази година си пожелавам:
Да стигна до с. Емен, Великотърново. Защо? Защото има всичко – Еко пътека, каньон, пещера, водопад, а всичко това гарантира едно незабравимо изживяване. Навярно може да се съчетае и със скално катерене, обход на пещерите, или най-малкото забавление под водопада и в естествения вир.

Другото ми желание, което се е затаило в мен вече трета година е да се гмурна и посветя на подводния свят. Все пак около 70% от Земята е вода, срамота е да нямаме лично преживяване с този един цял свят. А къде? Ето тук вече нямам много претенции, но това е изживяване което може да се съчетае с много други приятни съпътстващи удоволствия.

Третото място е Шуменското плато. Години наред имах изградено съвсем погрешно впечатление за този район. А се оказва че мястото хич не е скучно. Има доста подходящи и приятни трасета за колоездене, което би направили една екскурзия доста приятна и разнообразна. В близост могат да се видият: Мадарско плато и Мадарския конник,  скалните манастири, археологическите  резервати Плиска и Преслав и така да се направи един чудесен историческо-културен-туристически маршрут.

Има още хиляди места в България които не съм посещавала и всички те се надпреварват помежду си, кое ще бъде преживяно първо. Пожелавам си всяка година поне по-три да бъдат чекнати J

08 януари 2014

Нова година - Нови приятели

     "Кой както си го направи" е една от любимите ми фрази, но когато търсейки приключение се озовеш между две дузини, че и отгоре усмихнати ентусиасти, не е необходимо да правиш нищо повече, за да си изкараш страхотно и да се озовеш в една зимна приказка изпълнена със смях и адреналин. Това ни се случи на връх нова година
     Търсейки бяг от новогодишната суета попаднахме на едно примамливо предложение от Rock Travel, за една Върховна нова година на Мусала! Е кажете ми как може да се устой на такова предложение?!
     Тръгнахме в 12,30 ч. от лифт-станцията на Боровец, преброихме се 16 човека мераклии пешком да стигнем от Боровец до хижа Еверест*  (216 м. под връх Мусала). Останалите се отправиха към по-лежерния вариант с лифта до Ястребец - х. Мусала - заслон Еверест, но пък те бяха натоварени с тежката задача да доставят шампанското и да го опазят до уречения час :D Техен водач бе Ясен, пълен с енергия и почти убеди и нас че и ние ще стигнем по-светло (а дано, ама надали)
     С нас тръгна Мира. И макар за първи път да бродя из планините с професионален водач, смело мога да кажа че това е най-добрия! Страхотен човек! С усмивка ни поведе напред и нагоре, намери подход към всеки един и съобразяваше темпото с всички. Естествено на водачите им се полага да бъдат подложени на всякакви изпитания, като например укротяване на свръх ентусиазъм, справяне с мускулни схващания на член от групата и така разбрахме че: Мира носи сериозна аптечка,  може да прави масаж, магнзия помага при крампи, момчето си носи холиганка с Ром и тя намери място в борбата с уморените крака, естествено като се добрахме до заслона всички превантивно отпивахме от вълшебните течности :D
Да се върна на маршрута, значи от лифт-станцията се поема по асфалтовия път нагоре след известно време в ляво започва Мусаленската пътека която бавно и методично ни отвежда до х. Мусала и от там вече почва стръмната част към заслон Еверест последван от връх Мусала.
     Достигнахме до заслона отне точно 6 часа на основната група, но това бяха най-бързо отминалите ми 6 часа за цялата преходна година. Те някак си отлетяха между снимките, закачките, разговорите, почивките и припяването на девойките.  А и Сашо ме подкрепи със своите супер-мега-енергийни шоколадово-ядково-плодови блокчета точно на време. В хижата спряхме за малко по-дълга почивка, където тока се пестеше, но пък боба беше страхотен, едно топло чайче, няколко капки Кармолис и сме готови за последни и предпоследни набези. 
     На вън вече почти се е мръкнало, вадим челници, шапки, ръкавици, подреждаме се в колона по един и започваме катеренето. Ясен свеж и бодър ни пресреща по средата и ни поема към заслона, небето е тъмно и беззвездно, но скоро виждаме светлинките на заслона. 
     Масите вече са отрупани с хапване и пийване, качваме се в спалното да се преоблечем, заслона е направен страхотно и изобщо не се забелязва че около теб има вещи и тела на 30 човека :D
     Вече е около 22.00 ч. Ясен ни приканва да започнем да нагласяме, своите котки за изкачването на върха. И тук се прокрадва идеята, че може да посрещнем изгрева на Мусала. С удоволствие я прегръщаме и оставаме на по-топличко в заслона. 
     Алармата звъни точно в 5,30 сънено и неохотно започваме да се екипираме за изгрева в 6,15 тръгваме към върха, Мира ни инструктира как да ходим с котките и потегляме, някъде по средата правим почивка - небето е абсолютно черно! Някой ни е измамил с часа на изгрева :D Но пък се появяваме на върха точно когато метеоролога се кани да си ляга, с усмивка ни посреща и отива да ни направи топъл чай. 
     Изгрева...., ами да кажем че не той осмисли изкачването ни до върха, но пък облаците бяха страхотни, оголените върхове страховити, а ние щастливи. Нали в името на щастието живеем!