160 - Браво момчета

Всичко е добре, когато свършва добре :)

След вчерашния неописуемо изнервящ до крайна степен работен ден, се настани удобно една страхотна разпускаща вечер изпълнена със смях, ракия, вино, салатки и всякакви разядки. С добро настроение пътувайки към вкъщи ни очаква една последна спирка - нонстопа. За две минути докато пазарувам, Влади става свидетел как една кофа за боклук пламва и се разгаря бурно. Кофата е пластмасова точно до една паркирана кола. В това време до нас минава друга кола и през леко открехнатия им прозорец ги питам дали имат пожарогасител, момчето отбива, търси-търси, но не намира. Връщам се до нонстопа моля за кофа вода, праз това време Влади звъни на 160. Аз грабвам кофата, но един циганин ми я взима от ръцете и търчи към пожара - върна се още два пъти и в общи линии го загаси "Ехеее, циганчето оправи положението" - веселеше се той. В този момент пристига пожарната - точно за 3-4 минути. Аз разбира се очаквах (типично изкривено българско мислене), че за една кофа, абсурд да дойдат. Дори не се разсърдиха, че вече нямаше пожар, похвалиха ни и останаха да "наръсят", така че да се знае че случая е приключен.

Това беше един прекрасен завършек на вечерта. Освен че се забавлявах страхотно с познати и по непознати, срещнах съвсем непознати отзивчиви и готови да помогнат хора. Сигурна съм ,че и циганчето, и другото момче от колата и продавача от магазина, в последствие и един присъединил се полицай са спали щастливи и доволни, че някак си са участвали в нещо хубаво, направи ли са добро, без някой да го изисква или очаква от тях.

Благодаря на всички волни и неволни участници, които направиха вечерта ми незабравима