СВЯТА НОЩ

Ммммм, Коледаааа! Толкова топлинка, радост и любов влагам в този празник. Виждате ли тази картинка, толкова се приближава до усещането ми за Коледа! На вън е снежно-бяло, може да различиш следите на птичките наминали за трохички, на любопитните зайчета и сърнички привлечени от светлината. Въздуха е хладен - изпълващ те със свежест. Навред не е нито тъмно, нито светло, милиони снежинки блестят под краката ти, пробягват по дърветата и погледа ти неусетно се плъзга към небето, от там те приветсват още хиляди звезди... Време е да влизаш вътре на топло. От вратата те посреща леко сладък аромат, топло е - дали в ъгъла не грее камина?! Пук-пук огъня танцува. Но топлината сякаш не идва от огнището, а извира директно от теб. Не си сам. Около теб са хората които обичаш, дори и да не са всички там, те пак са с теб, това е едно от вълшебствата на Коледа. Тя улавя любовта навсякъде. Толкова ти е уютно в теб самия...

за мен :))

Просто казано, без прелюдия и опит за литературен шедьовър, ще ви представя: човека с когото бих искала да живея (или иначе казано 6 начина да ме свалите (rofl-rofl-rofl))

Да се усмихва :) колкото по-често, толкова по-добре - с повод, а най-добре и без повод. Една усмивка сама по себе си е повод за много... Ами за много други.

Да си Е самодостатъчен. Не искам да дондуркам и да забавлявам никого. С оглед на възрастта си, респективно и на по голямата част от обкръжението ми считам, че хората вече са с изграден характер и представа за живота. Не искам някой на който да му обяснявам устойте, смисъла, и всичко останало. Да ще споделя моите, ще чуя неговите, но той трябва да има ВЕЧЕ впечатление и мнение. Не казвам, че искам някой,  като кон с капаци, самата аз съм доста гъвкава по отношение на възприятията относно света и нещата в/покрай/около него.

Да е устремителен. Тук както и не само, границата е много тънка. Не казвам вманиачен, не казвам кариерист, не казвам пристрастен, не казвам материален. Просто да не спира да се гони! Пък и аз нали съм малко мързелива, та ми трябва малко външен стимул. А когато човека до теб е енергичен, устремен, подреден и ... всичко друго което на теб ти куца, някак подсъзнателно поне аз де, започвам да ставам по-подредена, по-последователна, по-дисциплинирана :D:D:D

Да цени времето*! Това също идва сякаш с възрастта и битието. * за времето! мога да кажа много, мога и да замълча. Но количеството време не е важно.

Да има хоби. Хубаво е човек да е намерил своя начин за разпускане и презареждане. Да чете;  да гледа филми, мачове, модни ревюта; да слуша, прави, сваля музика; да спортува, да разглабя и да си човърка, да медитира, да мие прозорци :D:D:D няма значене какво, може и да е напълно, тотално различно от нещото което мен би ме отпуснало. Важното е да е намерил своя начин, за да мога и аз да презаредя. 

Да обича себе си. Да уважава родителите си (имам си свой наблюдения)

Да таннцуваме заедно! когато излезнем някъде да може да се забавляваме заедно - инак всичко друго няма значение :))

Ами това беше

Целта на упражнението?! Че не е трудно да формулираш нещата които искаш. Е когато знаеш какво искаш. Такъв тип подредби и класации никога не са ми допадали, но явно вършат работа като индикация, дали си наясно със себе си.

Хайде сега вие сте.

ей на така...

Затворете очи!

Не, не не ги затваряйте още, как ще чете на там?! (така де, помислете малко преди да направите нещо)

Телефона иззвъня, едно слънчице после изгря и си загубих мисълта :D:D:D

Ехо, отворихте ли си вече очите?! И какво? видяхте ли нещо интересно? Нещо смешно? Образа на някой любим, на мама, на учителката по физика, на голо дупе?

Тежко е! Не е като да е леко! И колкото повече, толкова повече!

И като нищо не те хваща, ти започваш да подхващаш нещата - резултата?!
...ми този пост трябва да е показателен :D:D:D

Но нищо, учим се ?! :))

Следващия път, ще е друго!

п.с ако се повтори, значи някой е скрил яйца в стените :D:D:D

Съботници

Обичам съботните сутрини, неусетно преминаващи и сливащи се с деня, и завършващи с посрещането на неделната утрин :)))

В такива моменти времето няма значение - то си е твое.
Ставаш едно с него когато не го гониш, не очакваш и не търсиш.
Отпивам от свещения Граал - чашата е празна а сладостта безмерна.

Безвремена събота от мен за всички вас :)

само пеперудите ли

Заспа човече малко, останало без душа
Събуди се човече малко, с объркана глава
Изпи кафето си в унес, после зъбките изми по навик

Не поздрави, не се усмихна, нещо наопаки вървеше?!
седна, унесено и празно -
ключа в джоба си лежеше, не това забравено стоеше.

Погледна плахо към слънчевия лъч,
искаше му се, да се намуси и с лекота да го отмине
Но устата в усмивка се изви, и всичко някак си се завъртя

Сега човечето си пее, свирка си безгрижно с уста
разтоянията със скок ги преодолява, не вижда грижи и тъга
тъй леко му е на душата, макар и празна да е тя.

:)) отново се отплеснах :D:D:D

Денят е хубав, слънчев, топъл - точно това от което имаш нужда.
Приятелите винаги са на една ръка (чат) разтояние
а обратите - на всеки ъгъл :)

Честит Четвъртък!

Време за Театро!!!

Най-културния сезон започна! Концертни, театрални, спортни зали - всичко се пълни.
А и какво по-добро за вече не толкова топлите вечери :))
Престоящите събития са много и разнообрази. Но театъра в мене си има едно специално местенце, за това ви призовавам - нека театрим :))

Има няколко постановки, който с желание е нетърпение чакам.
Да изберем първата?!. Въпреки че изживяването винаги е лично, няма по-хубаво от това да споделиш хубавото :))

Постановките са от дясно на вашето внимание ;)

три пъти подред

Скъпи колеги - шофьори!
Призовавам всички ви да бъдете бдителни, внимателни и да се движите спрямо правилата.

Спазвайте ограниченията на скоростта - те са достатъчни, че да не закъснеете. Не правете десни или леви завой там дето не се правят, защото на всеки ъгъл дебнат пазителите на реда! Лято е - всеки иска да си осигури приятна почивка ;) Проверете своята гражданска отговорност, както и техническия преглед на колата - те трябва да не са с изтекъл срок. Също така е хубаво и двата ви фара да светят.

И нали знаете: "Не питай старило ....":D За 24 часа, бях спряна 3 пъти, а можех да направя толкова неща....

Но най-важното е - не се ядосвайте, особено на път, а и инак - какъв е смисъла, щом така или иначе накрая теглите по една... Нека се научим да призоваваме само хубавите неща, а те идват с хубавите мисли :))

След като вече нямаше на какво да се ядосвам, минах да "капна" бензинец за 20 лв. то при горе изброените ситуации, нямаше как за повече. Но вече се чувствах спокойна и освободена. Леличката ме попита: "Събирате ли точки" - Аз, отвърнах положително (нали нагласата към живота ми е положителна ;)) и за 20лв. получих 3 вместо 1 една точка.

Сега си ближа сладоледа, лято е!

Хайде да поиграем федербал :))

"Хайде да поиграем федербал!" с тези думи започнах разговора си с Иво, приятелче добро от студентките ми годинки, /от които се оказва, че нямам друг спомен освен - ПЕСЮ (Павката, Ева, Силвия, Юлето) и съпътстващи те ги истории, е явно и от Иво, но всъщност се запознах с част от него доста по-късно :)/. Не бяхме се виждали отдавна, не бяхме и заставали един срещу друг от доста време. Той е моето друго нощно другарче през безсмислените понякога ужасно дълги или ужасно кратки нощи. Та се бях затъжила за неговия искрен + спонтанен = налудничав поглед към живота, и реших да променя нещата :-)

ето и оригинала: :)

[17.07.2009 14:56:48] sis каза: айде един федербал да направим (happy)
[17.07.2009 14:59:17] Ivaylo Nikolov каза: hmm
[17.07.2009 14:59:19] Ivaylo Nikolov каза: :)

E не се разбрахме толкова бързо..., всъщност за отбелязване е че се разбрахме за едно и също нещо, на едно място, за един ден и приблизително едно и също време :)

Събрахме се, поиграхме - четворка федербал. Имаше и други герой, всеки минаващ през Борсовата бе добре дошъл :) Поизпотихме се, по раздвижихме се, заслужихме си бирата! Завъртяхме се около лодки. И може би странно, но рано-рано ме обзе желанието да се евакуирам.

Ето и друг откъс от проведения по ранно разговор:

[17.07.2009 15:27:07] Ivaylo Nikolov каза:
iskahs li da otidem na mirovyane pri stoian
.....
[17.07.2009 15:28:26] sis каза:
чакай да помисля
....
[17.07.2009 15:30:58] sis каза: ох, незнам
[17.07.2009 15:31:20] sis каза: не се бях настроила за тъп
[17.07.2009 15:31:24] sis каза: ахаха
[17.07.2009 15:31:26] sis каза: път*
....
Дам, бях в едно леко механично настроение, дето всъщност не ти се прави нищо.
Ами щом нямам желание за нищо, не значи ли че мога да направя всичко?!
Не знам дали точно това бе мисълта която мина през главата ми преди да попитам: "Накъде е Мировяне"?, но ми звучи като логично обяснение на нещата :))

Обиколка на нощна София, светофари, булеварди, трамваи, пълен мрак, я ето го и околовръстното, следва обиколка из Мировяне. Всички знаят защо семе дошли и кой търсим :D:D:D

... Куче, Стоян, бира, маса, Митко и Дида, куче, храна, Рита, цигара, бира, цигара, религията, бетона, самоосъзнаване, семиотика, аз, вие, той, те, /заспивам - слънце, пясък, вятър, вълни, нося се бързо/ - бетон, панел, лични истории, и още нещо, и още нещо, ... не не помня, но заради него не се оставях на съня... Край не мога повече, ще се предам - отивам да спя. Вече сме с двама по-малко.

Изричам на глас:
- Аз мисля .... (идеята ми е да си лягам)
Стоян: - Искате ли да отидем до морето?
Аз - ...
Иво - хахаха
Аз - Да си допуша цигарата?!
Иво - ахахах
Стоян - Трябва да вземем и кучето!
Аз - Добре! Ох, няма да я допушвам, после ще си запаля нова.
Иво - ахахаха.
Ставаме, правим полукръгчета около масата и други движения наподобяващи муха на която са и откъснали крилцата.
Иво - ама вие сериозно ли?!
Стоян - А..., ти можеш ли да караш?
Аз - Мога!!! - изведнъж съм се почувствала свежа и много сигурна в чувството ми за концентрация и реална преценка, сигурна съм, че мога да ходя по въже, да си пипна носа със затворени очи, да кажа скоропоговорка и всичко което би доказало абсолютно трезвото ми състояние. Следва светкавична мисъл, че ако направя нещо подобно, ще докажа точно обратното затова просто си седя и мълча.
Стоян: - Нека изчакаме половин час и се опитаме да не пием нищо през това време :D:D:D
Това е едно много добро, предложение. Тамън време да си направя кафенце, не мога да не пия абсолютно нищо! Водата завря за ... 6-7 минути, в момента в който тя и кафето си прегърнаха и аромата ме изпълни Стоян се появи с палатка и чувал в ръка.
- Рита, хяйде!

...
И - На право!
С - Не, на ляво!
И - Сис, дай направо, трябва да мина през нас.
С - Неее, Сиско не го слушай - край.
...

Спестявам, някой ненужни подробности мисля, че на всички ни бе ясно, че решението е взето и с хавлия, бански, гащи, сешоари или без - ние вече сме там :))

Прекрасно усещане! Изгрева ни посрещна някъде по пътя, обожавам да пътувам, да пристигам, да шофирам, обожавам да се чувствам напълно щастлива...

...
Помня, че се смях.
Плувах.
Венера имаше своя собствена венерена пътека, вълните светеха когато се разбиваха в брега (уцелихме планктона)

Спах! истински, спокойно, дълбоко и на топло ;-)

...
С това което казах и най-вече неказах, ви казвам - Не се спирайте, защото е чудесно :)
И както каза Яне: Не сме направили нищо кой зане какво, не се случи и нищо особено, но си пристигахме в София с едно особено чувство на удоволетвореност :))

really me

Топла, задушна, лепкава вечер...
Всички са уморени, но очите им живи. Срещу мен едни огромни, тъмни, готови да потънат в истината, готови да разкажат всичко, само да намерят ...

До мен, любимото същество - допълващо ме, еднакво и съвсем различно, то просто е част от мислите ми, понякога се чудя - дали не съм го измислила?! Пътя ни срещна ...

Срещу мен непознат - жив, любознателен, с бърз поглед, но разбиращ, търсещ. Неуморим сякаш е дете - започвам да се чудя, дали наистина е непознат ...?

Тръгваме - топла вечер, изпъстрена с тълпа очи, познати и по-малко непознати. Да, все още по-малко непознати, с времето навярно непознатите ще стават повече. В началото мислех, че е обратното, че първо нищонезнаеш и после са научаваш, сега вече знам, че с времето забравяш ...

Продължавам - вървя, вървя, вървя, вече само вървя, не мисля, не гледам. И колко бързо нищото придобива очертания, завладява всичкото, прониква в теб с ледената си ръка, много прилича на страха, но ако не се уплашиш разбираш, че е различно. Можеш да изчакаш, не реагирашпървосигнално, продължаваш да вървиш, дори път да няма, не ти трябва плътност ...

Отклоних се - влезнах по-навътре, огледах се - миризмата бе така позната, миризмата на мрака, влажната земя, шума на листата, застиналия въздух. Сякаш тук съм се родила, но веднъж напуснали утробата, никога не се завръщаме там ..., излезнах отново на светло ...

Ноща вече бе прохлада, прибрах се, легнах, сънувах, събудих се - наистина аз.

Rafting story

http://picasaweb.google.bg/pufpafisis/RaftingStory?authkey=Gv1sRgCN6J8eythsDxfA#
И така, речено - сторено!
първо да уточна, че много се радвам, че рафтинга се състоя в събота, въпреки че много хора можеха да дойдат в неделя, но аз упорито не исках да променя датата. Така пропуснахме земетресенята и блокирането на Кресненското дефиле. На всички пропусали това спускане, искам да напомня, че просто е трябвало да им се случи нещо друго :)

Спускане отново ще има! За желаещите да се ориентират до края на месеца.
Ето и някой практични съвета:
1. Не прекалявайте с бирата и хапването преди спускането ;)
2. Знайте, че не само ще намокрите всичко с което влезете, но ще сте мокри още преди да влезете :D
3. Каската и жилетката са задължителни, неопрена - пожелание, така че ако не искате да носите нещо което минава от човек на човек с кратка почивка през един бидон с някакъв разтвор, просто си носете резервни дрехи. Водата не е студена, или поне аз не съм мислила за това.
4. Вземете си гащи!
5. Слънцезащитен крем (дори да няма слънце, усмивките след това ще са достатъчно заслепителни/ неважи в случаите когато усмихващия не знае какво е четка за зъби :D)
6. Отидете с приятели, напълнете цяла лодка! (има 4 и 6 местни)

Това е прeживяване което мога да препоръчам на всички (случаите с водин фобии са изключение). За хората с нисък праг на адреналин, това ще е едно разтърсващо изживяване което няма да забравят, но няма и да освободят "баровия стол". За тези които са свикнали да са носят на ръба на вълната, ще е приятно и ободряващо. По скалата за адреналин от 1 до 10, рафтинга може би е някъде към ...5?! Разбира се всичко зависи от ситуацията сигурна съм, че може и далеч да надскочи десетката :)

Следващото приключение е каякинг!!!

Смятам, че за него изключително важно е да избереш пратньора си.

Непланувано

Един пореден ден...
Ден, като ден, ама каквото и да си говорим няма един с един еднакъв :)

Живота шарен, обагрен с хиляди цветове. Макар и притежателите или носителите, а може би е по редно да кажем излъчващите цветовете, да не осъзнават тяхната сила, а може би и самото им наличие. /е тук вече цветовете на дъгата се приляха :D:D:D/

Там, деня за когото пиша мина, то бе белязан с неговото начало и неговия край, изпълнен с много различни начала и крайове. (хъм, думата "край" има ли множествено число, или се предполага, че края може да бъде само един?). Бе един от онези дни, който неизбежно ще избледнее с времето, НО усещането и емоцията НЕ. /а знаете ли колко хубаво е да усетиш положителния заряд на "не"-то, и щастливата нотка на "но"-то/

Впечатляващото в деня ..., така като искам да го кажа, осъзнавам, че не е било едно. ... Вълшебен ден! Вълшебството се крие в съумяването да го изживееш реално. Когато няма нищо друго освен момента! И мига стана ... ами миг на квадрат /начинаеща съм още ;) очаквам момента, в който ще мога да опредля сама продължителността на мига/

Друга очарователна черта на деня, бяха неговите въпроси /нали всички сме наясно, колко важни са въпростие, по-важни са от отговорите, защото няма верен или грешен отговор, както няма и добро и лошо, красиво и грозно, но пък има миришешто и смърдящо :D:D:D, важното е да човек да търси преди да се открие :), тука вече и да отворя още чертички, пак няма да мога да си се изясна - толкова е хубаво усещането, че разбираш! Но е непосилно да го опишеш и да го предадеш, което е странно - трябва да има начин?! Оргазъма също не може да го разкажеш, но можеш да "заведеш" човека до там, така де до вратата, той сам влиза, защо да не можем да поканим и някой на гости за щастието в нашия миг /

Бръбара...
Когато съм щастлива искам всички около мен и тези в главата ми да са щастливи. Каго съм на хубаво място пак искам да извикам всички. И така...
Вчера си върнах нещо (бе се изгубило някъде последните дни) усещането за щастливо щастие :) тихо спокойствие и пълна наслада.

Исках да разкажа една история, Но (и това е от хубавите но-та) се получи товааа =)
със сигурност много ще се смея, ако някога пак го прочета :)

П.С това къде се намираш, не те прави щастлив, това с кой си също не е в основата на щастието, щастлив си когато позволиш и пожелаеш да си.

Пращам, пращам, въртая се и сменям цветовете, дано поне една мъничка частица достига всеки път до вас щом съм щастлива :)

Насам-натам

Нагоре-надолу, напред-назад, и всички други знайни и незнайни посоки, човека и неговата човешка същност непрекъснато е в движение - не непременно градивно, доста често без конкретна идея и посока, някак интуитивно или пък на пук на интуицията, търсещи, жадни за отговори и подходящи въпроси, все на път, в очакване на хоризонта, после на пристана, на безкрая и на смисъла. Така минава живота ни (ми). И колкото и да е различен пътя ни (а колко може да е различен, все пак всички сме ограничени в рамките на четиримерния си свят, черупките на телата си, и човешката природа) сякаш сме обединени в едно - да не сме сами. Ние - хората, сме социални животни, пристрастени към себеизявяването, търсещи кой разбиране, кой ласки, кой възхвала, или просто свидетели на своя живот. Иде реч за приятелите - хората който искаме да са около нас и с нас, а не тези с който трябва (колеги, роднини, съседи). Няма точно определение за приятелите, както и за любовта, омразата, живота. Приятелството е нещо различно - зависи от всичко, от човека, от нещата който ви свързват, от нещата който сте преживяли, от вашия си собствен свят с неговите правила. Да смятам, че и в приятелството има правила.
Приятелството (за него ми се говори) почва да ми се изплъзва. Чувството е опустошително, като отлив (нали знаете когато се разхождате по морското дъно, има всякакви причудливи, интересни, нещица подсказващи, че е имало и друг живот точно тук под нозете ви). Неосъзнато (в момента умишлено) търся причината. Къде изгубих любовта? Приятелството бе любов - чиста, неизискваща, не очакваща, безвъзмездна, безплътна. Превърнала се с в сянка, спомен-болезнен.

Пътя си върви - така е писано, по-пътя винаги се върви. А щом вървиш си в движение, и другите са в движение, пътищата се пресичат, разделят, стремежа не умира (дори твоя да повехне за миг, стремежа на общото продължава, земята се върти, хората вървят). Нещата се променят, за нас - неусетно, но сигурно. И така във време на "преход" винаги е трудно - да приемеш новото, да го съпоставиш с това което е било, да избереш, или да се примириш с избора.
И неизбежно комуникацията с хората се променя. Тази промяна ми е трудна. (ще поясна за да не изпаднат в шок хората дето ме знаят). Трудно ми е да приема "новия" начин на комуникация, споделяне и общуване. Просто не ми носи нищо, не ме провокира да давам, не че не е реално - реалности колкото искаш, но ...., ами не ми е истинско.
Доста е ободряващо да разсееш работния процес с един бърз чат, или чата да разсееш с малко работа, да изпиеш едно виртуално кафе, но ми липсват погледите ви, усмивките ви, истинския смях, гримасите, миризмата ви.
Насам-натам, напред-назад, има ли смисъл да вървиш сам?!

В рамките на изтеклата седмица, {което от мен казано означава "тези дни", (но не е задължително дори да е минало и едно денонощие) без дори да съм сигурна кой ден сме днес и колко дена са минали ..... от тъй наречения месец} ми се случи да влезна няколко пъти в блога си.

Че какво? (може би си казвате вие - имаш си блог, влизаш си в него), ала всеки път се изумявах, че в блога няма нищо ново.
Сякаш влизах в него за да прочета нещо за себе си, за това какво става, какви планове, какви мисли, какви очаквания, надежди, въпроси, копнежи, мисли и чувства се въртят из мен. И всеки път - нищо.

Така ами това беше =))

А ето какво ви предлагам за почивните дни :))

с. Хотница Великотърновско.в ждрелото на р. Бохот.
Има и още какво да се види! Да не говорим че насладата е в самото пътуване, а не в крайната цел ;)

picasaweb.google.bg/pufpafisis/120409#

И още тук: picasaweb.google.bg/pufpafisis/120409#

DONE!

Мисия Борисова градина - изпълнена :))
Благодаря на всички!
О, да и аз приемам вашите благодарности ")

Не очаквах нищо от това начинание, и може би за това съм напълно удовлетворена.

Колкото и странно да звучи почистването на боклуци си беше една медитация. Сещате ли се за онова състояние при което ума е в състояние на покой - нищо не го занимава и той с нищо не се занимава!? Естествено медитацията приключва с осъзнаването на този факт :D:D:D

Какво друго да кажа?! - мога да кажа много, но май ще походя индивидуално. Каквото има на който има ще му кажа ;)

А на всички - Не се страхувайте да се опитате да промените нещата който искате да се променят в живота ви! (и внимавайте с подобни рецепти, винаги има условности :-))

5:5

Да видим каква ще я свършим :))

Говоря за "пролетното почистване".
Желанието ми е да излезем за миг от транса, в който вярвам всеки е изпаднал до някаква степен и да погледнем "реално" на нещата (тук отчитам субективността на реалността).

Да се огледаме наоколо и в нас самите. Харесваме ли това което виждаме, искаме ли да променим нещо, и ако да - да се захващаме. Още вярвам, че от нас зависи всичко! Или поне това да се чувстваме добре в собствения си дом, в собствената си кожа!
***
Исках да ви заведа на Витоша, на една хубава разходка от Бояна, към Боянския водопад и от там през хижи и заслони да се спуснем до Драгалевци или пък към Златните мостове. Отчитам факта, че сега там е доста кално, така че ще запазим тази разходка за малко по нататък :)

Избрали сте - Борисовата градина. Нека неделя бъде нашия ден. 11.00 ч на пейките при лодки - ще осигуря чували и ръкавици. От вас добро настроение и желание да докоснете пръстта, дърветата. Заедно ще изберем маршрута на "пътя към пролетта".

Значи се разбрахме - в Неделя 11.00 ч Борисовата градина!

До очистим малко парка и да се видим на живо!

П.С Наско и Ивайло да не забравят за бирите ;)

Равно(сметка)

Така, така (тагадък, тагадък) :D /поздрав за всички на които това им напомня за някой или за нещо/

На лалето вече сняг - няма!
Няма и сняг вече в мен, което значи, че ..... зимата свърши. / тук се въздържам от физиономики, щото за кой кеф, за кой ужас .../

От анкетата, установих, че всички сме обединени от един общ зимен спорт - каминката и ромчето :)
Жалко, че на никой не му се правеше снежен човек, но пък аз си направих няколко малки снежни топки, така че ...., таз година топки, догодина ... :D

Проблема (винаги има и проблем, или ако не проблем то поне едно "НО", което обикновено, отново сигнализира за наличието на някакъв проблем), ТА проблема е, че в края на зимата, снега се топи! А когато у нас снега изчезне..... какво сатав? Изплуват боклуцитеееее! Вече не е толкова бяло, така чисто и съвсем не е лицеприятно!

Приятели, познати, непознати, роднини и хора!
Нека изчистим освен собствените си домове и местата на който обичаме да ходим. Там където искаме отивайки да релаксираме, да седнем на тревичка, да слушаме птички, да си натопим уморените крачета, да блеем спокойно в една, две, три точки, да си изпием биричката, да потанцуваме боси, да поиграем фризби и т.н и т.н.

И понеже: "Сговорна дружина, планина повдига", нека заедно се изправим пред боклука и го поставим на мястото му!

Предлагам да изберем място, което да преобразим, и да се погрижим за него през цялата година.

Що е то?

Отвънка кухо, от вътре пълно?

Колко се радвам, че те има!

В деня на всеки ден рожден, прието е подаръци да се даряват. За да изразим радостта. Но моите чувства не мога да ги опаковам, в кутия няма да се съберат. Радостта от факта, че те има няма как да израза. Ти за мен си сила. Любовта от теб строй. С принципи железни и ласка нежна по пътя си вървиш. Но стига го увъртах, подарък имам аз за теб. Той е в думите облечен, но знам, че ще ме разбереш. Ти си в моите мисли, и желая ти добро.

Подарявам ти небето, за да можеш свободно да летиш,
Подарявам ти звездите, за да има към какво да се стремиш,
Подарявам ти луната, за да има светлина дори в тъмата.
Морето вечно ще е твое, мечти безброй ще подслони.
Дарявам ти лъчите, да топлят твоята душа, така както ти сгряваш нашите сърца.

И нека има топъл летен дъжд, а подир това дъгата.
Птичи песни да звучат и пеперуди нежно да летят.

Честит Рожден Ден, како !

НОВО ХОБИ

Хоби, хоби, колко да е хоби :)

А и колко да е ново? Имала ли съм, нямала ли съм други?!

Лесно се паля по всякакви неща, а после ..... фиул-фиул :D

Е не мога да кажа че съм вятърничава /аз не мога, ама всеки си има мнение ;)/
По-скоро бих казала, че взимам това от което имам нужда и после се насочвам на другаде :)
И ако има нещо което съм оставила с неохота това е Капоейрата. Ама някой да не си помисли, че нещо .... Това е върховно изживяване, много освобождаващо, ама не като йогата. Или пък учителя беше много добър, ей така някак на шега се изправяш на ръце и започваш да ходиш, преобръщаш се по незнайни начини, и откриваш странни способности на тялото - всеки да опита :D

Еееее, пак се отплеснах /нали знаете :p/
Та някои от вас знаят, че напоследък незнайно защо, ама шофирането ми действа мнооого отпускащо, че чек заспиващо. И понеже смятам, че не е редно да се заспива на светофарите, та си измислих "ново хоби" - ситроснимане /идва от Ситроен и снимане :D/.
Не е кой знае какво, но вече не ми се спи. Жалко, че все не мога да заснема прибягващите пешеходци по платното. Да ви кажа бързичко бягат :)

http://picasaweb.google.bg/pufpafisis/Dvijenie#

Не искам да живея тук!

Обръщам се надясно, как смърди,
Обръщам се наляво същото нали?!

В кал и прах из тротоара,
газовете гъсти смело дишам аз.

Не искам да живея тук! Настръхвам, не издържам! Гнусно ми е!

Сутрин отварям очи, посрещам деня с усмивка, дори на вън да е мрачно знам, че слънцето дебне из зад някой облак :) Тихичко си чака да го открия и да се усмихнем един на друг.

Но дори и ТО, вече сили няма, това не е просто мъгла, небето не е просто валежно - това са смоооок и отрови.

Някой ми отне надеждната! (Ще се опитам да не политизирам и да не плюя, но вие се сещате и сами за какво говоря). Изчезна онази надежда, че надежда винаги има.

Винаги съм казвала и действала на принципа: мисли глобално, действай локално. Почти никога не съм си хвърляла фаса на улицата, никога не съм го правила в парка, гората, плажа, планината. Винаги когато си мия зъбите спирам водата докато ги четкам, не защото ще платя 5 ст. повече, а защото водата наистина ми е скъпа! Искам и всички същества след мен, да я имат (или искам да има живот и след мен). Никога не съм хвърляла боклук през балкона, дори съм събира такъв (не съм го правла отдаван не защото вече никой не го прави, а защото не бих могла да смогна), карала съм се с приятели за изхвърлена обелка, изплюта дъвка. Но не мога повече! Навсякъде смърди.

Ходя, вятъра ме духа, тоз същият вятър, който винаги съм обичала, и чакала да задуха силно и неудържимо, за да се надпреварвамe, ала сега бягам и се крия от него. Той вече не ми носи аромата на цветя, а на гнило, не ми шепти за красивите места от където е минал, а злобно ме облива с прах, пясък, кал и болести.

Не искам, не мога! А какво да направя? Да избягам?! Света ни умира! Пука ли му на някой?
Ще избягам! Нямам сили тука да мечтая.

Искам още да вярвам, че когато се върна след 500 години, ще се върна у дома. Навсякъде ще е светло! Водата зелена, синя, кристална, огледална, изпълнена с живот. Ще мога да пия от всякъде, щом ожаднея. Няма да има небостаргачи, кули, парламенти, дворци, всички ще сме равни. Небето ще е чисто, изпълнено с птици, хвърчила, балони. В сърцата - мир и любов. Няма да има никакво замърсяване, всичко ще идва от слънцето и водата. Дори и светлинно замърсяване няма ди има. Ще сме привикнали към мрака, ако това ни е необходимо. Нощем звездите ще са по-ярки от всякъде, ще можем като Малкият принц да хващаме комети и да пътуваме наблизо и на далече :)

А може нощем, просто да бъде нашето време, време за споделяне, време да докоснеш хората които обичаш. Няма да има телевизия, интернет, дори може да няма и книги. За какво ти е да четеш за чуждия живот, за съдбите, мечтите на други хора. Обърни се, вдигин очи, хвани за ръка човека до теб. Разбери него. Говорете, споделяйте - това е истинско. Ето сега и аз си мисля - защо всъщност пиша всичко това? Не бих - ако знаех, че вечер прибирайки се вкъщи има с кого да споделя всичките си мисии, въпроси, колебания, вълнения. И сега аз водя просто монолог, търсейки отгвори и смисъл. Защо сме потънали в такова забвение?!

Разбера ли отговора, всичко това ще се сбъдне, ще се върна назад колкото е необходимо, за да имам това, за което мечтая.

Без заглавие

Сред девет града, сред девет преградия, сред девет блока, сред девет мазета, в деветата кутия живеела магията. Който стигнал до нея се преобразявал тутакси! Очите засиявали, толкова силно, че дори нощем виждали пътя, хората и душите им. От устните им се леел смях, сърцето забивало равномерно, а душата им се превръщала в цветна пеперуда. Извисявала се волно и неуморно, а от вълшебните и криле падал прашец. Щом той достигнал до някой, и той получавал за миг от магията и тайничко показвала пътя към извора, ала не всеки можел да я разбере и повечето човеци бързо забравяли. Тази малка кутия не била трудна за откриване. Най-трудното е да се открие отправната точка от която да се тръгне.

Много истории за вълшебства бе слушал той - човекът. Ала не вярвал в тях. Гледал сивата земя, далечното небе, гледал и другите сред него, все тъжни и някак ниски хора, толкова силно притеглени от земята, че сякаш всеки момент ще запълзят. И тъй историите за красивото, вечното, за любовта, смеха и радостта изчезнали от съзнанието му. Дълго скитал той - човека безпътно из голямото нищо, нарекал го - земя. На нищо не отдавал значение, нищо не го запленявало истински, на нищо не отдавал сърцето си. И тъй живота се превърнал не в пътешествие ИЗ, а в пътя към края.

Макар и рядко, той забелязвал различните хора от него, тези притежавайки блясъка в очите, тези с почти неуловимата усмивка.

.... Следва продължение

Най-хубавия ден за сем. Николови

Днес 11.03.2009 г, към 8.30 ч. Аделина (Али) пое първата си глъдка въздух!
Eдна малка прекрасна госпожичка 3,330 кг., 51 см.

Имам останала малко магия, за орисия - Ще бъдеш красива, и много щастлива! С дух несломен по пътя ще вървиш, с радост ще даряваш, любов ще получаваш.

На мама, татко, батко, баба, дядо и на всички които чакахме с вълнение - Честито!

http://picasaweb.google.bg/pufpafisis/Adelina#

През март

А така, видяхте ли какво стана?!

Почвам да се обърквам!

Първо във вторник карахме, после се пекохме, после пак карахме, после не помня. После беше топло, пихме бира на вън. После дойде есента, много и се зарадвах (много, много, колкото можеш да и се радваш докато шофираш). После влезнахме в снега, после бързо си тръгнахме. Имаше и малко дъждец, ей тъй пролетно. А вчера .... Юле бъркам ли се, или се разхождахме дълго (по шорткъта), беше топла нощ, луната пълна, свода обсипан, и милион мечти .... . А на сутринта, сякаш всичко това било е насън (може би любовта ми те плаши, а може би не, на-на-наааа). Или пък сега съм потънала в бял и мокър сън?! Вятър и мъгла.

Явно Март, ще мине под знака на обрата, някой казват, че това е типично?!

За мислите

Какво пък може да се каже за мислите?
Те препускат из главите ни като стадо обезумели диви коне,
разбиват се като вълни във вълнолом,
разпиляват се и се носят като пепел из въздуха.

Умеем ли да се замисляме?
Мислите – не са ли те отражение на свободата ни?
От мисъл в мисъл, а резултата сме ние.

Мисля, че понякога трябва да спираме и да се замислим. Да погледнем лабиринта отгоре и пак да продължим :)

Към детството

Тази дума, никога не е будила у мен спомени и асоциации, винаги съм смятала, че не съм имала детство. Никога не съм казвала: "Като дете", "когато бях дете", а "едно време", "преди" и много рядко "като малка". Това разбира се може да се дължи на факта, че все още съм дете, и затова не мога да дам оценка на този минал период :] (хахаха, колко умно детенце)

Странно е как спомените постепенно избледняват, а някой напълно изчезват. Ако не си спомняш нещо, то всъщност случило ли ти се е? И как нещо може да не се е случило на теб, и в този момент ти да си на влезнал, повиал на житето на други. (пак се отклоних :D)

Скоро ходих в стоматологичния, там ходих често както дете, личи си по усмивката ми, нали?! Та там падаше доста чакане, някъде към два, три часа. Лудост! Но нали като си дете времето няма значени, то тече точно толкова бързо или бавно, колкото си искаш, или напред-назад, нагоре-надолу, така както го искаш! Още от входа ми замириса на нещо познато и забравено. Качих се на 4-ти етаж, никога не съм била там, но и там подобно на останалите етажи пода е мозайка, на големи парчета със много цветове. И се сетих, едно време докато чаках просто гледах пода, а той оживяваше под краката ми. Виждах хиляди лица, анимационни герой, себе си, приятели (не такива истински, ами моите си), пътувахме заедно през странни земи, влизахме в подземни царства, или просто се реехме над нищото или в нищото.

Изпотих се, очите ми се напрегнаха и нищо.... Отново се концентрирах, и пак нищо :(
В главата ми нахлуват мисли за работата, колко ще закъснея, шефа как ще ме посрещне, колегата как ще се възползва от закъснението ми, дали добре съм паркирала и ....., о, мисли спрете. Не искам да мисля за нищо, но твърде късно!

Винаги са ми казвали, че съм била кротко дете, много послушно, гласа ми не се е чувал, но как е възможно това, толкова много приключения съм имала, толкова много смели подвизи, толков приятели и приключения! ........... Да толкова много плочки... и в банята, и по поликлиниките, в училище, по тротоарите. Толкова подвиквания - "ела да си играем" от клоните на дърветата, те бяха не само моя къща, но и мои закрилници и съветници, моята стълба откъдето хващах златните нишки на слънцето, което ме обичаше и ме даряваше с вълшебни криле.
Колко е прекрасно да си припомниш, че и ти си имал детство, без значение, че чак на двадесет и ... си разбрал, че другите са имали лагерници, играли са на стражари и апаши, на война с фунийки, с други истински деца, че майките им са се провиквали през прозорците "прибирай се за вечеря".

Навярно трябва да съм щастлива, никакви спирачки, никакви обяснения това е лошо, това е добро, това може, това не. Единствените ми страхове бяха от смъртта. Често се будех нощем с плач не исках да умирам, не исках никой да умира, страхувах се че ако мама и татко умрат, няма да ги запомня, не ги виждах през деня и дори в сънищата си знаех, че просто тези сенки трябва да са те. И изпитвах такава радост, че нощем събуждайки се те бяха в леглата си. Баща ми се будеше и ме успокояваше, говорихме толкова много за живота извън този на земята. Разказваше ми приказки и говореше за Васил Левски, как той никога не се е страхувал за живота, отдал се единствено на мечтите си и на идеята за свободна България :)
Незнам как но това ми помагаше отново да заспя.

Липсваш ми татко, обичам те! Нека светлината ми те доведе отново при мен.

*Тест за деменция*

Предавам нататък от Александър Божков ;)

http://albosh.blog.bg/

Долу има четири (4) въпроса и един бонус-въпрос. Трябва да им отговориш веднага. Не може да мислиш, отговори на всички моментално. Ок?
Нека да видим колко умен си всъщност!
Готов ли си? ДАВАЙ! (Превърти надолу, бавно. Недей хитрува, не надничай предварително да видиш отговора!)

Въпрос Първи:Участваш в надбягване. Задминаваш втория в надбягването. На коя позиция си?

Отговор: Ако си отговорил, че си на първо място, си абсолютно неправ! Ако задминеш втория в надбягването и заемеш мястото му, ти си втори!Опитай се да не прецакаш втория въпрос! За да отговориш на въпрос номер две, се опитай да не му отделяш толкова време, колкото отдели на номер едно!

Втори въпрос:
Ако си задминал последния човек, ти си...?

Отговор: Ако си отговорил, че си предпоследен, пак грешиш. Кажи, как можеш да задминеш ПОСЛЕДНИЯ човек?
Нещо не ти се удава. Нали?

Трети въпрос:
Коварна математика! Забележка: трябва да се сметне изцяло наум!
НЕ използвай молив и хартия или калкулатор. Опитай.
Вземи 1000 и добави 40 към него. Сега добави още 1000. Сега добави 30. Добави още 1000. Сега още 20. Добави още 1000. И още 10. Какъв е крайният резултат?

Получи ли 5000?

Верният отговор всъщност е 4100.
Не вярваш ли? Провери го с калкулатора. Днес определено не ти е ден. Може би ще отговориш на последния въпрос вярно?

Четвърти въпрос:
Бащата на Мари има пет дъщери: 1. Нана 2. Нене 3. Нини 4. Ноно
Как е името на петата дъщеря?

Отговор: Нуну?

Не! Разбира се, че не!
Името й е Мари! Прочети въпроса отново!

Добре, време е за бонус!
Ням човек се опитва да си купи четка за зъби. Като имитира движенията на човек, който си мие зъбите, той успешно се изразява пред продавачката и покупката е осъществена.
Сега, ако там застане сляп човек, който иска да си купи чифт слънчеви очила, как трябва да обясни той?

Просто трябва да си отвори устата и да попита, толкова е лесно!

Разпространявай това, за да дразнишумните хора, които познаваш!

....

Сърца, балони, плюшени мечета, рози, телефони, бижута и други вещи не спират да се промоцират по време на празниците. И когато празниците липсват (което очевидно не е добре за търговците), то те се създават.
Свети Валентин! О всяка година с трепет го очаквам, деня в който ще бъда обичана, деня в който ще обичам. Деня на романтичната вечеря, о само до като го пиша и ми се повдига. Всичко това е изкуствено и доста манипулативно. Жените си купуват ново бельо (червено), отиват на маникюр, педикюр, фризьор, епилират се, парфюмират се и очакват принца. И от тук нататък два основни сценария, е естествено със своите под-сценарии.
Вариант едно: принца наистина идва, и той парфюмиран, сресан, изпран с букет и още нещо, обикновено това още нещо никога не е това което неговата принцеса очаква (няма как този сценарии е написан отдавна). И така всичко тръгва по ноти, сядат на резервираната маса, хващат се за ръце и ъъъъъъъъъъ, дали любовта просто ги е завладяла или просто няма какво да си кажат?
Вариант две: принцесата чака, чака и той идва, да ама вместо букет, просто целувка, вместо подарък, подвикване да не се бави. Отиват на обичайното място, правят обичайните неща. Той говори, готов да сподели деня, мечта, надеждата и страха, а тя хапе устни и очаква признания в любов. Е ние сме различни и съответно сценариите са различни. Но защо чакаме някой друг да ни каже кога да обичаме и да се вричаме един друг, кога да се гордеем, че сме българи, кога да се молим, и как да изразяваме чувствата си.

А за любовта: тя извира, светлината и блика от очите, топлината и заспива на устните, крилете и понасят тялото, ръцете милват, целта и е щастие, отдаденост, наслада.

Любовта също така е състояние на духа, философия и болка, тя е всичко което имаме, и което можем да имаме. Не се печели, не се купува, не се продава, не се планира, не се побира в думите, не се, тя е!

КОРИНТЯНИ

1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2. И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3. И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта

?

Днес за по-малко от 30 секунди изпитах толкова много чувства:

Уплаха - шофьор на кола, върху тротоара на бул. Черни връх, изведнъж решава да изскочи пред автобус 64

Учуда - след като автобуса едва избягва удара, шофьора на колата отваря врата и започва да ругае

Смайване - врата на 64 се отваря, и от там полита огромно кофа с вода по другия шофьор

Смях, веселие - тамън си мисля че онзи има нужда от охлаждане, и ето - цяла кофа вода
Тъга - наистина ли сме толкова изперкали?!



Шофьорите зад мен залепват на клаксоните (говорим наистина за по-малко от половин минута)

Дали и аз не трябва да излезна да си повикам малко - имам нужда от отпускане!



Хора, шофьори, пешеходци, колоездачи, кучета и котки (и други активни участници в движението), считам че всички имаме за цел да се придвижим от точка А до Б. Самото пътуване в градики условия не е самоцел, а средство, нека бъдем малко по-внимателни, будни и толерантни. Е дряге шофъдри, ако замечтаемостта е ваша природа, не смятате за нужно да се концентрирате, или просто обичате да гледате през страничния прозорец, моля използвайте градския транспорт :)

Слънцето!

Ето го! Отново ме заслепява по пътя! Боде очите ми, замижавам и хиляди малки слънца започват да танцуват пред мен. Радост и топлина обливат цялото ми тяло. Колата се превръща в малък пухкав облак, с който се издигаме все по-близо и по-близо до слънцата.

п.с Juli, ще постнеш ли твойта картина ...?

Кафеварката!

Ето я! Дългоочакваната награда! Спечелих си я от радио FM+

Обикновено го слушам само сутрин докато пътувам към работа - КОФЕИН с Тони и Сашо - супер старт за деня, направо се заливам от смях. Та един доста объркан и неварвежен ден отивам да взема майка за да я закарам някъде и от там още 10-на неща за свършване. Радиото въобще не е сменено, правилата на играта познати - чуваш една камбанка и се обаждаш, трябва да си девети, после да избереш топка от 1 до 222 (това малко на слуки) и ако никой преди не е казал това число, (играта продължава вече 2 седмица и на ден се теглят сигурно по 5-6 числа) ПЕЧЕЛИШ - нещичко си. И така чувам звънене, трескаво ровя за телефона, давам мигач, отбивам, майка ми изпада в паника, предполага хиляда и сто неща които да обяснат поведението и зън-зън вие сте девети - ами сега? Трябва да кажа число! Имам късмет, мама миналата седмица ми е гледала на кафе (така си уплътняваме срещите с нея) - тука виждам две осмици, каза тя. И аз бум изстрелвам числото 88, и какво - печеля кафеварка! :)

Голям зор докато я взема, но вече е си е при мен - всички да се чувстват поканени на по кафе ;)

Малко след това участвах в един конкурс и го спечелих, после пък на една томбола на Нова Визия пак спечелих, скоро мисля да пусна тото :)

Има една поговорка: "Не предизвиквай късмета си", аз пък казвам, че трябва и да го предизвикваме и викаме, и търсим, и най-вече да вярваме в него.

tanguarda

http://www.tanguarda.com/

Зала България 28.01.09 г. Все още има билети на балкон 2.

Това е емоция, тя дава и взема. Изпълва те, а после те изцежда. Издигаш се и преди да полетиш с трясък се разбиваш на парчета. Вятъра събира милионите парчета - той е твоя скулптор. Сега можеш да летиш, освободен от мисълта за невъзможността.
Ела с мен ...

Как се прави богатство днес?!

Това е темата ми за икономическо инвестиционно есе (тук се пуля). Всъщност веднага ми хрумват няколко идеи за инвестиции и борсови игри, но изведнъж се появява план! С много точки и още повече подточки. За мой ужас или за ужас на преподавателя има точка "Моето виждане за богатството". Така решавам да нахвърлям разни изречения (винаги правя така, после почвам да чиста и да сглобявам, и не рядко да започвам отначало :))

Ето какво излезе, в суров вид без редакция

Богатството, що е то? Яде ли се? Пие ли се?...

Свикнали сме да асоциираме богатството с неговото материално измерение, а имено: чрез пари, коли, имоти, бизнес, различни активи, луксозни стоки и други материални придобивки. Но има и едно друго измерение на богатството - духовното. ... \бла клише

Човек не се ражда с него, то не се купува - това е състояние на духа, което носи на притежателеият си щастие, радост и наслада от живота. През целия си живот човека осъзнаото или не всъщност се стреми да остави следа след себе си. Но ако следата се измерва само в материално и финансово изражение тя постепенно си заличава.
Непреходните неща са книгите, музиката, художествените творбите, любовта която сме получили от родителите си, която ще предадем на децата си, а те на своите и т.н.
Човек създава семейство, приятели, с които споделя и добро и лошо - това е истинското богатство. Да има винаги един на който искаш да се усмихнеш, и един който винаги ще ти се усмихне. (или смъмри)

В пожеланията които отправяме към близки и приятели неминуемо присъстват както парите така и здравето и щастието. Защото това не са неща които следват едно от друго, парите както знаем са средство и сериозна предпоставка за "богатство" но за съжаление най-важните неща не се намират на щандовете в Моловете. \би било твърде лесно, нали?

В природата всичко е цялостно, единно и взаимносвързано, така е и в нашия живот. Ако сме богати само материално не сме щастливи, а щастието е богатство!

----------

И така опитвах се да не се отплесвам, и някак плавно да мина към следващите точки -методи за увеличавана на богатството, подходи, техники, но явно трябва да почна съвсем отначало.

Това което искам да ви кажа е, че съм много щастлива и богата. Опитвайки се да дефинирам богатството, всъщност исках да се обадя на всички ви и да ви кажа: Обичам ви! \дори без гласно\. Радвам се че мога да измеря богаството си чрез вас (няма ди изброявам)

Тук вече ме избива на чувства, които залечих с едно продължително натискане на бакспейса, но всъщност няма начин да ги изтрия защото това е моето богаство.

Спирам щото става водно :)

НА 14.ЯНУАРИ ОТ 11.00 ч. ПРЕД ПАРЛАМЕНТА!

http://www.dnes.bg/article.php?id=63814

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА

ЧЕСТИТО ново начало на всички бивши пушачи, бивши пиячи, бивши дебелани и дебеланковци и т.н, с други думи честита непорочна 2009 г. Искрено се учудвам, че все още има много, ама наистина много хора, които вярват, че с настъпването на 24.00 часа на 365 ден от годината ще бъдат поръсени с вълшебен прашец, които ще ги превърне в съвършено нови хора. Следствие на което събуждайки се на първия ден от поредната нова година, много хора претърпяват разочарование когато се хванат, че са пълно олицетворение на вица:
Аз ни пия, не пуша, не псувам и по жени не ходя,
ех, деба как си изпуснах фаса в уискито, докато зяпам тази мадама.

Мили хора, чудесата не се случват просто така! Разбира се за да се случи нещо трябва първо да го пожелаем, но трябва също така и да положим усилие и воля. Ако наистина искате да промените нещо, направете го в този момент! Не чакайте определен ден, час, слънцестоене и пр. Другия вариант е да се харесате такива каквито сте - закъсняващи, пухкави, пиещи, влюбчиви, намусени, с пиперлив език, но не се оправдавайте за тези си черти на характера и хората ще ви харесат и такива, или имено такива!

Нека ние е честита новата година! Желая здраве на всички и смелост да направляваме живота си.