8-ми Март е далеч, да знам!
Но би било тъжно и жалко ако за майките си се сещаме само по определени поводи. За тези който безспорно ни обичат най-много, за тези който освен че са ни дарили с живот със сигурност биха се отказали от своя в името да спасят нашия. Разбира се не мога да обобщя за всички майки и всички деца. Но тази връзка е специална - дете и майка. Тайнствена е в самото начало и ако не я загърбим тайнстово ще продължи, може би дори и когато някоя от душите напусне този свят. Тайнството може би се крие именно в тази безначална и безкористна любов.
Основното което искам да кажа тук и сега е - направете едно пътешествие към и с вашата майка.Отделете поне един ден за нея, но не от онези обичайни визити в който най-вероятно дори не сте сами. Няма да разказвам сценария според, който за мен протичат повечето срещи с нея. Просто и се отдайте, оставете я и тя да ви се отдаде. При всеки това ще се случи по-различен начин, но това което ще се случи ще е топло, красиво, нежно - точно като първия слънчев лъч, който огрява лицето ти след студена зима и топлина се разлива по цялото тяло.
Това което най-силно ще запоня от последната ни среща с мама е нейното ласкаво събуждане: "Хайде, Силве време е да ставаш" - изречено почти шепнешком и с неземно мек, гальовен, почти напевен глас. Тя всъщност не искаше да ме събуди, не искаше да наруши съня и покоя, но трябваше.
Такъв искам да е и последния ми спомен за нея, или пък такъв да е нейния последен спомен за мен, а не служебното - "как си", "какво правиш" и почти не чутия отговор, не не търпеливото приключване на телефония разговор, защото трябва да ям, или да гледам филм. Искам да запазя любовта й, и да я дара с любов.
Какво прави вашата майка сега?!
