три пъти подред

Скъпи колеги - шофьори!
Призовавам всички ви да бъдете бдителни, внимателни и да се движите спрямо правилата.

Спазвайте ограниченията на скоростта - те са достатъчни, че да не закъснеете. Не правете десни или леви завой там дето не се правят, защото на всеки ъгъл дебнат пазителите на реда! Лято е - всеки иска да си осигури приятна почивка ;) Проверете своята гражданска отговорност, както и техническия преглед на колата - те трябва да не са с изтекъл срок. Също така е хубаво и двата ви фара да светят.

И нали знаете: "Не питай старило ....":D За 24 часа, бях спряна 3 пъти, а можех да направя толкова неща....

Но най-важното е - не се ядосвайте, особено на път, а и инак - какъв е смисъла, щом така или иначе накрая теглите по една... Нека се научим да призоваваме само хубавите неща, а те идват с хубавите мисли :))

След като вече нямаше на какво да се ядосвам, минах да "капна" бензинец за 20 лв. то при горе изброените ситуации, нямаше как за повече. Но вече се чувствах спокойна и освободена. Леличката ме попита: "Събирате ли точки" - Аз, отвърнах положително (нали нагласата към живота ми е положителна ;)) и за 20лв. получих 3 вместо 1 една точка.

Сега си ближа сладоледа, лято е!

Хайде да поиграем федербал :))

"Хайде да поиграем федербал!" с тези думи започнах разговора си с Иво, приятелче добро от студентките ми годинки, /от които се оказва, че нямам друг спомен освен - ПЕСЮ (Павката, Ева, Силвия, Юлето) и съпътстващи те ги истории, е явно и от Иво, но всъщност се запознах с част от него доста по-късно :)/. Не бяхме се виждали отдавна, не бяхме и заставали един срещу друг от доста време. Той е моето друго нощно другарче през безсмислените понякога ужасно дълги или ужасно кратки нощи. Та се бях затъжила за неговия искрен + спонтанен = налудничав поглед към живота, и реших да променя нещата :-)

ето и оригинала: :)

[17.07.2009 14:56:48] sis каза: айде един федербал да направим (happy)
[17.07.2009 14:59:17] Ivaylo Nikolov каза: hmm
[17.07.2009 14:59:19] Ivaylo Nikolov каза: :)

E не се разбрахме толкова бързо..., всъщност за отбелязване е че се разбрахме за едно и също нещо, на едно място, за един ден и приблизително едно и също време :)

Събрахме се, поиграхме - четворка федербал. Имаше и други герой, всеки минаващ през Борсовата бе добре дошъл :) Поизпотихме се, по раздвижихме се, заслужихме си бирата! Завъртяхме се около лодки. И може би странно, но рано-рано ме обзе желанието да се евакуирам.

Ето и друг откъс от проведения по ранно разговор:

[17.07.2009 15:27:07] Ivaylo Nikolov каза:
iskahs li da otidem na mirovyane pri stoian
.....
[17.07.2009 15:28:26] sis каза:
чакай да помисля
....
[17.07.2009 15:30:58] sis каза: ох, незнам
[17.07.2009 15:31:20] sis каза: не се бях настроила за тъп
[17.07.2009 15:31:24] sis каза: ахаха
[17.07.2009 15:31:26] sis каза: път*
....
Дам, бях в едно леко механично настроение, дето всъщност не ти се прави нищо.
Ами щом нямам желание за нищо, не значи ли че мога да направя всичко?!
Не знам дали точно това бе мисълта която мина през главата ми преди да попитам: "Накъде е Мировяне"?, но ми звучи като логично обяснение на нещата :))

Обиколка на нощна София, светофари, булеварди, трамваи, пълен мрак, я ето го и околовръстното, следва обиколка из Мировяне. Всички знаят защо семе дошли и кой търсим :D:D:D

... Куче, Стоян, бира, маса, Митко и Дида, куче, храна, Рита, цигара, бира, цигара, религията, бетона, самоосъзнаване, семиотика, аз, вие, той, те, /заспивам - слънце, пясък, вятър, вълни, нося се бързо/ - бетон, панел, лични истории, и още нещо, и още нещо, ... не не помня, но заради него не се оставях на съня... Край не мога повече, ще се предам - отивам да спя. Вече сме с двама по-малко.

Изричам на глас:
- Аз мисля .... (идеята ми е да си лягам)
Стоян: - Искате ли да отидем до морето?
Аз - ...
Иво - хахаха
Аз - Да си допуша цигарата?!
Иво - ахахах
Стоян - Трябва да вземем и кучето!
Аз - Добре! Ох, няма да я допушвам, после ще си запаля нова.
Иво - ахахаха.
Ставаме, правим полукръгчета около масата и други движения наподобяващи муха на която са и откъснали крилцата.
Иво - ама вие сериозно ли?!
Стоян - А..., ти можеш ли да караш?
Аз - Мога!!! - изведнъж съм се почувствала свежа и много сигурна в чувството ми за концентрация и реална преценка, сигурна съм, че мога да ходя по въже, да си пипна носа със затворени очи, да кажа скоропоговорка и всичко което би доказало абсолютно трезвото ми състояние. Следва светкавична мисъл, че ако направя нещо подобно, ще докажа точно обратното затова просто си седя и мълча.
Стоян: - Нека изчакаме половин час и се опитаме да не пием нищо през това време :D:D:D
Това е едно много добро, предложение. Тамън време да си направя кафенце, не мога да не пия абсолютно нищо! Водата завря за ... 6-7 минути, в момента в който тя и кафето си прегърнаха и аромата ме изпълни Стоян се появи с палатка и чувал в ръка.
- Рита, хяйде!

...
И - На право!
С - Не, на ляво!
И - Сис, дай направо, трябва да мина през нас.
С - Неее, Сиско не го слушай - край.
...

Спестявам, някой ненужни подробности мисля, че на всички ни бе ясно, че решението е взето и с хавлия, бански, гащи, сешоари или без - ние вече сме там :))

Прекрасно усещане! Изгрева ни посрещна някъде по пътя, обожавам да пътувам, да пристигам, да шофирам, обожавам да се чувствам напълно щастлива...

...
Помня, че се смях.
Плувах.
Венера имаше своя собствена венерена пътека, вълните светеха когато се разбиваха в брега (уцелихме планктона)

Спах! истински, спокойно, дълбоко и на топло ;-)

...
С това което казах и най-вече неказах, ви казвам - Не се спирайте, защото е чудесно :)
И както каза Яне: Не сме направили нищо кой зане какво, не се случи и нищо особено, но си пристигахме в София с едно особено чувство на удоволетвореност :))

really me

Топла, задушна, лепкава вечер...
Всички са уморени, но очите им живи. Срещу мен едни огромни, тъмни, готови да потънат в истината, готови да разкажат всичко, само да намерят ...

До мен, любимото същество - допълващо ме, еднакво и съвсем различно, то просто е част от мислите ми, понякога се чудя - дали не съм го измислила?! Пътя ни срещна ...

Срещу мен непознат - жив, любознателен, с бърз поглед, но разбиращ, търсещ. Неуморим сякаш е дете - започвам да се чудя, дали наистина е непознат ...?

Тръгваме - топла вечер, изпъстрена с тълпа очи, познати и по-малко непознати. Да, все още по-малко непознати, с времето навярно непознатите ще стават повече. В началото мислех, че е обратното, че първо нищонезнаеш и после са научаваш, сега вече знам, че с времето забравяш ...

Продължавам - вървя, вървя, вървя, вече само вървя, не мисля, не гледам. И колко бързо нищото придобива очертания, завладява всичкото, прониква в теб с ледената си ръка, много прилича на страха, но ако не се уплашиш разбираш, че е различно. Можеш да изчакаш, не реагирашпървосигнално, продължаваш да вървиш, дори път да няма, не ти трябва плътност ...

Отклоних се - влезнах по-навътре, огледах се - миризмата бе така позната, миризмата на мрака, влажната земя, шума на листата, застиналия въздух. Сякаш тук съм се родила, но веднъж напуснали утробата, никога не се завръщаме там ..., излезнах отново на светло ...

Ноща вече бе прохлада, прибрах се, легнах, сънувах, събудих се - наистина аз.

Rafting story

http://picasaweb.google.bg/pufpafisis/RaftingStory?authkey=Gv1sRgCN6J8eythsDxfA#
И така, речено - сторено!
първо да уточна, че много се радвам, че рафтинга се състоя в събота, въпреки че много хора можеха да дойдат в неделя, но аз упорито не исках да променя датата. Така пропуснахме земетресенята и блокирането на Кресненското дефиле. На всички пропусали това спускане, искам да напомня, че просто е трябвало да им се случи нещо друго :)

Спускане отново ще има! За желаещите да се ориентират до края на месеца.
Ето и някой практични съвета:
1. Не прекалявайте с бирата и хапването преди спускането ;)
2. Знайте, че не само ще намокрите всичко с което влезете, но ще сте мокри още преди да влезете :D
3. Каската и жилетката са задължителни, неопрена - пожелание, така че ако не искате да носите нещо което минава от човек на човек с кратка почивка през един бидон с някакъв разтвор, просто си носете резервни дрехи. Водата не е студена, или поне аз не съм мислила за това.
4. Вземете си гащи!
5. Слънцезащитен крем (дори да няма слънце, усмивките след това ще са достатъчно заслепителни/ неважи в случаите когато усмихващия не знае какво е четка за зъби :D)
6. Отидете с приятели, напълнете цяла лодка! (има 4 и 6 местни)

Това е прeживяване което мога да препоръчам на всички (случаите с водин фобии са изключение). За хората с нисък праг на адреналин, това ще е едно разтърсващо изживяване което няма да забравят, но няма и да освободят "баровия стол". За тези които са свикнали да са носят на ръба на вълната, ще е приятно и ободряващо. По скалата за адреналин от 1 до 10, рафтинга може би е някъде към ...5?! Разбира се всичко зависи от ситуацията сигурна съм, че може и далеч да надскочи десетката :)

Следващото приключение е каякинг!!!

Смятам, че за него изключително важно е да избереш пратньора си.

Непланувано

Един пореден ден...
Ден, като ден, ама каквото и да си говорим няма един с един еднакъв :)

Живота шарен, обагрен с хиляди цветове. Макар и притежателите или носителите, а може би е по редно да кажем излъчващите цветовете, да не осъзнават тяхната сила, а може би и самото им наличие. /е тук вече цветовете на дъгата се приляха :D:D:D/

Там, деня за когото пиша мина, то бе белязан с неговото начало и неговия край, изпълнен с много различни начала и крайове. (хъм, думата "край" има ли множествено число, или се предполага, че края може да бъде само един?). Бе един от онези дни, който неизбежно ще избледнее с времето, НО усещането и емоцията НЕ. /а знаете ли колко хубаво е да усетиш положителния заряд на "не"-то, и щастливата нотка на "но"-то/

Впечатляващото в деня ..., така като искам да го кажа, осъзнавам, че не е било едно. ... Вълшебен ден! Вълшебството се крие в съумяването да го изживееш реално. Когато няма нищо друго освен момента! И мига стана ... ами миг на квадрат /начинаеща съм още ;) очаквам момента, в който ще мога да опредля сама продължителността на мига/

Друга очарователна черта на деня, бяха неговите въпроси /нали всички сме наясно, колко важни са въпростие, по-важни са от отговорите, защото няма верен или грешен отговор, както няма и добро и лошо, красиво и грозно, но пък има миришешто и смърдящо :D:D:D, важното е да човек да търси преди да се открие :), тука вече и да отворя още чертички, пак няма да мога да си се изясна - толкова е хубаво усещането, че разбираш! Но е непосилно да го опишеш и да го предадеш, което е странно - трябва да има начин?! Оргазъма също не може да го разкажеш, но можеш да "заведеш" човека до там, така де до вратата, той сам влиза, защо да не можем да поканим и някой на гости за щастието в нашия миг /

Бръбара...
Когато съм щастлива искам всички около мен и тези в главата ми да са щастливи. Каго съм на хубаво място пак искам да извикам всички. И така...
Вчера си върнах нещо (бе се изгубило някъде последните дни) усещането за щастливо щастие :) тихо спокойствие и пълна наслада.

Исках да разкажа една история, Но (и това е от хубавите но-та) се получи товааа =)
със сигурност много ще се смея, ако някога пак го прочета :)

П.С това къде се намираш, не те прави щастлив, това с кой си също не е в основата на щастието, щастлив си когато позволиш и пожелаеш да си.

Пращам, пращам, въртая се и сменям цветовете, дано поне една мъничка частица достига всеки път до вас щом съм щастлива :)

Насам-натам

Нагоре-надолу, напред-назад, и всички други знайни и незнайни посоки, човека и неговата човешка същност непрекъснато е в движение - не непременно градивно, доста често без конкретна идея и посока, някак интуитивно или пък на пук на интуицията, търсещи, жадни за отговори и подходящи въпроси, все на път, в очакване на хоризонта, после на пристана, на безкрая и на смисъла. Така минава живота ни (ми). И колкото и да е различен пътя ни (а колко може да е различен, все пак всички сме ограничени в рамките на четиримерния си свят, черупките на телата си, и човешката природа) сякаш сме обединени в едно - да не сме сами. Ние - хората, сме социални животни, пристрастени към себеизявяването, търсещи кой разбиране, кой ласки, кой възхвала, или просто свидетели на своя живот. Иде реч за приятелите - хората който искаме да са около нас и с нас, а не тези с който трябва (колеги, роднини, съседи). Няма точно определение за приятелите, както и за любовта, омразата, живота. Приятелството е нещо различно - зависи от всичко, от човека, от нещата който ви свързват, от нещата който сте преживяли, от вашия си собствен свят с неговите правила. Да смятам, че и в приятелството има правила.
Приятелството (за него ми се говори) почва да ми се изплъзва. Чувството е опустошително, като отлив (нали знаете когато се разхождате по морското дъно, има всякакви причудливи, интересни, нещица подсказващи, че е имало и друг живот точно тук под нозете ви). Неосъзнато (в момента умишлено) търся причината. Къде изгубих любовта? Приятелството бе любов - чиста, неизискваща, не очакваща, безвъзмездна, безплътна. Превърнала се с в сянка, спомен-болезнен.

Пътя си върви - така е писано, по-пътя винаги се върви. А щом вървиш си в движение, и другите са в движение, пътищата се пресичат, разделят, стремежа не умира (дори твоя да повехне за миг, стремежа на общото продължава, земята се върти, хората вървят). Нещата се променят, за нас - неусетно, но сигурно. И така във време на "преход" винаги е трудно - да приемеш новото, да го съпоставиш с това което е било, да избереш, или да се примириш с избора.
И неизбежно комуникацията с хората се променя. Тази промяна ми е трудна. (ще поясна за да не изпаднат в шок хората дето ме знаят). Трудно ми е да приема "новия" начин на комуникация, споделяне и общуване. Просто не ми носи нищо, не ме провокира да давам, не че не е реално - реалности колкото искаш, но ...., ами не ми е истинско.
Доста е ободряващо да разсееш работния процес с един бърз чат, или чата да разсееш с малко работа, да изпиеш едно виртуално кафе, но ми липсват погледите ви, усмивките ви, истинския смях, гримасите, миризмата ви.
Насам-натам, напред-назад, има ли смисъл да вървиш сам?!

В рамките на изтеклата седмица, {което от мен казано означава "тези дни", (но не е задължително дори да е минало и едно денонощие) без дори да съм сигурна кой ден сме днес и колко дена са минали ..... от тъй наречения месец} ми се случи да влезна няколко пъти в блога си.

Че какво? (може би си казвате вие - имаш си блог, влизаш си в него), ала всеки път се изумявах, че в блога няма нищо ново.
Сякаш влизах в него за да прочета нещо за себе си, за това какво става, какви планове, какви мисли, какви очаквания, надежди, въпроси, копнежи, мисли и чувства се въртят из мен. И всеки път - нищо.

Така ами това беше =))

А ето какво ви предлагам за почивните дни :))

с. Хотница Великотърновско.в ждрелото на р. Бохот.
Има и още какво да се види! Да не говорим че насладата е в самото пътуване, а не в крайната цел ;)