Щастливо

Събуждаш се!

Топличко ти е, в стаята все още мирише на сън. Протягаш се и се усмихваш, след това потъваш в омайна прегръдка. Той навярно още сънува, усещаш спокойствието и топлината на спящото му тяло. Съня все още е на клепачите ти, но твоя ден те зове. Посреща те едно мъркащо черно петно, умилкващо се в краката ти. Прегръщаш и него, усещаш енергия, а ти му отдаваш любов. След малко кухнята се изпълва с плътния аромат на силно кафе. Оставаш чашата кафе на перваза за да може течността да се охлади. В банята ти се иска да запееш, но тихичко си тананикаш, още е прекалено ранно за останалите сънчовци :)) Стигаш до колата, преди да седнеш зад волана поемаш голяма глътка прохладен, свеж въздух. Двигателя и музиката запяват едновременно. Денят вече е започнала - различен или рутинен, аз не зная, просто ми е някак щастливо....

КЪМ ЕДИН НЕЗНАЕН БОГ

       Поех книжката бързо и жадно. КниЖКАта, защото сравнение с останалите му творби (които аз съм чела), тази е като малък ордьовър, но шедьовър. Като закуска, която ще те накара още по-бързо да огладнееш и да искаш още. 

    Имам усещането, че този човек пише със затворени очи. Притваря клепачи и трескаво започва да описва всяка една подробност на пейзажа които изпълва постепенно празното пространство пред очите му. Буква след буква, усещам аромата  на изпръхналата топлата земя, готова съм всеки момент да замахна за да пропъдя досадните мухи, наблюдавам облаците с него и те постепенно придобиват очертанията които той им придава или се опиянявам от величието на гледките пред себе си.

     Стайнбек е майстор! Майстор на детайла. Не искам да ви разказвам за книгата. Не искам да ви настървявам, защото от опит знам, че хвалените книги или филми, често пораждат чувство на разочарование. Дори не ви препоръчвам точно тази книга. Препоръчвам Стайнбек! Малцина са душите на които той не би повлиял. Пише леко и увлекателно, всичко е земно. Съумява да надникне в душата на различни герой. Ще разбере и лошия и добрия, защото няма добро и зло.  Ще разбере копнежа на обикновения човек, ще прости престъплението и същевременно ще извиси мислите ти и над земните блага и всичко това по един уникално безпристрастен начин.

     

      П.С Това което съм прочела и съответно бих препоръчала на Стайнбек е: "Улица Консервна", "Гроздовете на гнева", "На изток от рая", "Към един незнаен бог". Това е хронологичния ред по които аз съм се запознала с Джон Стайнбек. :)) Сега изписвайки му имената, прозрях и една малка негова самоирония в "Към един незнаен бог", обърнете внимание какво той казва за името Джон :)))

По пътечка в горичка......

Карам колелото аз.
Ту самичка, ту с дружина.
Приказката няма край.

Сянка хвърковата покрай мен минава.
Ето го летеца - най-отпред и напет.
По баира бута, а подир туй безстрашливо лети.

По пътя равен, няма равен нашия пастир добър.
Всеки ще изчака с него ще покрачи.
Може да е бърз, но никога не бърза и почивките добре почита.

Ето и малкия юнак, коленете ще ожули но няма да се спре -
иска да е най-отпред. Мило му е на душата да хвалят другите краката.

А другият другар, ту отпред, ту отзад мълчаливо пази своя приятел драг.
С мъничко слова, но точни той внася навсякъде респект.

И така с другари най-сърцати. Прелетяхме през гората, и кацнахме извън мъглата :D:D:D

.................

Ами почнах по хиляди начини да опиша ПЪРВОТО СИ вело-пътешествие.
Ала все скучно ми звучеше или с прекалено много натрапване на АЗ-а.
Да видим сега дали ще се здържа :D:D:D

За красотата на Родопите!!!
Не бих могла да ви разкажа, както никой не би могъл да пресъздаде с думи една емоция. Много красива планина и измамливо "лесна". В нея има всичко, приказни пътеки, сгушени рекички, обширни язовири, истинска прохлада, и необхватна зеленина. В началото на похода въздуха бе изпълнен с аромат на сено и билки. Усещах както живота така и безвремието. Скалистия пейзаж, ждрелата,водопадите и реките, зелените хълмове съживиха в мен собствената ми приказка. Това е съвършеното място където бих посрещнала последната си гостенка.

Следва контраста на Източните Родопи, въздуха е горещ, странно но и влажен. Водата не блика тъй свободно от всяка чешма, българската реч е заглушена, всичко е някак, ами някак различно......

Бях тиха, снишена оставена на историите на планината....

П.С Ако искаш да опознаеш някого тръгни с него на път.
Ако искаш да познаеш себе си - тръгни на път.

Мъничко магия - Иракли

Има места, където сънят е реален. Наситен! Усещаш всичко умножено по много. Ти си времето. Художник изправен пред бяло платно. Рисуваш с емоции. Творец на мига.

Моят сън бе вълшебен.
Тих! Много тих!!!
Пясъкът бе жив, тихо шептеше.
Гората изпълнена с пърхащи пеперуди.
На метри от брега премина делфин. Дано никога не си тръгнат.
Луната изгря червена с причудлива форма. Хиляди звезди. Някой от сънуващите видяха две звезди да се отронват от дълбокото небе.
Тихо пристъпих към водата. Потънах в сияйна светлина. Около всички имаше ореол от светлина - плактон.
Гмурнах се, с отворени очи - нямаше мрака, а бели светкавици.
Върнахме се на брега. Огъня гореше. Не усещах студ, не бях и мокра - бях преродена.
Не сънувах друг сън. Не исках да съм другаде, друга с друг. Имах и бях всичко което желаех.

От Иракли.

Изрисувано с думи

Мъничко ала-бала : ))

Благодаря на Бъкси, че ме провокира да махна тежките окови на собственото си заричане :D)

Много обичам да чета!!! - книги и книжки. По не си падам по книжленцата, а има там едни дето по вид много приличат на книгата, обикновено с розови корици – е та тези са ми доста чудновати. Кой, защо ги пише и кой, защо ги чете?! Е прочела съм и аз една, като бях на 16, но установих, че моето въображение си е по-чувствително, по-изтънчено, ако щете и по-гъвкаво :D:D:D

Но без повече излишаци, че задачката е друга! Да започваме!

Въпрос: Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Отговор: Изяждам всичко до край! Мисли, спомени, картинки, дървета, камъни, аромати и копнежи. Почти няма нещо което да не мога да смеля.

Въпрос: Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Отговор: Ако „специално” съм се подготвила за четене (в парка) си взимам кафе или вода с лимон. Но в повечето случай нищо не пия. Напоследък обичайното място за четен е маршрутката.

Въпрос: Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отговор: Помня! Обикновено до няколко седмици след това, помня приблизително страницата и мястото на съответния параграф. Но рядко ме впечатлява нещо конкретно. А, ако наистина ме грабне то си се подчертава в някоя гънка и там си остава.

Въпрос: Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички, оставяш книгата отворена?
Отговор: Билетчета!!!! Обикновено събирам в книжка по 10-на :DDD Също така според сезона – тревичка, листо, цвете : )) А понякога просто запомням страницата…

Въпрос: Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Отговор: И двете. Поотделно, а понякога и на куп.

Въпрос: Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Отговор: На времето изобщо не можех да оставя книгата докато не я прочета. Бързах – жадна и любопитна. Сега мога да спра и по средата на изречението, и така влизам още повече в историята – реалностите се преплитат.

Въпрос: Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Отговор: Да! Оставала съм много книги. Не непременно защото не ми харесват – понякога момента не е подходящ, а не виждам смисъл от едно механично четене. Както казва Камен Донев – чета бавно и изразително.

Въпрос: Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Отговор: Рядко, трябва да ми е много заплетено нещо. Примерно Еко или разни квантови нещица (ама ми е много интересно – обикновено се връщам на ниво 4 клас, за да проследя нишката). А веднъж попаднах на нещо, от което от цяла страничка разбрах десетина думи – оставих прилежно книжката обратно на рафта : ))

Въпрос: Какво четеш в момента?
Отговор: : )) Момент да видя в чантата. Я! „Властелинът на пръстените”, част първа „Задругата на пръстена”… :)) /по неусоима препоръка/

Въпрос: Коя е последната книга, която си купи?
Отговор: Хъм...последните книги бяха за подарък : )) И последната започната но небрежно забравена книга в парка ми беше подарък. … А да! сетих се, от един кашон на семинарията – „Последното изкушение на Христос” от Казандзакис.

Въпрос: От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Отговор: Отново зависи от момента. Но обичам да чета поетапно.

Въпрос: Имаш ли си любимо място/време за четене?
Отговор: Всяко време ми е любимо. Преди си имах „дни” за четене. Излизах в парка и ако нещо не ме смути спирах при залез слънце. За да мога да се полюбувам на огненото небе.

Въпрос: Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Отговор: Единичните истории са ми по любими.

Въпрос: Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките и приятели?
Отговор: На всеки препоръчвам различни автори и творби. Но „Сидхарта” на Хесе (в момента само за нея се сещам), считам че би харесала на всеки по начин различен от всички останали книги.

Въпрос: Как организираш книгите в библиотеката си? По жанр, заглавие, име на автора, etc.?
Отговор: По-любимите отгоре на купчинката ;)

Благодаря, беше ми приятно. За книги пак бих си поговорила с вас. Да видим след месец, кой какво ще чете ;)

Списък

(rofl) (rofl) (rofl) and again...ROLF… Просто няма как да не се засмея с глас при споменаването на тази дума - списък. Още от времето на лагерите и зелените училища винаги съм се изумявала, когато другарчето по стая извади прилежно сгънатите дрешки и подредени вещи от сака си (куфар) и след края на престоя се изваждаше списък, по който по-ранно е бил събран багажа и сега по него трябва внимателно да се чекне всичко, та да няма нещо забравено :D:D:D

Списъци, планове, графици... все непознати способи за организиране на времето. Но... Тече, всичко тече - времето няма бряг и ни влече - няма как... И тъй всяко нещо с времето си. Край на безгрижието! Вече не е очарователно да си небрежен, леко непохватен, малко разсеян, усмивката вече не струва нищо. На почит са леденото изражение, празния поглед, скръстените пръсти по време на разговор. - Нима е вярно всичко това?!

Това ли е шаблонът, по който трябва да се прекроя, за да съм "успешна"?

Ще рискувам! Неизменно промяната е съпътстваща, и аз дори имам планове за август в началото на февруари, или по-точно идея, желание как да прекарам лятото. Имам план за излизане за следващата седмица с приятели. Имам и други нахвърлени неща из (виртуалния си) календар. Но няма, да стана роб на точно премислини действия и бездействия. Няма! Дори няма да използвам думата няма - просто ще кажа:

"в този миг ще се радвам, в този миг ще живея, в този миг ще обичам, ще искам, ще търся и ще намеря" :))

но никога за сметка на друг :))

Ами това беше, аз си изпуснах моята пара :DDD

А, да мисля това да ми е последния пост :))

Благодаря! Беше ми забавно :))

СВЯТА НОЩ

Ммммм, Коледаааа! Толкова топлинка, радост и любов влагам в този празник. Виждате ли тази картинка, толкова се приближава до усещането ми за Коледа! На вън е снежно-бяло, може да различиш следите на птичките наминали за трохички, на любопитните зайчета и сърнички привлечени от светлината. Въздуха е хладен - изпълващ те със свежест. Навред не е нито тъмно, нито светло, милиони снежинки блестят под краката ти, пробягват по дърветата и погледа ти неусетно се плъзга към небето, от там те приветсват още хиляди звезди... Време е да влизаш вътре на топло. От вратата те посреща леко сладък аромат, топло е - дали в ъгъла не грее камина?! Пук-пук огъня танцува. Но топлината сякаш не идва от огнището, а извира директно от теб. Не си сам. Около теб са хората които обичаш, дори и да не са всички там, те пак са с теб, това е едно от вълшебствата на Коледа. Тя улавя любовта навсякъде. Толкова ти е уютно в теб самия...