Първи стъпки

       Никой не се е научил да ходи с щракване на пръсти (щрак-щрак) в животинския свят е същото, и при бозайниците и при птиците (летенето). Този процес изисква известна подготовка  и време, както и родителски контрол.

  
    Така е и със всяко ново начинание. Падаш-ставаш, изтупваш се и продължаваш. Разбира се може да те сполети "късмета на начинаещия", но винаги има къде да се препънеш, а ако всичко е прекалено лесно и хубаво, не бой се - някой друг ще те препъне! В тази толкова еднаква ситуация  на начинанията, това което ни различава е подхода. Примерно ще се учим да караме ски. Някои ще се подготвят старателно, ще разпитат приятели и познати как става, заслужава ли си, хубаво ли е,  дали много боли ако паднеш. Ще проучат кои ски са най-подходящи за начинаещи и старателно ще подготвят всичко от шапката и ръкавиците, през съчетаването на цветовете, до натягането на автоматите. А до тях ще са ентусиастите. Ще ги познаете по дънките и изписаните номера от гардероба на ските и обувките им. Те просто са се втурнали през глава в новото начинание, добре че имат приятели които да им услужат с ръкавици и шапка. И ето ги, и едните и другите на върха на пистата. От тук нататък всичко е ясно -  ще падне голямо търкаляне, оплитане на ски, щеки, насинени дупета, много викове, смях и може би малко рев. Накрая хората ще се разделят основно на две групи - тези който ще захвърлят ските и тези който ските дълго време ще ги захвърлят из преспите. Но крайния резултат няма да има нищо общо с първоначалният подход.

     
       Но! Да се върна на темата!

Тук става думи за домати!!! :)))

Винаги съм искала да си живуркам в къща с дворче, очевидно и с домати. Намерих съмишленик! Радост голяма. И сега...., ами започваме от доматите :)) Какво трябва да знаем за доматите?! - питам аз. - Ами, нищо! Засаждаш, поливаш, береш и ядеш! - усмихва ми се съмишленика. И така - намираме расат, единият идва от Драгичево,  другия от Драгалевци. Доматите са изпробвани и двата сорта са много вкусни и сладки. Драгичевските по-малки, а Драгалевските големи!!! Известно време стоят в мъничките си пластмасови чашки докато им намерим пръст. Аз, заедно с първоначалния родител на Драгичевските домати, обикаляме около подножието на Витоша и коп от тук, коп от там, напълваме два плика с пръст. Старателно избрана! Да не е от много на дълбоко, да не е от плитко, да е по чиста, да е от там където растат цветя и други критерии. Пръста се оказва недостатъчна. Една хубава събота нарамваме раничките, яхваме колелцата и хоп в близкия парк. Колко чудесно, тамън са насипали пръст и са я разрохкали за да посадят цветя. Като по безсрамна вадя плика и лъжицата и започвам да си пълня торбата. Момченцето потъва на дълбоко в парка, хората да не го гледат какво прави, да не го вземат за луд :D:D:D ( момченцееее :*) Вече имаме достатъчно пръст. Купуваме две големи туби с минерална вода, която трябва да се изпие много бързо, преливаме тук-там, пълним една тенджера за специалната супа от минерална вода, жертваме две кофи, дупчим от тук от там и доматките са засадени! :)) Поливаме с любов и вече си представяме вкусни, сладки салатки (хихихи-хии). Доматките растат бързо. Следващата обиколка на парка е за колци, за да укрепят стъблото и да му помогнат при износването на големите хубави доматки. Доматките, т.е стъблото им расте и зеленее, цъфти и прецъфтява и така многократно... нещо не е наред. В Драгичево и Драгалевци, вече доматите са почти изядени, а при нас нищо.... Но ние поливаме, дори когато ни няма едно много добро момче идва и полива доматите (не! не идва специално за това, той има по-важна мисия - да нахрани жълтоочка, но и доматите са му поверени). И така един ден се завръщаме и....
О, РАДОСТ!!! Какво виждат очите ми?!
Точно това..... Тогава беше точно толкова голямо колкото нокътя ми!!! Голяма радост :D:D:D

После видяхме че има още две доматчета. След като и орехите станаха, ние тържествено отбрахме и изядохме домата!!!

:)) Беше ми вкусно. Освен оловото и прахта в себе си имаше много радост, настроение и мечти.


П.С Единственото нещо което не ни се налага да учим е това да се храним. Още непрогледнали и вече сме гладни и жадни. И това е единственото нещо което всеки умее да прави добре. Наздраве!

КУЛТУРНО МИ Е

Всъщност не знам колко ми е "културно". И не съм сигурна на каква тема ми е "културно". Но смятам, че имаме известен растеж, в различни културни области. Така например, смятам че културата на шофьорите се е повишила. Бравооооо!!!!! (искам силни аплодисменти). Все по-често мога да пресека с нормална походка, а не тичешкомо-зигзагообразно, след което получавам няколко секунда аритмия (разбира се говорим за пешеходните пътеки, а не за спорта - прескочи кола, където ти падне). Също така доста по-рядко ми се случва когато карам с максимално позволената скорост, някой да изсвисти покрай мен (е, да си призная и доста по-рядко сядам зад волана). Повишената културата на шофьорите донякъде може би се дължи и на засиленото катаджийско присъствие, както и на камерите, които напоследък никнат като гъбки. Няма лошо! Само дето културата на полицаите си е останала на същото ниво - манипулативно, спекулативно, корумпирано ниво, но не ми се разказват случки, всеки си ги има в изобилие.

Не знам дали ви е направило впечатление, но сякаш и улиците са станали по-чисти?! Надявам се да не се дължи само на розовите ми очила. Но все по-често забелязвам хора, които стискат в ръцете си обелки, салфетки, дори люспи от семки и ги изхвърлят чак като стигнат до някое кошче!!! Не че от време на време не попадам зад някой "мерцедес", който да си изпразни пепелника на светофара, но.... да се фокусираме върху промяната.

Най приятната изненада за мен е зараждането на една нова култура. Културата да си търсим правата. Когато попаднем на стока с изтекъл срок на годност, когато не получим услуга за която сме си платили, когато сме излъгани от търговеца, или просто когато обувките които сме си взели вчера на дневна светлина не ни кефят. Когато търсиш - получаваш!!! Факт! Естествено всички тези изводи могат спокойно да се приемат като частни. Огледайте се е преценете :)

П.С исках да напиша нещо за театъра, но после усетих, че той за мен не е култура, а усещане - така че за него в следващия пост :))))

Чудя се - има ли сила, която да сложи в ред мислите ми?! :DDD