?

Днес за по-малко от 30 секунди изпитах толкова много чувства:

Уплаха - шофьор на кола, върху тротоара на бул. Черни връх, изведнъж решава да изскочи пред автобус 64

Учуда - след като автобуса едва избягва удара, шофьора на колата отваря врата и започва да ругае

Смайване - врата на 64 се отваря, и от там полита огромно кофа с вода по другия шофьор

Смях, веселие - тамън си мисля че онзи има нужда от охлаждане, и ето - цяла кофа вода
Тъга - наистина ли сме толкова изперкали?!



Шофьорите зад мен залепват на клаксоните (говорим наистина за по-малко от половин минута)

Дали и аз не трябва да излезна да си повикам малко - имам нужда от отпускане!



Хора, шофьори, пешеходци, колоездачи, кучета и котки (и други активни участници в движението), считам че всички имаме за цел да се придвижим от точка А до Б. Самото пътуване в градики условия не е самоцел, а средство, нека бъдем малко по-внимателни, будни и толерантни. Е дряге шофъдри, ако замечтаемостта е ваша природа, не смятате за нужно да се концентрирате, или просто обичате да гледате през страничния прозорец, моля използвайте градския транспорт :)