Ябланишко ждрело

Изходен пункт - София. 

Цел - Ябланишкото ждрело

Участници: два леки автомобила, в единя махмурлиите и недоспалите, в другия - водача, жаба, и приятели.

Екипировка: сандвичи и вода.

И така, в неделя имаме уговорката да ни водят на еко пътека. На мен това ми стига, не ми трябват подробности и ми е трудно да отговарям на въпроси на спътника ни, къде точно отиваме, колко време ще ни отнеме, какъв е терена и прочее, но си мисля: "Е, еми еко пътека, значи за масовия турист, ще съм по сандали и пола, защо пък не..." Добре че не давах акъл за облеклото на останалите ние сме "Кола №1".

Маршрута: Щом достигнахме Драгоман, веднага завихме на ляво, през с. Габер, с. Круша, с. Врабча от там с. Банкя, (Трънска Банкя).  

Пътя е доста живописен, и добре асфалтиран през по-голямата му час. Вече в с. Банкя, щом преминете през моста над р.Ябланица, завивате веднага в дясно и там оставяте колите. (до завода където се бутилира натурална вода Thorn Spring). Щом се паркирате, уличката която води напред и нагоре е вашата. След около 30-40 м. се появява първата указателна табела "Ябланишко ждрело". Координати: 42.861174,22.679646

В началото на пътеката има няколко странни за мен пейки, приличащи на спирки. Около самите пейки за отдих е доста обрасло, както и самата пътека.

Подходящо облекло: дълги панталони и затворени обувки, с по-дебела подметка е по-подходящо. Не че с къси панталонки или пък пола не е удобно, просто пътеката ще ви дари с безплатна анти-травматична терапия, благодарение на копривата, и гальовно ще издраска оголените части.

Пътечката започва през една много приятна горичка, след това се спуска надолу, минава се през една равна и открита част, именно там пътеката е най-обрасла, но участъка е кратък, след това пътеката започва да "прескача" реката ту от ляво ту отдясно. Като цяло терена е сенчест, така че слънчеви очила и шапки не са задължителни аксесоари. Носих репалент за комари но и той не влезна в действие.

Няма да ви разказвам подробно какво след кое следва, все пак вие сами трябва да откриете красотата на пътеката. 

Ще споделя само още една полезна информация и няколко снимки за да ви убедя че тази разходка наистина си заслужава. Има указателна табела според която може да се направи кръг, без да се налага да се връщате по един и същи маршрут. Ние упорито се опитахме да продължим, въпреки че на места върху табелите, (които представляват дървена стрелка, без надпис), пътешественици предопреждаваха: "тази пътека не води никъде", но в крайна сметка и ние стигнахме до една скала след която нямаше нищо. Нашия водач се изкатери отстрани на нещо което наподобяваше може би на пътека, но след огледа заключението беше, че сме до тук. Ако някой е успял да направи цялата обиколка, може да я сподели с нас :)

Та тази част която минахме, не е дълга, може би час. Със спирането за снимки, обяд, и зареян поглед, времето се удължава, но ние за никъде не бързахме.

Поначало нещата свързани с вода, са най-яки пролетно време. Но смятам че тази пътека, целогодишно би била приятна за посещение, даже имайки се предвид състоянието в което се намира, по добре да се посети през сухите сезони, ако пътеката е влажна от леко екстремна би се превърнала на места в опасна. 

Не е подходяща за малки деца. И за хора със страх от височини, освен ако страха не е в рамките на нормалното, така де, малко адреналин си е полезно. Естествено бих добавила - носете си бански! Водата не е студена, а когато стигнете до естествените вирчета, със сигурност ще ви се прииска да се потопите. 

Пирин - Маршрут 2013

Първо техническата информация:
Маршрута е подходящ за всички, които обичат да ходят, не се страхуват от височини и нямат проблем със спането в палатка. За последното може да се направи лека промяна в маршрута. Но ако до сега сте свикнали да се разхождате по горски пътечки имайте в предвид, че те ще се появят последния ден.

Похода започва от х. Безбог - Кременки езера (първа нощувка) - з. Тевно (втора нощувка) - Кукленско езеро (трета нощувка) - х. Пирин (четвърта нощувка) - гр. Мелник ( пета и шеста нощувка). Как се стига до Безбог?! С автобус до Добринище (София - Гоце Делчев), след това с Лазкаджията, който без проблем може да те качи (така твърди) направо на х. Безбог, но по-добре да се ограничите само до лифта, следва едночасово возене, сякаш бавно прелиташ над зеления килим, украсен с жълти, бели, розови, лилави цветя, и планираш между боровете. Изглежда съвсем различно спрямо зимата. (Рай за фрийрайдъри). Следва климатизиране с надморската височина (2 236 м.), най-добре става с една биричка.

И.... тръгнахме!!!

х. Безбог и Безбожкото езеро

Приказно нали?! А това е едва началото. Ева все още брои вдишванията и издишванията и гледат да не си накаля обувките :) Ели, гледа лакомо напред готова да погълне всичко на един дъх. Юлка пък напук цапа из локвичките, замислена или не, не иска да знае нищо за предстоящия маршрут, което бе добра стратегия, защото се оказа че и ние не знаем все още от къде ще минем. Всичко това много ме забавлява, чувствам се някак по детски щастлива. Вървейки по пътечката към Поповото езеро, в далечината напред и на горе проблесна едно езерце, едно от Кременските езера, където щяхме да прекараме първата си нощ. Чуха се почти едновременни възгласи: "Сам до там ли"? и "Толкова далеч"!!!. 

Продължихме напред и надолу, след това нагоре, по както се оказа "любимите" морени на 1/3 от групата ни. Както Ева по късно каза - започна едно ядене на камъни :D 

Моя любим, се оказа рицар по сърце и пое инициативата по носене на раниците, последван от Георги, и така окуражиха едната трета от групата :D (не съм се замисляла, но явно морените си имат специална техника на преминаване, скок-скок, не се препоръчва прекомерното клякане, освен ако ръста не ви позволява друг вид преминаване, инак коленцата от рано почват да се обаждат).

Добре изглеждаме нали?! Глътка въздух малко сладичко и сме като нови! Все едно си правим пикник нейде из скалите. Не се вижда точно от къде идваме на тази снимка, само мога да кажа че ако прокарате мислен диагонал от ляво на дясно в продължение на 2 часа, ще стигнете от там от където започна катеренето по морените :)).

И така, май е по-добре да карам по-бързичко. 

Значи качихме се по Безбожкия рид следвайки пирамидките тук и там и тъй до последната. Озовахме се почти на върха, а около нас само клекове стръмно спускащи се надолу, къде точно не се виждаше. Инак интуицията ни подсказваше че сме още напред и нагоре но от мястото на което се бяхме озовали това изглеждаше невъзможно. Поехме отново на обратно и надолу, естествено не сме се връщали до Поповото езеро, по-интуитивните от нас намериха "път" по който заднишката да слезем до нивото на реката и от там през непрогледния гъст клек до следващите морени, тук някъде настъпи известно притеснение във всеки, в кой повече, в кой по-малко, че ще се наложи да нощуваме измежду морените. Може би не беше най-добрия първи ден, който може да се предложи за Добре дошли в Пирин... И все пак всеки събра сили за още едно изкачване, където за наш късмет все пак бяха Кременските езера!  (По ясно описан маршрут, с повече подробности може да видите тук)

Заслужаваше си!

Кременски езера

Хладна и мъглива утрин ни посрещна. Но още първия лъч на слънцето ни стопли. Следващата цел беше Тевно езеро. Тук се разделихме на две. Пъргавите готови за оптимизация на маршрута минаха през връх Джано, ние не съвсем :D Гледката от върха със сигурност е била внушителна, но и нашата не беше никак лоша.
Ето я!

Попово езеро

И така от портата надолу, и след няколко рида нагоре към Тевно, ако не се лъжа през Беговишки циркус, Бегловишки превал. Пътьом се замеряхме със снежни топки. До сега винаги сме ходили началото на Август в Пирин, но толкова сняг по това време за първи път виждам, но пък за сметка на това беше доста зелено.

Тевно езеро

И точно тук, на Тевно езеро, дадохме обещани за почивка, инак рискувахме да загубим два члена от нашия екип. Единия беше духом обезверен, а другия предаден от собствените си колене. По план на следващия ден трябваше де слезем до х. Беговица (х. Каменица) и на следващия ден да поемем към края на Пирин - х. Пирин. Идеята беше да останем за две нощи на Тевно, така че който има нужда от възтановяване да си отпочине пълноцено, а ентусиастите да обикаляме близките върхове през деня. Но още преди вечеря решихме, че ще е най-добре ако все пак поемем по маршрут към х. Пирин и да нощуваме на Кукленското езеро, и по този начин да почиваме :D
На сутринта изпратихме по живо по здраво само един другар, него морето го зовеше. И явно понеже сме му били доста бавни, той успя да "начеши" стъпалата вземайки разстоянието Тевно - Добринище за време под 2 часа!!! (Дизел, пасти да яде :D) Подозирам, че Младежа владее левитационни или телепортни сили, но за сега са само догатки :D

И така в деня за почивка тръгнахме. Бяхме обещали само спускане и "малко" качване на края - Беговишка капа.... Излъгахме, но несъзнателно, бяхме забравили... И тук искам да кажа че това изкачване за мен винаги ще си остане най-красивото в Пирин, снимките са неспособни да уловят живописта на пътеката,  и за това няма да ви дам :p По нея има всичко -  и морени, и клекове, и гледка и аромат на хиляди билки и цветя! Просто любима! 

Кукленско езеро

Един по един всички се добрахме до Кукленското езеро и там си възвърнахме всички сили духовни и физически, повечето си направихме една "баня" в езерото, имаше две стари огнища със събрани около тях дървета, решихме че може и ние да си позволим малко жива топлинка. Винаги има нещо магическо около огъня, някак успява да те сгрее от вън и от вътре. Смело мога да кажа че това беше най-топлата вечер, въпреки вятъра в палатката, но това си беше от качеството на разпъване :)

На четвъртата сутрин тръгнахме с нежелание, не ни се напускаше това прекрасно място. На мен определено ми беше  доста тъжно, защото знаех че след изкачването на Кукленския превал ще трябва да се сбогувам с Пирина, който обичам.
Изкачихме се! И се започна спускането...

И така стихнахме до магазина при х. Пирин, нощувахме в стаите над него. Съдържателите са много мили и приветливи, омлета е превъзходен при все че не си падам по яйца. Шопска салатка и домашна ракия, някой ще каже - какво му трябва повече на човека?! Спах в най-белите чаршафи които съм виждала. 

Мелник от Дървото (пътя за Роженския манастир)

Ден 5-ти - станахме в 6 сутринта за да избягаме от жегата която дебне по пътя за Мелник. Изядохме кой по две, кой по три пържени филийки и поехме към Широко Мелнишкото вино. 

Имайте предвид, че през този преход няма от къде да се налее вода до Рожен, така че се заредете добре с вода, и не си изпускайте шишетата в дерето! Личния опит говори :D
Мелник разполага с уникални гледки и много хубаво винце, и той си заслужи потта която се изля до него.

Другото незаменимо нещо което ни донесе Мелник, бяха още две дружки. Бях толкова щастлива да гледам грейналото лице на Ева, тя достигна своя оазис, или по-скоро оазиса достигна нея!

Тази година всичко беше различно. Винаги е различно, но аз винаги съм се чувствала по един и същи начин - без мисловна, волна, и удивляваща се на способността да се удивлявам многократно на гледката за зъбери, камъни и езера.

Какво бе толкова различно?! За първи път споделях това изживяване с хора които обичам безусловно! За първи път погледнах Пирин през толкова чифта различни очи. За първи път научих нещо от и за хората, а не само от планината и за себе си.
Благодаря на всички!

А ето ни и нас!

От тук на долу, право в х. Пирин

Аз и каменно сърце

Е

Ели - погалена от Пирина

Buksy :*

Хаотични мисли,

лутане насам-натам,

бурна радост, след туй пустота,

отново в търсене.....на мъничко красота, на малко уединение, на малко спокойствие, на малко АЗ.

Така отново попаднах тук.

Тихо е, само клавишите тракат под пръстите, все още плаха мелодия, неравномерен такт, като задъхан дъх изкачил току що без предупреждение двадесетина стъпала. Настръхнала кожа - стоп кадър: момента в който си навлязъл във водата но все още не си се потопил изцяло, като пробуждане, на прага на две отделни реалности, между еднорозите и всички джаджи измерващи времето ти. 

Каквото се спасява?!  Нечия друга красива лудост - Честит рожден ден, Иво :)

https://soundcloud.com/osilamuk/sets/egg-shaped-ellie

.

The Skin I Live In

   Всеки творец има свой уникален почерк, чрез който може да бъде разпознат без да му се афишира името. Всеки намира своите  водите, в които му е най-комфортно да плува и своите бездни, в които да търси пределите на силите и възможностите си. Педро Алмодовар сякаш няма предел, той продължава да се потапя все по-надълбоко и по-надълбоко в човешката психика.         

   "Кожата, в която живея" е психологичен шедьовър. Образите са ярки, силни, вълнуващи и истински. Очите на Елена Аная /Вера/, са всепоглъщащии, в тях е скрита цяла палитра от чувства и една неподозирана история. Въпросите, са много и от различно естество. В един момент изпадаш в нещо като вакум, парализиран и лишен от  възможността да осъдиш еднозначно от позиция на общоприетия морал. Във филма има насилие и убийство, но не физическото престъпление има най-голяма тежест в сюжета. Пораженията върху душевността са многопластови, точно тук  Алмодовар се развихря! Края?! Края при него винаги е отворен.

Свиване на рамене

Българите сме добри в много неща. В яденето и леката атлетика, в пиене и програмиране, в приказките на маса и в тоталното бездействие на дела. Също така сме много добри в свиването на рамене и провисване на долна джука оставайки всичко в ръцете на съдбата. Явно сме големи романтици и все още вярваме във феите и супергеройте, които се появяват от нищото и с вълшебна пръчица или супер сила оправят нещата точно така, както на нас ни се иска. А ето какво е казал един велик ум:

"Светът е опасно място, не заради тези, които правят злини, а заради онези, които само наблюдават и не правят нищо."

Алберт Айнщайн

И вярна на моето мото: "Мисли глобално, действай локално", днес с личен пример ще се опитам да ви провокирам сами да се опитате да промените нещо, което не харесвате, което ви изнервя, което вярвате, че не трябва да е така.

Също така ще призная, че и аз не винаги действам адекватно и не винаги устоявам правата и убежденята си, но обикновено след това съжалявам.

КОПРИНА

Книжка, подарък!

Като ученичка, често получавах книги за рождените си дни, и честно да си кажа, не бяха сред любимите ми подаръци. Но сега, едно-две десетилетия по късно, книигите се превърнаха в едни от най-цените подаръци за мен!

Алесандро Барико, бе неизвестен италиански писател за мен до този момент. "КОПРИНА" е първата негова творба, която прочетох благодарение на Чилко, но няма да е последната. Да се готви "ОКЕАН МОРЕ"

"Коприна" е лека, нежна и различна история. Не е любовен роман, но е изпълнен с любов! Има и любовен акт, въображаем и за това е идеален. Историята не е съвсем пълна. Всеки сам я доразвива. Има сюжет и ключови моменти, но емоцията главно зависи от читателя! Това е книга написана, така че ако не четеш между редовете няма да те грабне. Чувствата не са разкрити: копнежа, избора, дилемата, борбата, за тях може да разбереш само ако си се докосвал до подобна история или ако си мечтал за подобно предизвикателство. Мога да кажа, че в творбата няма нито една излишна дума, даже на моменти ми се искаше да има и още!

Има и филм с Майкъл Пит и Кийра Найтли, филма е красив, с много добре уловени моменти, но смятам че не трябва да се гледа непосредствено преди или след книгата. Ако решите да научите историята чрез киното, а не чрез книгата, то изберете момент в който сте спокойни, с нагласата за вглъбяване, нежност изразена без думи. 

Триград

Кой не е бил там, кой не е чувал за него?

Бях изненадана, когато разбрах колко много от моите приятели на се ходили до Триград, но пропуска за част от тях вече е наваксан :)

Както при всяко излизане извън София, така и при това се насладих не само на крайната цел, а и на самото пътуване. Пътя София-Триград е изключително приятен и красив. С една единствена забележка - самия път. Но както каза пред време един приятел /Аркадашко/ - Дупките са нашето културно наследство. Избрахме да минем през Стамболийски и после надолу през язовир Кричим и язовир Въча, вместо стандартния маршрут Пещера, Батак, Доспад. Избора бе продиктуван от уж по добрата пътна настилка. Но пък и слалома след Кричим си имаше своите предимства, сега вече Влади е неотразим в избягването на всякакви дупки, шахти, и други неравности ненадейно изпречели се на пътя му :))
 

Язовир Въча е много красив и пленителен със своите водни къщички, може да се наеме понтона къща. Представям си го много романтично, на залез слънце се качваш на лодката и гребеш към твоята си къщичка :D)) Но със сигурност дори да не си падате романтици изживяването ще е приятно и забавно.

И така неусетно стигнахме до Триградското ждрело. Местността е изключително красива, високи стени от скали прокопани от мъничка наглед рекичка. Мъничко сгушено селце, полянки с ароматни билки, тиха рекичка с многобройни местенца за пикник, дома на вълшебния мурсалски чай, рибарници, мадра, конна база и още и още. Това е едно от местата  които не могат да се изчерпят с едно посещение. 

В района се озовавах за втори път. Първия път разгледах Дяволското гърло и Ягодинската пещера, и се насладих на лежерен следобед опъната на полянка. За второто ми посещение си бях приготвила малко по екстремно изживяване - Харамийската пещера. В близост до Дяволското гърло, но за де се посети предварително трябва да се обадите на Емо и Жоро /088 8 31 46 58/, това са планинските водачи, които осигуряват необходимата екипировка за влизането и излизането от пещерата. Пътя към нея не е съвсем леко, но не е и непосилен. В групата с която аз бях имаше една жена с байпас, и накрая силно задъхана и много развълнувана сподели, че това е най-невероятното изживяване, което е имала. 

И така към Харамийската пещера.!

Хубава стръмна горска пътечка, която загрява съвършено тялото и мускулите, следва скално катерене, маршрута е подготвен за начинаещи, кратък инструктаж, как да се придвижваш и как да осигуриш собствената си безопасност и хоп - нагоре. Самата пещера не е много голяма или поне това което ние видяхме инак съм сигурна, че някъде там се спотайват и други галерии. Следва едно пропълзяване и идва ред на спускането. Отново обуваш алпинийската седалка и разчиташ на Емо да не си плюе на ръцете докато те спуска надолу /45м./. И таман смяташ, че всичко е приключило и ето че ти все още си в пещерата, катериш се нагоре, нагоре, нагоре по едни огромни, най-вероятно великански камъни и излизаш точно там, където не предполагаш, че си :D)) Следва приятна на места отново екстремна разходка, докато достигнеш стартовата позиция. И сега един съвет - ако групата е от повече от 8 човека, по-добре се запишете за друг ден. Лошото е, че когато се изкачиш в пещерата, трябва да изчакаш и всички останали да го направят, за да продължиш напред. В моя случай бяхме 23ма. Добре, че имах и приятна компания в лицето на Регина иначе трите часа и повече чакане щяха да ми се сторят безкрайни.

Как се придвижвахме напред-назад, ами този път бяхме взели и колелцата с нас. Местността е подходяща за вело разходки има и един път по билото който те отвежда от Триград до Ягодинската пещера спестявайки ти 3-4 км. и в бонус прекрасна панорамна гледка. Но ние предпочетохме спускането по пътя.

За следващия път в Триград съм си оставила: изкачване до Орлово око, може да се направи пеш или с джипки; плуване с лодки в устието на Дяволското гърло; Виа Ферата, и отново удоволствието да съм там.

Това което последва след Триград беше жадуваното от мен посещение на Планетариума в Смолян! Един подранил подарък за рождения ми ден, който изключително много ценя!

И така на всички, които потеглят към Триград - дори нищо да не правите, пак ще останете очаровани от природата, това е едно от най-хубавите места на които съм била в България.