Ябланишко ждрело

Изходен пункт - София. 

Цел - Ябланишкото ждрело

Участници: два леки автомобила, в единя махмурлиите и недоспалите, в другия - водача, жаба, и приятели.

Екипировка: сандвичи и вода.

И така, в неделя имаме уговорката да ни водят на еко пътека. На мен това ми стига, не ми трябват подробности и ми е трудно да отговарям на въпроси на спътника ни, къде точно отиваме, колко време ще ни отнеме, какъв е терена и прочее, но си мисля: "Е, еми еко пътека, значи за масовия турист, ще съм по сандали и пола, защо пък не..." Добре че не давах акъл за облеклото на останалите ние сме "Кола №1".

Маршрута: Щом достигнахме Драгоман, веднага завихме на ляво, през с. Габер, с. Круша, с. Врабча от там с. Банкя, (Трънска Банкя).  

Пътя е доста живописен, и добре асфалтиран през по-голямата му час. Вече в с. Банкя, щом преминете през моста над р.Ябланица, завивате веднага в дясно и там оставяте колите. (до завода където се бутилира натурална вода Thorn Spring). Щом се паркирате, уличката която води напред и нагоре е вашата. След около 30-40 м. се появява първата указателна табела "Ябланишко ждрело". Координати: 42.861174,22.679646

В началото на пътеката има няколко странни за мен пейки, приличащи на спирки. Около самите пейки за отдих е доста обрасло, както и самата пътека.

Подходящо облекло: дълги панталони и затворени обувки, с по-дебела подметка е по-подходящо. Не че с къси панталонки или пък пола не е удобно, просто пътеката ще ви дари с безплатна анти-травматична терапия, благодарение на копривата, и гальовно ще издраска оголените части.

Пътечката започва през една много приятна горичка, след това се спуска надолу, минава се през една равна и открита част, именно там пътеката е най-обрасла, но участъка е кратък, след това пътеката започва да "прескача" реката ту от ляво ту отдясно. Като цяло терена е сенчест, така че слънчеви очила и шапки не са задължителни аксесоари. Носих репалент за комари но и той не влезна в действие.

Няма да ви разказвам подробно какво след кое следва, все пак вие сами трябва да откриете красотата на пътеката. 

Ще споделя само още една полезна информация и няколко снимки за да ви убедя че тази разходка наистина си заслужава. Има указателна табела според която може да се направи кръг, без да се налага да се връщате по един и същи маршрут. Ние упорито се опитахме да продължим, въпреки че на места върху табелите, (които представляват дървена стрелка, без надпис), пътешественици предопреждаваха: "тази пътека не води никъде", но в крайна сметка и ние стигнахме до една скала след която нямаше нищо. Нашия водач се изкатери отстрани на нещо което наподобяваше може би на пътека, но след огледа заключението беше, че сме до тук. Ако някой е успял да направи цялата обиколка, може да я сподели с нас :)

Та тази част която минахме, не е дълга, може би час. Със спирането за снимки, обяд, и зареян поглед, времето се удължава, но ние за никъде не бързахме.

Поначало нещата свързани с вода, са най-яки пролетно време. Но смятам че тази пътека, целогодишно би била приятна за посещение, даже имайки се предвид състоянието в което се намира, по добре да се посети през сухите сезони, ако пътеката е влажна от леко екстремна би се превърнала на места в опасна. 

Не е подходяща за малки деца. И за хора със страх от височини, освен ако страха не е в рамките на нормалното, така де, малко адреналин си е полезно. Естествено бих добавила - носете си бански! Водата не е студена, а когато стигнете до естествените вирчета, със сигурност ще ви се прииска да се потопите.