Изрисувано с думи

Мъничко ала-бала : ))

Благодаря на Бъкси, че ме провокира да махна тежките окови на собственото си заричане :D)

Много обичам да чета!!! - книги и книжки. По не си падам по книжленцата, а има там едни дето по вид много приличат на книгата, обикновено с розови корици – е та тези са ми доста чудновати. Кой, защо ги пише и кой, защо ги чете?! Е прочела съм и аз една, като бях на 16, но установих, че моето въображение си е по-чувствително, по-изтънчено, ако щете и по-гъвкаво :D:D:D

Но без повече излишаци, че задачката е друга! Да започваме!

Въпрос: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Отговор: Изяждам всичко до край! Мисли, спомени, картинки, дървета, камъни, аромати и копнежи. Почти няма нещо което да не мога да смеля.

Въпрос: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Отговор: Ако „специално” съм се подготвила за четене (в парка) си взимам кафе или вода с лимон. Но в повечето случай нищо не пия. Напоследък обичайното място за четен е маршрутката.

Въпрос: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отговор: Помня! Обикновено до няколко седмици след това, помня приблизително страницата и мястото на съответния параграф. Но рядко ме впечатлява нещо конкретно. А, ако наистина ме грабне то си се подчертава в някоя гънка и там си остава.

Въпрос: Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички, оставяш книгата отворена?
Отговор: Билетчета!!!! Обикновено събирам в книжка по 10-на :DDD Също така според сезона – тревичка, листо, цвете : )) А понякога просто запомням страницата…

Въпрос: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Отговор: И двете. Поотделно, а понякога и на куп.

Въпрос: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Отговор: На времето изобщо не можех да оставя книгата докато не я прочета. Бързах – жадна и любопитна. Сега мога да спра и по средата на изречението, и така влизам още повече в историята – реалностите се преплитат.

Въпрос: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Отговор: Да! Оставала съм много книги. Не непременно защото не ми харесват – понякога момента не е подходящ, а не виждам смисъл от едно механично четене. Както казва Камен Донев – чета бавно и изразително.

Въпрос: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Отговор: Рядко, трябва да ми е много заплетено нещо. Примерно Еко или разни квантови нещица (ама ми е много интересно – обикновено се връщам на ниво 4 клас, за да проследя нишката). А веднъж попаднах на нещо, от което от цяла страничка разбрах десетина думи – оставих прилежно книжката обратно на рафта : ))

Въпрос: Какво четеш в момента?
Отговор: : )) Момент да видя в чантата. Я! „Властелинът на пръстените”, част първа „Задругата на пръстена”… :)) /по неусоима препоръка/

Въпрос: Коя е последната книга, която си купи?
Отговор: Хъм...последните книги бяха за подарък : )) И последната започната но небрежно забравена книга в парка ми беше подарък. … А да! сетих се, от един кашон на семинарията – „Последното изкушение на Христос” от Казандзакис.

Въпрос: От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Отговор: Отново зависи от момента. Но обичам да чета поетапно.

Въпрос: Имаш ли си любимо място/време за четене?
Отговор: Всяко време ми е любимо. Преди си имах „дни” за четене. Излизах в парка и ако нещо не ме смути спирах при залез слънце. За да мога да се полюбувам на огненото небе.

Въпрос: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Отговор: Единичните истории са ми по любими.

Въпрос: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките и приятели?
Отговор: На всеки препоръчвам различни автори и творби. Но „Сидхарта” на Хесе (в момента само за нея се сещам), считам че би харесала на всеки по начин различен от всички останали книги.

Въпрос: Как организираш книгите в библиотеката си? По жанр, заглавие, име на автора, etc.?
Отговор: По-любимите отгоре на купчинката ;)

Благодаря, беше ми приятно. За книги пак бих си поговорила с вас. Да видим след месец, кой какво ще чете ;)

Списък

(rofl) (rofl) (rofl) and again...ROLF… Просто няма как да не се засмея с глас при споменаването на тази дума - списък. Още от времето на лагерите и зелените училища винаги съм се изумявала, когато другарчето по стая извади прилежно сгънатите дрешки и подредени вещи от сака си (куфар) и след края на престоя се изваждаше списък, по който по-ранно е бил събран багажа и сега по него трябва внимателно да се чекне всичко, та да няма нещо забравено :D:D:D

Списъци, планове, графици... все непознати способи за организиране на времето. Но... Тече, всичко тече - времето няма бряг и ни влече - няма как... И тъй всяко нещо с времето си. Край на безгрижието! Вече не е очарователно да си небрежен, леко непохватен, малко разсеян, усмивката вече не струва нищо. На почит са леденото изражение, празния поглед, скръстените пръсти по време на разговор. - Нима е вярно всичко това?!

Това ли е шаблонът, по който трябва да се прекроя, за да съм "успешна"?

Ще рискувам! Неизменно промяната е съпътстваща, и аз дори имам планове за август в началото на февруари, или по-точно идея, желание как да прекарам лятото. Имам план за излизане за следващата седмица с приятели. Имам и други нахвърлени неща из (виртуалния си) календар. Но няма, да стана роб на точно премислини действия и бездействия. Няма! Дори няма да използвам думата няма - просто ще кажа:

"в този миг ще се радвам, в този миг ще живея, в този миг ще обичам, ще искам, ще търся и ще намеря" :))

но никога за сметка на друг :))

Ами това беше, аз си изпуснах моята пара :DDD

А, да мисля това да ми е последния пост :))

Благодаря! Беше ми забавно :))

СВЯТА НОЩ

Ммммм, Коледаааа! Толкова топлинка, радост и любов влагам в този празник. Виждате ли тази картинка, толкова се приближава до усещането ми за Коледа! На вън е снежно-бяло, може да различиш следите на птичките наминали за трохички, на любопитните зайчета и сърнички привлечени от светлината. Въздуха е хладен - изпълващ те със свежест. Навред не е нито тъмно, нито светло, милиони снежинки блестят под краката ти, пробягват по дърветата и погледа ти неусетно се плъзга към небето, от там те приветсват още хиляди звезди... Време е да влизаш вътре на топло. От вратата те посреща леко сладък аромат, топло е - дали в ъгъла не грее камина?! Пук-пук огъня танцува. Но топлината сякаш не идва от огнището, а извира директно от теб. Не си сам. Около теб са хората които обичаш, дори и да не са всички там, те пак са с теб, това е едно от вълшебствата на Коледа. Тя улавя любовта навсякъде. Толкова ти е уютно в теб самия...

за мен :))

Просто казано, без прелюдия и опит за литературен шедьовър, ще ви представя: човека с когото бих искала да живея (или иначе казано 6 начина да ме свалите (rofl-rofl-rofl))

Да се усмихва :) колкото по-често, толкова по-добре - с повод, а най-добре и без повод. Една усмивка сама по себе си е повод за много... Ами за много други.

Да си Е самодостатъчен. Не искам да дондуркам и да забавлявам никого. С оглед на възрастта си, респективно и на по голямата част от обкръжението ми считам, че хората вече са с изграден характер и представа за живота. Не искам някой на който да му обяснявам устойте, смисъла, и всичко останало. Да ще споделя моите, ще чуя неговите, но той трябва да има ВЕЧЕ впечатление и мнение. Не казвам, че искам някой,  като кон с капаци, самата аз съм доста гъвкава по отношение на възприятията относно света и нещата в/покрай/около него.

Да е устремителен. Тук както и не само, границата е много тънка. Не казвам вманиачен, не казвам кариерист, не казвам пристрастен, не казвам материален. Просто да не спира да се гони! Пък и аз нали съм малко мързелива, та ми трябва малко външен стимул. А когато човека до теб е енергичен, устремен, подреден и ... всичко друго което на теб ти куца, някак подсъзнателно поне аз де, започвам да ставам по-подредена, по-последователна, по-дисциплинирана :D:D:D

Да цени времето*! Това също идва сякаш с възрастта и битието. * за времето! мога да кажа много, мога и да замълча. Но количеството време не е важно.

Да има хоби. Хубаво е човек да е намерил своя начин за разпускане и презареждане. Да чете;  да гледа филми, мачове, модни ревюта; да слуша, прави, сваля музика; да спортува, да разглабя и да си човърка, да медитира, да мие прозорци :D:D:D няма значене какво, може и да е напълно, тотално различно от нещото което мен би ме отпуснало. Важното е да е намерил своя начин, за да мога и аз да презаредя. 

Да обича себе си. Да уважава родителите си (имам си свой наблюдения)

Да таннцуваме заедно! когато излезнем някъде да може да се забавляваме заедно - инак всичко друго няма значение :))

Ами това беше

Целта на упражнението?! Че не е трудно да формулираш нещата които искаш. Е когато знаеш какво искаш. Такъв тип подредби и класации никога не са ми допадали, но явно вършат работа като индикация, дали си наясно със себе си.

Хайде сега вие сте.

ей на така...

Затворете очи!

Не, не не ги затваряйте още, как ще чете на там?! (така де, помислете малко преди да направите нещо)

Телефона иззвъня, едно слънчице после изгря и си загубих мисълта :D:D:D

Ехо, отворихте ли си вече очите?! И какво? видяхте ли нещо интересно? Нещо смешно? Образа на някой любим, на мама, на учителката по физика, на голо дупе?

Тежко е! Не е като да е леко! И колкото повече, толкова повече!

И като нищо не те хваща, ти започваш да подхващаш нещата - резултата?!
...ми този пост трябва да е показателен :D:D:D

Но нищо, учим се ?! :))

Следващия път, ще е друго!

п.с ако се повтори, значи някой е скрил яйца в стените :D:D:D

Съботници

Обичам съботните сутрини, неусетно преминаващи и сливащи се с деня, и завършващи с посрещането на неделната утрин :)))

В такива моменти времето няма значение - то си е твое.
Ставаш едно с него когато не го гониш, не очакваш и не търсиш.
Отпивам от свещения Граал - чашата е празна а сладостта безмерна.

Безвремена събота от мен за всички вас :)

само пеперудите ли

Заспа човече малко, останало без душа
Събуди се човече малко, с объркана глава
Изпи кафето си в унес, после зъбките изми по навик

Не поздрави, не се усмихна, нещо наопаки вървеше?!
седна, унесено и празно -
ключа в джоба си лежеше, не това забравено стоеше.

Погледна плахо към слънчевия лъч,
искаше му се, да се намуси и с лекота да го отмине
Но устата в усмивка се изви, и всичко някак си се завъртя

Сега човечето си пее, свирка си безгрижно с уста
разтоянията със скок ги преодолява, не вижда грижи и тъга
тъй леко му е на душата, макар и празна да е тя.

:)) отново се отплеснах :D:D:D

Денят е хубав, слънчев, топъл - точно това от което имаш нужда.
Приятелите винаги са на една ръка (чат) разтояние
а обратите - на всеки ъгъл :)

Честит Четвъртък!