22 февруари 2013

Хаотични мисли,
лутане насам-натам,
бурна радост, след туй пустота,
отново в търсене.....на мъничко красота, на малко уединение, на малко спокойствие, на малко АЗ.
Така отново попаднах тук.

Тихо е, само клавишите тракат под пръстите, все още плаха мелодия, неравномерен такт, като задъхан дъх изкачил току що без предупреждение двадесетина стъпала. Настръхнала кожа - стоп кадър: момента в който си навлязъл във водата но все още не си се потопил изцяло, като пробуждане, на прага на две отделни реалности, между еднорозите и всички джаджи измерващи времето ти. 
Каквото се спасява?!  Нечия друга красива лудост - Честит рожден ден, Иво :)


.

Няма коментари:

Публикуване на коментар