КЪМ ЕДИН НЕЗНАЕН БОГ

       Поех книжката бързо и жадно. КниЖКАта, защото сравнение с останалите му творби (които аз съм чела), тази е като малък ордьовър, но шедьовър. Като закуска, която ще те накара още по-бързо да огладнееш и да искаш още. 

    Имам усещането, че този човек пише със затворени очи. Притваря клепачи и трескаво започва да описва всяка една подробност на пейзажа които изпълва постепенно празното пространство пред очите му. Буква след буква, усещам аромата  на изпръхналата топлата земя, готова съм всеки момент да замахна за да пропъдя досадните мухи, наблюдавам облаците с него и те постепенно придобиват очертанията които той им придава или се опиянявам от величието на гледките пред себе си.

     Стайнбек е майстор! Майстор на детайла. Не искам да ви разказвам за книгата. Не искам да ви настървявам, защото от опит знам, че хвалените книги или филми, често пораждат чувство на разочарование. Дори не ви препоръчвам точно тази книга. Препоръчвам Стайнбек! Малцина са душите на които той не би повлиял. Пише леко и увлекателно, всичко е земно. Съумява да надникне в душата на различни герой. Ще разбере и лошия и добрия, защото няма добро и зло.  Ще разбере копнежа на обикновения човек, ще прости престъплението и същевременно ще извиси мислите ти и над земните блага и всичко това по един уникално безпристрастен начин.

     

      П.С Това което съм прочела и съответно бих препоръчала на Стайнбек е: "Улица Консервна", "Гроздовете на гнева", "На изток от рая", "Към един незнаен бог". Това е хронологичния ред по които аз съм се запознала с Джон Стайнбек. :)) Сега изписвайки му имената, прозрях и една малка негова самоирония в "Към един незнаен бог", обърнете внимание какво той казва за името Джон :)))