Карам колелото аз.
Ту самичка, ту с дружина.
Приказката няма край.
Сянка хвърковата покрай мен минава.
Ето го летеца - най-отпред и напет.
По баира бута, а подир туй безстрашливо лети.
По пътя равен, няма равен нашия пастир добър.
Всеки ще изчака с него ще покрачи.
Може да е бърз, но никога не бърза и почивките добре почита.
Ето и малкия юнак, коленете ще ожули но няма да се спре -
иска да е най-отпред. Мило му е на душата да хвалят другите краката.
А другият другар, ту отпред, ту отзад мълчаливо пази своя приятел драг.
С мъничко слова, но точни той внася навсякъде респект.
И така с другари най-сърцати. Прелетяхме през гората, и кацнахме извън мъглата :D:D:D
.................
Ами почнах по хиляди начини да опиша ПЪРВОТО СИ вело-пътешествие.
Ала все скучно ми звучеше или с прекалено много натрапване на АЗ-а.
Да видим сега дали ще се здържа :D:D:D
За красотата на Родопите!!!
Не бих могла да ви разкажа, както никой не би могъл да пресъздаде с думи една емоция. Много красива планина и измамливо "лесна". В нея има всичко, приказни пътеки, сгушени рекички, обширни язовири, истинска прохлада, и необхватна зеленина. В началото на похода въздуха бе изпълнен с аромат на сено и билки. Усещах както живота така и безвремието. Скалистия пейзаж, ждрелата,водопадите и реките, зелените хълмове съживиха в мен собствената ми приказка. Това е съвършеното място където бих посрещнала последната си гостенка.
Следва контраста на Източните Родопи, въздуха е горещ, странно но и влажен. Водата не блика тъй свободно от всяка чешма, българската реч е заглушена, всичко е някак, ами някак различно......
Бях тиха, снишена оставена на историите на планината....
П.С Ако искаш да опознаеш някого тръгни с него на път.
Ако искаш да познаеш себе си - тръгни на път.
