....

Сърца, балони, плюшени мечета, рози, телефони, бижута и други вещи не спират да се промоцират по време на празниците. И когато празниците липсват (което очевидно не е добре за търговците), то те се създават.
Свети Валентин! О всяка година с трепет го очаквам, деня в който ще бъда обичана, деня в който ще обичам. Деня на романтичната вечеря, о само до като го пиша и ми се повдига. Всичко това е изкуствено и доста манипулативно. Жените си купуват ново бельо (червено), отиват на маникюр, педикюр, фризьор, епилират се, парфюмират се и очакват принца. И от тук нататък два основни сценария, е естествено със своите под-сценарии.
Вариант едно: принца наистина идва, и той парфюмиран, сресан, изпран с букет и още нещо, обикновено това още нещо никога не е това което неговата принцеса очаква (няма как този сценарии е написан отдавна). И така всичко тръгва по ноти, сядат на резервираната маса, хващат се за ръце и ъъъъъъъъъъ, дали любовта просто ги е завладяла или просто няма какво да си кажат?
Вариант две: принцесата чака, чака и той идва, да ама вместо букет, просто целувка, вместо подарък, подвикване да не се бави. Отиват на обичайното място, правят обичайните неща. Той говори, готов да сподели деня, мечта, надеждата и страха, а тя хапе устни и очаква признания в любов. Е ние сме различни и съответно сценариите са различни. Но защо чакаме някой друг да ни каже кога да обичаме и да се вричаме един друг, кога да се гордеем, че сме българи, кога да се молим, и как да изразяваме чувствата си.

А за любовта: тя извира, светлината и блика от очите, топлината и заспива на устните, крилете и понасят тялото, ръцете милват, целта и е щастие, отдаденост, наслада.

Любовта също така е състояние на духа, философия и болка, тя е всичко което имаме, и което можем да имаме. Не се печели, не се купува, не се продава, не се планира, не се побира в думите, не се, тя е!

КОРИНТЯНИ

1. Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
2. И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3. И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5. не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6. не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7. всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12. Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта