Просто казано, без прелюдия и опит за литературен шедьовър, ще ви представя: човека с когото бих искала да живея (или иначе казано 6 начина да ме свалите (rofl-rofl-rofl))
Да се усмихва :) колкото по-често, толкова по-добре - с повод, а най-добре и без повод. Една усмивка сама по себе си е повод за много... Ами за много други.
Да си Е самодостатъчен. Не искам да дондуркам и да забавлявам никого. С оглед на възрастта си, респективно и на по голямата част от обкръжението ми считам, че хората вече са с изграден характер и представа за живота. Не искам някой на който да му обяснявам устойте, смисъла, и всичко останало. Да ще споделя моите, ще чуя неговите, но той трябва да има ВЕЧЕ впечатление и мнение. Не казвам, че искам някой, като кон с капаци, самата аз съм доста гъвкава по отношение на възприятията относно света и нещата в/покрай/около него.
Да е устремителен. Тук както и не само, границата е много тънка. Не казвам вманиачен, не казвам кариерист, не казвам пристрастен, не казвам материален. Просто да не спира да се гони! Пък и аз нали съм малко мързелива, та ми трябва малко външен стимул. А когато човека до теб е енергичен, устремен, подреден и ... всичко друго което на теб ти куца, някак подсъзнателно поне аз де, започвам да ставам по-подредена, по-последователна, по-дисциплинирана :D:D:D
Да цени времето*! Това също идва сякаш с възрастта и битието. * за времето! мога да кажа много, мога и да замълча. Но количеството време не е важно.
Да има хоби. Хубаво е човек да е намерил своя начин за разпускане и презареждане. Да чете; да гледа филми, мачове, модни ревюта; да слуша, прави, сваля музика; да спортува, да разглабя и да си човърка, да медитира, да мие прозорци :D:D:D няма значене какво, може и да е напълно, тотално различно от нещото което мен би ме отпуснало. Важното е да е намерил своя начин, за да мога и аз да презаредя.
Да обича себе си. Да уважава родителите си (имам си свой наблюдения)
Да таннцуваме заедно! когато излезнем някъде да може да се забавляваме заедно - инак всичко друго няма значение :))
Ами това беше
Ами това беше
Целта на упражнението?! Че не е трудно да формулираш нещата които искаш. Е когато знаеш какво искаш. Такъв тип подредби и класации никога не са ми допадали, но явно вършат работа като индикация, дали си наясно със себе си.
Хайде сега вие сте.
Силве, ще те смачкам. Аз ще ти дам един много хубав отговор след време в моя блог. Сега мога да добавя ей такива работи: брат ми ме наведе на мисълта, че поне единият партньор трябва да има идея какво е една връзка, защото по връзката се работи. Т.е. аз бих искала да работим с някого по връзката ни. Различни стилове, различни страхове и надежди - ти го каза, но в крайна сметка накъде ще ходим двамата, това ме интересува. Аз лично се кефя на допълването - за мен е най-естествено един мъж да се допълва с една жена и обратното. Стават нещо като екип по подобрено прекарване на времето. Поне аз така си го представям. С другите неща съм толкова много съгласна, колкото няма накъде. Все пак, всички помним как беше в пубертета: в 6. кл. аз ти се присмивам за дупката в тениската, ти ми късаш тетрадката, в 10. се натискаме страстно в тоалетната, в 12. не можем да се гледаме... И това като се повтори много пъти, к'во - тапа за гъзо, както викахме в детската.
ОтговорИзтриванетака, така (явно днес всички разговори така ги почвам)Е аз за най-очевидните и естествени неща явно съм забравила да пиша. Като за секса например. Това че не съм писала за него, не означава че смятам,че може и без (е едно време... (giggle))Важно е да има хубав секс, а той не може да е хубав ако не се допълвате, ако не сте поели в една посока (т.е да е хубав дълго време, ако не... прочети предното изречение). Идеята ми беше, че напоследък от разговори с приятели и познати оставам с впечатлението, че хората ги е страх да вземат своето, да обичат себе си, да си правят техните си неща, та да не би .... Няма как, ако ти не знаеш кой си, не си личност със собствени интереси, няма как да си пълноценнен в една връзка. Какво ще дадеш, ако ти самия не се чувстваш добре? Как ще помогнеш, ако ти самия не си наясно? Искам да кажа, че ДА за една връзка се работи, но трябва да работиш и в/у себе си.
ОтговорИзтриванеЛюбовта е свобода! Да! Трябва да се чувстваш свободен в една връзка!
Силве, моите наблюдения са сходни, и не само моите, ами и на по-големи от мен хора са били подобни още преди години. Една бивша колега на баща ми, много готина дама, съпруга и майка, беше казала - хората се страхуват да бъдат щастливи. Точка. Обаче както си говорехме с брат ми, специално за една дълга връзка е по-важен човекът, щото в един момент връзката остава само човешка, престава да бъде полова (не че хората и на 60, и на 70 не правят секс, но все пак, да бъдем реалисти...) Такива ми ти работи. Една друга дама, доста по-възрастна - направо сигурно колкото баба ми, с дълъг брак, беше казала: любовта постепенно изчезва, но когато я е имало в началото, много помага. Според мен хората се страхуват от любовта, от това да бъдат хем силни, хем слаби. Това е описано къде ли не, аз се сещам веднага за мой любим филм - Down with Love. Обаче, обаче, според мен е най-добре човек да даде идея как си представя нещата и ако отсрещната страната нещо не се кефи, или се яхваш на коня и продължаваш напред, или изчакваш. Хората понякога имат нужда от време, някои даже нарочно протакат. Пак ще цитирам друг човек, по-мъдър, и той 2 деца отгледал от малки бормашинки: човек бързо взима решение, после му трябва много време, за да свикне с него...
ОтговорИзтриванеP.S. Много, много алкохол ще погълнем заедно... и така нататък.
ОтговорИзтриванеlike this Magon :)
ОтговорИзтриване;... Хората се срахяват от любвта, от това да бъдат хем смели, хем слаби;