Без заглавие

Сред девет града, сред девет преградия, сред девет блока, сред девет мазета, в деветата кутия живеела магията. Който стигнал до нея се преобразявал тутакси! Очите засиявали, толкова силно, че дори нощем виждали пътя, хората и душите им. От устните им се леел смях, сърцето забивало равномерно, а душата им се превръщала в цветна пеперуда. Извисявала се волно и неуморно, а от вълшебните и криле падал прашец. Щом той достигнал до някой, и той получавал за миг от магията и тайничко показвала пътя към извора, ала не всеки можел да я разбере и повечето човеци бързо забравяли. Тази малка кутия не била трудна за откриване. Най-трудното е да се открие отправната точка от която да се тръгне.

Много истории за вълшебства бе слушал той - човекът. Ала не вярвал в тях. Гледал сивата земя, далечното небе, гледал и другите сред него, все тъжни и някак ниски хора, толкова силно притеглени от земята, че сякаш всеки момент ще запълзят. И тъй историите за красивото, вечното, за любовта, смеха и радостта изчезнали от съзнанието му. Дълго скитал той - човека безпътно из голямото нищо, нарекал го - земя. На нищо не отдавал значение, нищо не го запленявало истински, на нищо не отдавал сърцето си. И тъй живота се превърнал не в пътешествие ИЗ, а в пътя към края.

Макар и рядко, той забелязвал различните хора от него, тези притежавайки блясъка в очите, тези с почти неуловимата усмивка.

.... Следва продължение