ШАДОУ

Известно време книгите потъваха в прах и забрава в мен. Нощното четене бе изместено от други занимания, пътуването в маршрутката бе отдадено на сънуване. Но вече излизам и се прибирам по светло, и слънцето огря и прашните лавици. 

Не знаех от какво имах нужда за това взех една дълго търсена и препоръчан книга - "Американски богове" на Нийл Геймън. Без да знам нищо повече за нея, освен че е накарало едно момче слизайки от автобуса да седне на една пейка за да я дочете и така е закъсняло за работа :))

И така взимам неизвестна книга от неизвестен за мен автор. Обикновено не си вадя никакви заключения от първите страници. Но те ме грабнаха с лекота и създадоха една напълно погрешна представа за сюжета на книгата у мен. Изневиделица в романа нещо се случи, то ме озадачи, дори леко смути. Запазих самообладание, две три вдишвания малко пренастройка и всичко се подреди. 

Романа представлява една голяма и много добре облечена и разказана метафора. Метафора преплетена с митологии от различни религии, повечето отдавна забравени днес. Нещо за главния герой - Шадоу. Той е образ който много често искам да бъда - невъзмутим, тих, търпелив, не изпада в емоционални кризи, вижда нещата простичко и приема всичко "невъзможно" по един убийствено спокоен (здравословен) начин.

/Нещо като заключителна оценка/ Увлече ме, четях жадно, нито веднъж не пуснах диагоналното четене в ход, сънищата ми се сливаха с прочетените страници, Боговете имах свой точен и ясен образ, някой от тях срещах на улицата, други в сънищата си. Бях жадна! За първи път попадам на книга, която не бих препоръчала на конкретен човек, на всеки може да му хареса или да не му хареса. Това не е и книга от която да научиш нещо или пък да те накара да се замислиш върху нещо конкретно. Но на мен ми хареса. Хареса ми хаоса, хареса ми хумора, хареса ми усещането което породи в мен и месец по-късно продължавам да изпитвам, въпреки че вече съм на друга вълна.

Мама

     8-ми Март е далеч, да знам!

Но би било тъжно и жалко ако за майките си се сещаме само по определени поводи. За тези който безспорно ни обичат най-много, за тези който освен че са ни дарили с живот със сигурност биха се отказали от своя в името да спасят нашия. Разбира се не мога да обобщя за всички майки и всички деца. Но тази връзка е специална - дете и майка. Тайнствена е в самото начало и ако не я загърбим тайнстово ще продължи, може би дори и когато някоя от душите напусне този свят. Тайнството може би се крие именно в тази безначална и безкористна любов.

     Основното което искам да кажа тук и сега е - направете едно пътешествие към и с вашата майка.Отделете поне един ден за нея, но не от онези обичайни визити в който най-вероятно дори не сте сами. Няма да разказвам сценария според,  който за мен протичат повечето срещи с нея. Просто и се отдайте, оставете я и тя да ви се отдаде. При всеки това ще се случи по-различен начин, но това което ще се случи ще е топло, красиво, нежно - точно като първия слънчев лъч, който огрява лицето ти след студена зима и топлина се разлива по цялото тяло.

     Това което най-силно ще запоня от последната ни среща с мама е нейното ласкаво събуждане: "Хайде, Силве време е да ставаш" - изречено почти шепнешком и с неземно мек, гальовен, почти напевен глас. Тя всъщност не искаше да ме събуди, не искаше да наруши съня и покоя, но трябваше.

     Такъв искам да е и последния ми спомен за нея, или пък такъв да е нейния последен спомен за мен, а не служебното - "как си", "какво правиш" и почти не чутия отговор, не не търпеливото приключване на телефония разговор, защото трябва да ям, или да гледам филм. Искам да запазя любовта й, и да я дара с любов.

Какво прави вашата майка сега?!

ПОДАРЪКА

Миналите две седмици бяха изпъстрени със специални емоции, коледните празници!

Срещи с близки и приятели. Хубави трапези отрупани с плодове и всякакви кулинарни шедьоври. От деца сме свикнали да свързваме тези празници с подаръци! Това което се  променя с годините са самите подаръци и значението което им придаваме. Аз самата започвам все повече да ценя и усещам емоцията на хората когато получавам подарък или пожелание. 

Искам да споделя най-прекрасните подаръци които получих разбира се с условието, че няма лош подарък, когато е поднесен с любов или добри пожелания. Най-голямата изненада дойде от човека който обичам (sweet) :)) - любимите ми бонбони!!!! А бях ги споменала само веднъж! На дъното на кутията лежеше причудлива картичка, от която разбрах и за другия си подарък, но за него ще се хваля по-нататък.
 

Другия прекрасен ден за мен бе 2-ри януари. На него от няколко години празнувам имения си ден. За него знаят само най-близките ми хора, но често се забравя поради прекалената му близост с отпразнуването на Нова Година. Това не ме натъжава, просто прави радостта ми още по-голяма от малкото на брой благопожелания :)) А тази година изобщо не бяха малко и всички подаръци бяха чудесни! От ароматния чай поднесен с много фантазия и любов сутринта, през  очакваното и никога не разочароващо обаждане на един много скъп за мен приятел, през всички други хубавите пожелания които получих дори от неочаквани познати, обяда с мама, до един наистина изненадващ музикален поздрав изпълнен с такава енергия и толкова усмивки, че и сега като се сетя топлина се разлива в цялото ми тяло....

Това исках да споделя с вас. Че съм щастлива че ви имам!!! Вие сте моя най-голям подарък в живота!

Мармалад

"Мармалад е кулинарен продукт - сладкарско изделие, приготвен чрез варене от плодове /или плодова каша/ и захар, гликоза, пектин и есенции. В английско говорещите страни, както и в ЕС думата мармалад се използва, за да означи сладко от цитрусови плодове, най-често от портокали."

Из Уикипедия

Явно нищичко не знам за мармалада!!!

Все си мислих, че мармалада може да бъде, и че всъщност е от шипки!!! А то историята съвсем друга, иде не от родното ми село, а от слънчева Португалия. Корена на думата е marmelo, което всъщност означава дюля! Т.е мармалад (marmelada) = сладко от дюли.

Но познанията ми или по-точно НЕ познанията ми относно "Мармалад" са много по-сериозни. "Мармалад", постановка на Теди Москов задоволи напълно моя глад за нещо ново, нещо сладко-кисело, нещо тръпчиво, нещо провокативно. Всъщност аз не подозирах, че съм гладна, преди да бъда нахранена.

Признавам че не съм запозната много с неговото творчество. Не съм гледала "Улицата" или поне не в оригинален състав, инак съм слушала много нейни интерпретации от приятели и близки. Седнах в залата спокойно и без никакви очаквания, точно една седмица преди това гледах "Възгледите на един пън" също на Москов. Постановката е доста активна, философски ориентирана с чувство за хумор, но не ме завладя напълно. Очаквах нещо подобно и за "Мармалад"....

Очакванията ми изобщо няма нищо общо с това което се случи. Сега няколко седмици по-късно не си спомням много ясно съдържанието, но помня емоцията. Страхотно иновативна постановка, ами ако я бях гледала преди 15 години?! Това е постановка, която "разчупва" сцената. Не може да се разкаже, а и не бива. Горещо я препоръчвам! 

Подкрепи застрашените диви животни в България!

http://www.vivacom.bg/tvanimal/

Тази кауза ми харесва! Все още имаме шанс да запазим част от дивата си природа, както и нейните обитател. Не ми допадат особено лозунгите от рекламната кампания, но това си е друга бира.

По мой наблюдения вече сме се по уморили от всякакви дарителски кампании, но явно отново трябва да вземем нещата в свой ръце. Хубавото при този род инициативи е, че поне има хора които са се взели с организацията на целия този процес. Направили са схема по която да се съберат средства и план, как да бъдат максимално добре използвани и разпределени. Доброто няма да е само за нас, нека позволим и на малчуганите след нас да се радват на прелитащите щъркели и да се страхуват нощем от бухали и кукумявки. 

Това което също много ми допадна е съвместната игра на Виваком и Анимал планет. Наградите доколкото видях са тениски, но хубавото е, че наистина трябва да си по на ТИ с дивата природа за да си я спечелиш. И срам не срам, ще споделя, че не се справих с теста. Сега отварям енциклопедиите и съм твърдо решена да си спечеля награда :))

Междувременно пуснах в обръщение моето левче. Сигурна съм, че ще свърши добра работа!!!
sms с текст DMS VIVA на номер 17777

160 - Браво момчета

Всичко е добре, когато свършва добре :)

След вчерашния неописуемо изнервящ до крайна степен работен ден, се настани удобно една страхотна разпускаща вечер изпълнена със смях, ракия, вино, салатки и всякакви разядки. С добро настроение пътувайки към вкъщи ни очаква една последна спирка - нонстопа. За две минути докато пазарувам, Влади става свидетел как една кофа за боклук пламва и се разгаря бурно. Кофата е пластмасова точно до една паркирана кола. В това време до нас минава друга кола и през леко открехнатия им прозорец ги питам дали имат пожарогасител, момчето отбива, търси-търси, но не намира. Връщам се до нонстопа моля за кофа вода, праз това време Влади звъни на 160. Аз грабвам кофата, но един циганин ми я взима от ръцете и търчи към пожара - върна се още два пъти и в общи линии го загаси "Ехеее, циганчето оправи положението" - веселеше се той. В този момент пристига пожарната - точно за 3-4 минути. Аз разбира се очаквах (типично изкривено българско мислене), че за една кофа, абсурд да дойдат. Дори не се разсърдиха, че вече нямаше пожар, похвалиха ни и останаха да "наръсят", така че да се знае че случая е приключен.

Това беше един прекрасен завършек на вечерта. Освен че се забавлявах страхотно с познати и по непознати, срещнах съвсем непознати отзивчиви и готови да помогнат хора. Сигурна съм ,че и циганчето, и другото момче от колата и продавача от магазина, в последствие и един присъединил се полицай са спали щастливи и доволни, че някак си са участвали в нещо хубаво, направи ли са добро, без някой да го изисква или очаква от тях.

Благодаря на всички волни и неволни участници, които направиха вечерта ми незабравима

Каузата на Софийска вода

Ето какво ме провокира да си отворя блога рано-рано сутринта. Това е първото писмо  което отварям днес в служебната поща:

Уважаеми клиенти,

„Софийска вода” АД Ви кани да се присъедините към усилията, които полагаме за опазване на околната среда. За фактурите, които ежемесечно изпращаме до нашите клиенти, годишно загиват хиляди дървета и се използват огромни количества вода и енергия. Струва ли си в ерата на Интернет да изразходваме природни ресурси, които можем да спестим, за да помогнем за съхраняването на природата?

От 01.07.2010 г. „Софийска вода” АД въведе ново улеснение за клиентите си - фактурите на интернет страницата на дружеството. Това направи възможно всички клиенти, които са регистрирани на сайта на дружеството, да имат достъп до електронно копие на своята фактура. Вие можете да проверявате месечните си сметки през Вашия профил на www.sofiyskavoda.bg.

Последната стъпка, за да станете съпричастни на зелената кауза, е да потвърдите желанието си да престанем да Ви изпращаме хартиен екземпляр от Вашата фактура. В тази връзка Ви молим да попълните приложеното към това писмо заявление и да го предадете в най-удобния за Вас център за обслужване на клиенти . Тази малка стъпка от Ваша страна ще помогне на природата, която е нашият общ дом. Ако голяма част от клиентите ни се откажат от хартиен екземпляр на фактурите си, ще се намалят разходите за тяхното издаване и доставка, и дружеството ще инвестира тези средства за подобряване на ВиК услугите.

Повече информация можете да намерите на www.sofiyskavoda.bg, на телефон: 0 700 121 21 или ако посетите някой от нашите центрове за обслужване на клиенти.

„Софийска вода” АД

...................

Как ви се струва този апел?! На мен лично ми звучи абсурдно!

Първо от година не съм получавала фактура от "Софийска вода". А през изминалите две водих ежемесечни разговори с тях за закъснели фактури, но те никога не поеха отговорността за това, естествено виновна е куриерската служба, която ги обслужва - "какво можем да направим ние?!", бе редовния въпрос които те ми задаваха ?!?!?! А нали знаете, че без фактура не може да се осчетоводи разход, та на края на 2008 г. отидох да ми издадат копия на фактурите които ми липсваха. Не съм много сигурна каква беше цената, но около 3-5 лв. заплатих за всяко копие на фактура, което те ми издадоха, поради факта, че нямат никаква вина за това, че ние не сме получавали фактурите си от тях.

Но да оставим това на страна, може пък да сме изключение?!

Алеуя, че са открили възможността да се издават електрони фактури!!!!! Явно са доста напред в "ерата на Интернета" ...... И от тук следващия зашеметяващ ход - за да се откажем от хартиения носител трябва да попълним заявление, съвсем нормално, но "и да го предадете в най-удобния за Вас център за обслужване на клиенти" WTF????

Този патос, направо ми опъна струните - да пестим ресурси!!!!! Извинете, но обикновено гейзерите които бликат из улиците стоят с дни, преди да бъдат овладяни. Даже може да ги причислим към туристическите ни забележителности на града.

И така, благодаря за писмото на Софийска вода, събуди ме и ми даде тонус за деня. А сега мисля да направя едно копи-пейст и да видя дали не мога да го вместя някъде из техния сайт....