Желания 2014

Хайде пътешественици, няма време за зимен сън!

Да раздвижим приключенския си дух, да помечтаем и да сбъднем поне една желана дестинация! И тази година ще е по-лесно защото някой мисли за нашите желания :)

Eто на какво се натъкнах преди няколко дни в списание 360 - Желания 2014 – Mission possible!

И понеже когато нещата опрат до пътуване аз не мога да си трая, ще споделя с вас моите три дестинации. Надявам се това да не ме дисквалифицира по някакъв начин :)) Но мечтите са най-сладки когато има с кого да ги споделиш.

И така за тази година си пожелавам:

Да стигна до с. Емен, Великотърново. Защо? Защото има всичко – Еко пътека, каньон, пещера, водопад, а всичко това гарантира едно незабравимо изживяване. Навярно може да се съчетае и със скално катерене, обход на пещерите, или най-малкото забавление под водопада и в естествения вир.

Другото ми желание, което се е затаило в мен вече трета година е да се гмурна и посветя на подводния свят. Все пак около 70% от Земята е вода, срамота е да нямаме лично преживяване с този един цял свят. А къде? Ето тук вече нямам много претенции, но това е изживяване което може да се съчетае с много други приятни съпътстващи удоволствия.

Третото място е Шуменското плато. Години наред имах изградено съвсем погрешно впечатление за този район. А се оказва че мястото хич не е скучно. Има доста подходящи и приятни трасета за колоездене, което би направили една екскурзия доста приятна и разнообразна. В близост могат да се видият: Мадарско плато и Мадарския конник,  скалните манастири, археологическите  резервати Плиска и Преслав и така да се направи един чудесен историческо-културен-туристически маршрут.

Има още хиляди места в България които не съм посещавала и всички те се надпреварват помежду си, кое ще бъде преживяно първо. Пожелавам си всяка година поне по-три да бъдат чекнати J

Нова година - Нови приятели

     "Кой както си го направи" е една от любимите ми фрази, но когато търсейки приключение се озовеш между две дузини, че и отгоре усмихнати ентусиасти, не е необходимо да правиш нищо повече, за да си изкараш страхотно и да се озовеш в една зимна приказка изпълнена със смях и адреналин. Това ни се случи на връх нова година! 
     Търсейки бяг от новогодишната суета попаднахме на едно примамливо предложение от Rock Travel, за една Върховна нова година на Мусала! Е кажете ми как може да се устой на такова предложение?!
     Тръгнахме в 12,30 ч. от лифт-станцията на Боровец, преброихме се 16 човека мераклии пешком да стигнем от Боровец до хижа Еверест*  (216 м. под връх Мусала). Останалите се отправиха към по-лежерния вариант с лифта до Ястребец - х. Мусала - заслон Еверест, но пък те бяха натоварени с тежката задача да доставят шампанското и да го опазят до уречения час :D Техен водач бе Ясен, пълен с енергия и почти убеди и нас че и ние ще стигнем по-светло (а дано, ама надали)

     С нас тръгна Мира. И макар за първи път да бродя из планините с професионален водач, смело мога да кажа че това е най-добрия! Страхотен човек! С усмивка ни поведе напред и нагоре, намери подход към всеки един и съобразяваше темпото с всички. Естествено на водачите им се полага да бъдат подложени на всякакви изпитания, като например укротяване на свръх ентусиазъм, справяне с мускулни схващания на член от групата и така разбрахме че: Мира носи сериозна аптечка,  може да прави масаж, магнзия помага при крампи, момчето си носи холиганка с Ром и тя намери място в борбата с уморените крака, естествено като се добрахме до заслона всички превантивно отпивахме от вълшебните течности :D

Да се върна на маршрута, значи от лифт-станцията се поема по асфалтовия път нагоре след известно време в ляво започва Мусаленската пътека която бавно и методично ни отвежда до х. Мусала и от там вече почва стръмната част към заслон Еверест последван от връх Мусала.
     Достигнахме до заслона отне точно 6 часа на основната група, но това бяха най-бързо отминалите ми 6 часа за цялата преходна година. Те някак си отлетяха между снимките, закачките, разговорите, почивките и припяването на девойките.  А и Сашо ме подкрепи със своите супер-мега-енергийни шоколадово-ядково-плодови блокчета точно на време. В хижата спряхме за малко по-дълга почивка, където тока се пестеше, но пък боба беше страхотен, едно топло чайче, няколко капки Кармолис и сме готови за последни и предпоследни набези. 
     На вън вече почти се е мръкнало, вадим челници, шапки, ръкавици, подреждаме се в колона по един и започваме катеренето. Ясен свеж и бодър ни пресреща по средата и ни поема към заслона, небето е тъмно и беззвездно, но скоро виждаме светлинките на заслона. 
     Масите вече са отрупани с хапване и пийване, качваме се в спалното да се преоблечем, заслона е направен страхотно и изобщо не се забелязва че около теб има вещи и тела на 30 човека :D
     Вече е около 22.00 ч. Ясен ни приканва да започнем да нагласяме, своите котки за изкачването на върха. И тук се прокрадва идеята, че може да посрещнем изгрева на Мусала. С удоволствие я прегръщаме и оставаме на по-топличко в заслона. 
     Алармата звъни точно в 5,30 сънено и неохотно започваме да се екипираме за изгрева в 6,15 тръгваме към върха, Мира ни инструктира как да ходим с котките и потегляме, някъде по средата правим почивка - небето е абсолютно черно! Някой ни е измамил с часа на изгрева :D Но пък се появяваме на върха точно когато метеоролога се кани да си ляга, с усмивка ни посреща и отива да ни направи топъл чай. 

     Изгрева...., ами да кажем че не той осмисли изкачването ни до върха, но пък облаците бяха страхотни, оголените върхове страховити, а ние щастливи. Нали в името на щастието живеем!

НА КОЛЕЛА

       Тази година нещо слабо подкарахме колелетата, въпреки че се снабдихме с каски за да може да караме по mountain bike pakr трасетата на Боровец http://bikepark.borovets-bg.com/bg/ и http://www.borovets-bg.com/bg/mountine_bike_park/mauntin_bajk_turove/ .... още са в чек листата, но сезона не е приключил, така че знае ли се :))

       Неделя направихме лека загрявка - Ромча - Бакьово. Маршрута беше комбиниран, 1/3 през пресечена местност и 2/3 по асфалт, като само за кратко се озовахме на дефилето през останалата част се движихме в участъко с много-слабо автомобилно движение.       

       Струва ми се че сега момента е изключително подходящ за колелета, вече слънцето не е толкова силно. А ако карате в близост до рекичка, тя ще ви охлади приятно, в момента реките са топли тъй като не са почнали още есените дъждове, нивото им е ниско, а водата бих казала топла (като за река).

       Снимчици ей тук

     И за да не разказвам само отминали събития, ще споделя, че смятаме да по наваксаме с карането и този уикенд и да видим какво байк трасе са ни подготвили от Въздухария 2013. Разгледайте страницата на фестивала, смятам че всеки ще намери най-добрия повод за да разнообрази почивните си дни. А ако може да се вредите за тандемен полет - не се колебайте, чувството е великолепно!!!!

 Ето и линкове към събитието: https://www.facebook.com/vazduharia и http://sky-camp.com/vazduhariia-festival-2013-5-8-septemvri-vdishai-i-izdishai-vazduh-ulovi-go.html

Ябланишко ждрело

Изходен пункт - София. 

Цел - Ябланишкото ждрело

Участници: два леки автомобила, в единя махмурлиите и недоспалите, в другия - водача, жаба, и приятели.

Екипировка: сандвичи и вода.

И така, в неделя имаме уговорката да ни водят на еко пътека. На мен това ми стига, не ми трябват подробности и ми е трудно да отговарям на въпроси на спътника ни, къде точно отиваме, колко време ще ни отнеме, какъв е терена и прочее, но си мисля: "Е, еми еко пътека, значи за масовия турист, ще съм по сандали и пола, защо пък не..." Добре че не давах акъл за облеклото на останалите ние сме "Кола №1".

Маршрута: Щом достигнахме Драгоман, веднага завихме на ляво, през с. Габер, с. Круша, с. Врабча от там с. Банкя, (Трънска Банкя).  

Пътя е доста живописен, и добре асфалтиран през по-голямата му час. Вече в с. Банкя, щом преминете през моста над р.Ябланица, завивате веднага в дясно и там оставяте колите. (до завода където се бутилира натурална вода Thorn Spring). Щом се паркирате, уличката която води напред и нагоре е вашата. След около 30-40 м. се появява първата указателна табела "Ябланишко ждрело". Координати: 42.861174,22.679646

В началото на пътеката има няколко странни за мен пейки, приличащи на спирки. Около самите пейки за отдих е доста обрасло, както и самата пътека.

Подходящо облекло: дълги панталони и затворени обувки, с по-дебела подметка е по-подходящо. Не че с къси панталонки или пък пола не е удобно, просто пътеката ще ви дари с безплатна анти-травматична терапия, благодарение на копривата, и гальовно ще издраска оголените части.

Пътечката започва през една много приятна горичка, след това се спуска надолу, минава се през една равна и открита част, именно там пътеката е най-обрасла, но участъка е кратък, след това пътеката започва да "прескача" реката ту от ляво ту отдясно. Като цяло терена е сенчест, така че слънчеви очила и шапки не са задължителни аксесоари. Носих репалент за комари но и той не влезна в действие.

Няма да ви разказвам подробно какво след кое следва, все пак вие сами трябва да откриете красотата на пътеката. 

Ще споделя само още една полезна информация и няколко снимки за да ви убедя че тази разходка наистина си заслужава. Има указателна табела според която може да се направи кръг, без да се налага да се връщате по един и същи маршрут. Ние упорито се опитахме да продължим, въпреки че на места върху табелите, (които представляват дървена стрелка, без надпис), пътешественици предопреждаваха: "тази пътека не води никъде", но в крайна сметка и ние стигнахме до една скала след която нямаше нищо. Нашия водач се изкатери отстрани на нещо което наподобяваше може би на пътека, но след огледа заключението беше, че сме до тук. Ако някой е успял да направи цялата обиколка, може да я сподели с нас :)

Та тази част която минахме, не е дълга, може би час. Със спирането за снимки, обяд, и зареян поглед, времето се удължава, но ние за никъде не бързахме.

Поначало нещата свързани с вода, са най-яки пролетно време. Но смятам че тази пътека, целогодишно би била приятна за посещение, даже имайки се предвид състоянието в което се намира, по добре да се посети през сухите сезони, ако пътеката е влажна от леко екстремна би се превърнала на места в опасна. 

Не е подходяща за малки деца. И за хора със страх от височини, освен ако страха не е в рамките на нормалното, така де, малко адреналин си е полезно. Естествено бих добавила - носете си бански! Водата не е студена, а когато стигнете до естествените вирчета, със сигурност ще ви се прииска да се потопите. 

Пирин - Маршрут 2013

Първо техническата информация:
Маршрута е подходящ за всички, които обичат да ходят, не се страхуват от височини и нямат проблем със спането в палатка. За последното може да се направи лека промяна в маршрута. Но ако до сега сте свикнали да се разхождате по горски пътечки имайте в предвид, че те ще се появят последния ден.

Похода започва от х. Безбог - Кременки езера (първа нощувка) - з. Тевно (втора нощувка) - Кукленско езеро (трета нощувка) - х. Пирин (четвърта нощувка) - гр. Мелник ( пета и шеста нощувка). Как се стига до Безбог?! С автобус до Добринище (София - Гоце Делчев), след това с Лазкаджията, който без проблем може да те качи (така твърди) направо на х. Безбог, но по-добре да се ограничите само до лифта, следва едночасово возене, сякаш бавно прелиташ над зеления килим, украсен с жълти, бели, розови, лилави цветя, и планираш между боровете. Изглежда съвсем различно спрямо зимата. (Рай за фрийрайдъри). Следва климатизиране с надморската височина (2 236 м.), най-добре става с една биричка.

И.... тръгнахме!!!

х. Безбог и Безбожкото езеро

Приказно нали?! А това е едва началото. Ева все още брои вдишванията и издишванията и гледат да не си накаля обувките :) Ели, гледа лакомо напред готова да погълне всичко на един дъх. Юлка пък напук цапа из локвичките, замислена или не, не иска да знае нищо за предстоящия маршрут, което бе добра стратегия, защото се оказа че и ние не знаем все още от къде ще минем. Всичко това много ме забавлява, чувствам се някак по детски щастлива. Вървейки по пътечката към Поповото езеро, в далечината напред и на горе проблесна едно езерце, едно от Кременските езера, където щяхме да прекараме първата си нощ. Чуха се почти едновременни възгласи: "Сам до там ли"? и "Толкова далеч"!!!. 

Продължихме напред и надолу, след това нагоре, по както се оказа "любимите" морени на 1/3 от групата ни. Както Ева по късно каза - започна едно ядене на камъни :D 

Моя любим, се оказа рицар по сърце и пое инициативата по носене на раниците, последван от Георги, и така окуражиха едната трета от групата :D (не съм се замисляла, но явно морените си имат специална техника на преминаване, скок-скок, не се препоръчва прекомерното клякане, освен ако ръста не ви позволява друг вид преминаване, инак коленцата от рано почват да се обаждат).

Добре изглеждаме нали?! Глътка въздух малко сладичко и сме като нови! Все едно си правим пикник нейде из скалите. Не се вижда точно от къде идваме на тази снимка, само мога да кажа че ако прокарате мислен диагонал от ляво на дясно в продължение на 2 часа, ще стигнете от там от където започна катеренето по морените :)).

И така, май е по-добре да карам по-бързичко. 

Значи качихме се по Безбожкия рид следвайки пирамидките тук и там и тъй до последната. Озовахме се почти на върха, а около нас само клекове стръмно спускащи се надолу, къде точно не се виждаше. Инак интуицията ни подсказваше че сме още напред и нагоре но от мястото на което се бяхме озовали това изглеждаше невъзможно. Поехме отново на обратно и надолу, естествено не сме се връщали до Поповото езеро, по-интуитивните от нас намериха "път" по който заднишката да слезем до нивото на реката и от там през непрогледния гъст клек до следващите морени, тук някъде настъпи известно притеснение във всеки, в кой повече, в кой по-малко, че ще се наложи да нощуваме измежду морените. Може би не беше най-добрия първи ден, който може да се предложи за Добре дошли в Пирин... И все пак всеки събра сили за още едно изкачване, където за наш късмет все пак бяха Кременските езера!  (По ясно описан маршрут, с повече подробности може да видите тук)

Заслужаваше си!

Кременски езера

Хладна и мъглива утрин ни посрещна. Но още първия лъч на слънцето ни стопли. Следващата цел беше Тевно езеро. Тук се разделихме на две. Пъргавите готови за оптимизация на маршрута минаха през връх Джано, ние не съвсем :D Гледката от върха със сигурност е била внушителна, но и нашата не беше никак лоша.
Ето я!

Попово езеро

И така от портата надолу, и след няколко рида нагоре към Тевно, ако не се лъжа през Беговишки циркус, Бегловишки превал. Пътьом се замеряхме със снежни топки. До сега винаги сме ходили началото на Август в Пирин, но толкова сняг по това време за първи път виждам, но пък за сметка на това беше доста зелено.

Тевно езеро

И точно тук, на Тевно езеро, дадохме обещани за почивка, инак рискувахме да загубим два члена от нашия екип. Единия беше духом обезверен, а другия предаден от собствените си колене. По план на следващия ден трябваше де слезем до х. Беговица (х. Каменица) и на следващия ден да поемем към края на Пирин - х. Пирин. Идеята беше да останем за две нощи на Тевно, така че който има нужда от възтановяване да си отпочине пълноцено, а ентусиастите да обикаляме близките върхове през деня. Но още преди вечеря решихме, че ще е най-добре ако все пак поемем по маршрут към х. Пирин и да нощуваме на Кукленското езеро, и по този начин да почиваме :D
На сутринта изпратихме по живо по здраво само един другар, него морето го зовеше. И явно понеже сме му били доста бавни, той успя да "начеши" стъпалата вземайки разстоянието Тевно - Добринище за време под 2 часа!!! (Дизел, пасти да яде :D) Подозирам, че Младежа владее левитационни или телепортни сили, но за сега са само догатки :D

И така в деня за почивка тръгнахме. Бяхме обещали само спускане и "малко" качване на края - Беговишка капа.... Излъгахме, но несъзнателно, бяхме забравили... И тук искам да кажа че това изкачване за мен винаги ще си остане най-красивото в Пирин, снимките са неспособни да уловят живописта на пътеката,  и за това няма да ви дам :p По нея има всичко -  и морени, и клекове, и гледка и аромат на хиляди билки и цветя! Просто любима! 

Кукленско езеро

Един по един всички се добрахме до Кукленското езеро и там си възвърнахме всички сили духовни и физически, повечето си направихме една "баня" в езерото, имаше две стари огнища със събрани около тях дървета, решихме че може и ние да си позволим малко жива топлинка. Винаги има нещо магическо около огъня, някак успява да те сгрее от вън и от вътре. Смело мога да кажа че това беше най-топлата вечер, въпреки вятъра в палатката, но това си беше от качеството на разпъване :)

На четвъртата сутрин тръгнахме с нежелание, не ни се напускаше това прекрасно място. На мен определено ми беше  доста тъжно, защото знаех че след изкачването на Кукленския превал ще трябва да се сбогувам с Пирина, който обичам.
Изкачихме се! И се започна спускането...

И така стихнахме до магазина при х. Пирин, нощувахме в стаите над него. Съдържателите са много мили и приветливи, омлета е превъзходен при все че не си падам по яйца. Шопска салатка и домашна ракия, някой ще каже - какво му трябва повече на човека?! Спах в най-белите чаршафи които съм виждала. 

Мелник от Дървото (пътя за Роженския манастир)

Ден 5-ти - станахме в 6 сутринта за да избягаме от жегата която дебне по пътя за Мелник. Изядохме кой по две, кой по три пържени филийки и поехме към Широко Мелнишкото вино. 

Имайте предвид, че през този преход няма от къде да се налее вода до Рожен, така че се заредете добре с вода, и не си изпускайте шишетата в дерето! Личния опит говори :D
Мелник разполага с уникални гледки и много хубаво винце, и той си заслужи потта която се изля до него.

Другото незаменимо нещо което ни донесе Мелник, бяха още две дружки. Бях толкова щастлива да гледам грейналото лице на Ева, тя достигна своя оазис, или по-скоро оазиса достигна нея!

Тази година всичко беше различно. Винаги е различно, но аз винаги съм се чувствала по един и същи начин - без мисловна, волна, и удивляваща се на способността да се удивлявам многократно на гледката за зъбери, камъни и езера.

Какво бе толкова различно?! За първи път споделях това изживяване с хора които обичам безусловно! За първи път погледнах Пирин през толкова чифта различни очи. За първи път научих нещо от и за хората, а не само от планината и за себе си.
Благодаря на всички!

А ето ни и нас!

От тук на долу, право в х. Пирин

Аз и каменно сърце

Е

Ели - погалена от Пирина

Buksy :*

Хаотични мисли,

лутане насам-натам,

бурна радост, след туй пустота,

отново в търсене.....на мъничко красота, на малко уединение, на малко спокойствие, на малко АЗ.

Така отново попаднах тук.

Тихо е, само клавишите тракат под пръстите, все още плаха мелодия, неравномерен такт, като задъхан дъх изкачил току що без предупреждение двадесетина стъпала. Настръхнала кожа - стоп кадър: момента в който си навлязъл във водата но все още не си се потопил изцяло, като пробуждане, на прага на две отделни реалности, между еднорозите и всички джаджи измерващи времето ти. 

Каквото се спасява?!  Нечия друга красива лудост - Честит рожден ден, Иво :)

https://soundcloud.com/osilamuk/sets/egg-shaped-ellie

.

The Skin I Live In

   Всеки творец има свой уникален почерк, чрез който може да бъде разпознат без да му се афишира името. Всеки намира своите  водите, в които му е най-комфортно да плува и своите бездни, в които да търси пределите на силите и възможностите си. Педро Алмодовар сякаш няма предел, той продължава да се потапя все по-надълбоко и по-надълбоко в човешката психика.         

   "Кожата, в която живея" е психологичен шедьовър. Образите са ярки, силни, вълнуващи и истински. Очите на Елена Аная /Вера/, са всепоглъщащии, в тях е скрита цяла палитра от чувства и една неподозирана история. Въпросите, са много и от различно естество. В един момент изпадаш в нещо като вакум, парализиран и лишен от  възможността да осъдиш еднозначно от позиция на общоприетия морал. Във филма има насилие и убийство, но не физическото престъпление има най-голяма тежест в сюжета. Пораженията върху душевността са многопластови, точно тук  Алмодовар се развихря! Края?! Края при него винаги е отворен.

Свиване на рамене

Българите сме добри в много неща. В яденето и леката атлетика, в пиене и програмиране, в приказките на маса и в тоталното бездействие на дела. Също така сме много добри в свиването на рамене и провисване на долна джука оставайки всичко в ръцете на съдбата. Явно сме големи романтици и все още вярваме във феите и супергеройте, които се появяват от нищото и с вълшебна пръчица или супер сила оправят нещата точно така, както на нас ни се иска. А ето какво е казал един велик ум:

"Светът е опасно място, не заради тези, които правят злини, а заради онези, които само наблюдават и не правят нищо."

Алберт Айнщайн

И вярна на моето мото: "Мисли глобално, действай локално", днес с личен пример ще се опитам да ви провокирам сами да се опитате да промените нещо, което не харесвате, което ви изнервя, което вярвате, че не трябва да е така.

Също така ще призная, че и аз не винаги действам адекватно и не винаги устоявам правата и убежденята си, но обикновено след това съжалявам.

КОПРИНА

Книжка, подарък!

Като ученичка, често получавах книги за рождените си дни, и честно да си кажа, не бяха сред любимите ми подаръци. Но сега, едно-две десетилетия по късно, книигите се превърнаха в едни от най-цените подаръци за мен!

Алесандро Барико, бе неизвестен италиански писател за мен до този момент. "КОПРИНА" е първата негова творба, която прочетох благодарение на Чилко, но няма да е последната. Да се готви "ОКЕАН МОРЕ"

"Коприна" е лека, нежна и различна история. Не е любовен роман, но е изпълнен с любов! Има и любовен акт, въображаем и за това е идеален. Историята не е съвсем пълна. Всеки сам я доразвива. Има сюжет и ключови моменти, но емоцията главно зависи от читателя! Това е книга написана, така че ако не четеш между редовете няма да те грабне. Чувствата не са разкрити: копнежа, избора, дилемата, борбата, за тях може да разбереш само ако си се докосвал до подобна история или ако си мечтал за подобно предизвикателство. Мога да кажа, че в творбата няма нито една излишна дума, даже на моменти ми се искаше да има и още!

Има и филм с Майкъл Пит и Кийра Найтли, филма е красив, с много добре уловени моменти, но смятам че не трябва да се гледа непосредствено преди или след книгата. Ако решите да научите историята чрез киното, а не чрез книгата, то изберете момент в който сте спокойни, с нагласата за вглъбяване, нежност изразена без думи. 

Триград

Кой не е бил там, кой не е чувал за него?

Бях изненадана, когато разбрах колко много от моите приятели на се ходили до Триград, но пропуска за част от тях вече е наваксан :)

Както при всяко излизане извън София, така и при това се насладих не само на крайната цел, а и на самото пътуване. Пътя София-Триград е изключително приятен и красив. С една единствена забележка - самия път. Но както каза пред време един приятел /Аркадашко/ - Дупките са нашето културно наследство. Избрахме да минем през Стамболийски и после надолу през язовир Кричим и язовир Въча, вместо стандартния маршрут Пещера, Батак, Доспад. Избора бе продиктуван от уж по добрата пътна настилка. Но пък и слалома след Кричим си имаше своите предимства, сега вече Влади е неотразим в избягването на всякакви дупки, шахти, и други неравности ненадейно изпречели се на пътя му :))
 

Язовир Въча е много красив и пленителен със своите водни къщички, може да се наеме понтона къща. Представям си го много романтично, на залез слънце се качваш на лодката и гребеш към твоята си къщичка :D)) Но със сигурност дори да не си падате романтици изживяването ще е приятно и забавно.

И така неусетно стигнахме до Триградското ждрело. Местността е изключително красива, високи стени от скали прокопани от мъничка наглед рекичка. Мъничко сгушено селце, полянки с ароматни билки, тиха рекичка с многобройни местенца за пикник, дома на вълшебния мурсалски чай, рибарници, мадра, конна база и още и още. Това е едно от местата  които не могат да се изчерпят с едно посещение. 

В района се озовавах за втори път. Първия път разгледах Дяволското гърло и Ягодинската пещера, и се насладих на лежерен следобед опъната на полянка. За второто ми посещение си бях приготвила малко по екстремно изживяване - Харамийската пещера. В близост до Дяволското гърло, но за де се посети предварително трябва да се обадите на Емо и Жоро /088 8 31 46 58/, това са планинските водачи, които осигуряват необходимата екипировка за влизането и излизането от пещерата. Пътя към нея не е съвсем леко, но не е и непосилен. В групата с която аз бях имаше една жена с байпас, и накрая силно задъхана и много развълнувана сподели, че това е най-невероятното изживяване, което е имала. 

И така към Харамийската пещера.!

Хубава стръмна горска пътечка, която загрява съвършено тялото и мускулите, следва скално катерене, маршрута е подготвен за начинаещи, кратък инструктаж, как да се придвижваш и как да осигуриш собствената си безопасност и хоп - нагоре. Самата пещера не е много голяма или поне това което ние видяхме инак съм сигурна, че някъде там се спотайват и други галерии. Следва едно пропълзяване и идва ред на спускането. Отново обуваш алпинийската седалка и разчиташ на Емо да не си плюе на ръцете докато те спуска надолу /45м./. И таман смяташ, че всичко е приключило и ето че ти все още си в пещерата, катериш се нагоре, нагоре, нагоре по едни огромни, най-вероятно великански камъни и излизаш точно там, където не предполагаш, че си :D)) Следва приятна на места отново екстремна разходка, докато достигнеш стартовата позиция. И сега един съвет - ако групата е от повече от 8 човека, по-добре се запишете за друг ден. Лошото е, че когато се изкачиш в пещерата, трябва да изчакаш и всички останали да го направят, за да продължиш напред. В моя случай бяхме 23ма. Добре, че имах и приятна компания в лицето на Регина иначе трите часа и повече чакане щяха да ми се сторят безкрайни.

Как се придвижвахме напред-назад, ами този път бяхме взели и колелцата с нас. Местността е подходяща за вело разходки има и един път по билото който те отвежда от Триград до Ягодинската пещера спестявайки ти 3-4 км. и в бонус прекрасна панорамна гледка. Но ние предпочетохме спускането по пътя.

За следващия път в Триград съм си оставила: изкачване до Орлово око, може да се направи пеш или с джипки; плуване с лодки в устието на Дяволското гърло; Виа Ферата, и отново удоволствието да съм там.

Това което последва след Триград беше жадуваното от мен посещение на Планетариума в Смолян! Един подранил подарък за рождения ми ден, който изключително много ценя!

И така на всички, които потеглят към Триград - дори нищо да не правите, пак ще останете очаровани от природата, това е едно от най-хубавите места на които съм била в България.

ШАДОУ

Известно време книгите потъваха в прах и забрава в мен. Нощното четене бе изместено от други занимания, пътуването в маршрутката бе отдадено на сънуване. Но вече излизам и се прибирам по светло, и слънцето огря и прашните лавици. 

Не знаех от какво имах нужда за това взех една дълго търсена и препоръчан книга - "Американски богове" на Нийл Геймън. Без да знам нищо повече за нея, освен че е накарало едно момче слизайки от автобуса да седне на една пейка за да я дочете и така е закъсняло за работа :))

И така взимам неизвестна книга от неизвестен за мен автор. Обикновено не си вадя никакви заключения от първите страници. Но те ме грабнаха с лекота и създадоха една напълно погрешна представа за сюжета на книгата у мен. Изневиделица в романа нещо се случи, то ме озадачи, дори леко смути. Запазих самообладание, две три вдишвания малко пренастройка и всичко се подреди. 

Романа представлява една голяма и много добре облечена и разказана метафора. Метафора преплетена с митологии от различни религии, повечето отдавна забравени днес. Нещо за главния герой - Шадоу. Той е образ който много често искам да бъда - невъзмутим, тих, търпелив, не изпада в емоционални кризи, вижда нещата простичко и приема всичко "невъзможно" по един убийствено спокоен (здравословен) начин.

/Нещо като заключителна оценка/ Увлече ме, четях жадно, нито веднъж не пуснах диагоналното четене в ход, сънищата ми се сливаха с прочетените страници, Боговете имах свой точен и ясен образ, някой от тях срещах на улицата, други в сънищата си. Бях жадна! За първи път попадам на книга, която не бих препоръчала на конкретен човек, на всеки може да му хареса или да не му хареса. Това не е и книга от която да научиш нещо или пък да те накара да се замислиш върху нещо конкретно. Но на мен ми хареса. Хареса ми хаоса, хареса ми хумора, хареса ми усещането което породи в мен и месец по-късно продължавам да изпитвам, въпреки че вече съм на друга вълна.

Мама

     8-ми Март е далеч, да знам!

Но би било тъжно и жалко ако за майките си се сещаме само по определени поводи. За тези който безспорно ни обичат най-много, за тези който освен че са ни дарили с живот със сигурност биха се отказали от своя в името да спасят нашия. Разбира се не мога да обобщя за всички майки и всички деца. Но тази връзка е специална - дете и майка. Тайнствена е в самото начало и ако не я загърбим тайнстово ще продължи, може би дори и когато някоя от душите напусне този свят. Тайнството може би се крие именно в тази безначална и безкористна любов.

     Основното което искам да кажа тук и сега е - направете едно пътешествие към и с вашата майка.Отделете поне един ден за нея, но не от онези обичайни визити в който най-вероятно дори не сте сами. Няма да разказвам сценария според,  който за мен протичат повечето срещи с нея. Просто и се отдайте, оставете я и тя да ви се отдаде. При всеки това ще се случи по-различен начин, но това което ще се случи ще е топло, красиво, нежно - точно като първия слънчев лъч, който огрява лицето ти след студена зима и топлина се разлива по цялото тяло.

     Това което най-силно ще запоня от последната ни среща с мама е нейното ласкаво събуждане: "Хайде, Силве време е да ставаш" - изречено почти шепнешком и с неземно мек, гальовен, почти напевен глас. Тя всъщност не искаше да ме събуди, не искаше да наруши съня и покоя, но трябваше.

     Такъв искам да е и последния ми спомен за нея, или пък такъв да е нейния последен спомен за мен, а не служебното - "как си", "какво правиш" и почти не чутия отговор, не не търпеливото приключване на телефония разговор, защото трябва да ям, или да гледам филм. Искам да запазя любовта й, и да я дара с любов.

Какво прави вашата майка сега?!

ПОДАРЪКА

Миналите две седмици бяха изпъстрени със специални емоции, коледните празници!

Срещи с близки и приятели. Хубави трапези отрупани с плодове и всякакви кулинарни шедьоври. От деца сме свикнали да свързваме тези празници с подаръци! Това което се  променя с годините са самите подаръци и значението което им придаваме. Аз самата започвам все повече да ценя и усещам емоцията на хората когато получавам подарък или пожелание. 

Искам да споделя най-прекрасните подаръци които получих разбира се с условието, че няма лош подарък, когато е поднесен с любов или добри пожелания. Най-голямата изненада дойде от човека който обичам (sweet) :)) - любимите ми бонбони!!!! А бях ги споменала само веднъж! На дъното на кутията лежеше причудлива картичка, от която разбрах и за другия си подарък, но за него ще се хваля по-нататък.
 

Другия прекрасен ден за мен бе 2-ри януари. На него от няколко години празнувам имения си ден. За него знаят само най-близките ми хора, но често се забравя поради прекалената му близост с отпразнуването на Нова Година. Това не ме натъжава, просто прави радостта ми още по-голяма от малкото на брой благопожелания :)) А тази година изобщо не бяха малко и всички подаръци бяха чудесни! От ароматния чай поднесен с много фантазия и любов сутринта, през  очакваното и никога не разочароващо обаждане на един много скъп за мен приятел, през всички други хубавите пожелания които получих дори от неочаквани познати, обяда с мама, до един наистина изненадващ музикален поздрав изпълнен с такава енергия и толкова усмивки, че и сега като се сетя топлина се разлива в цялото ми тяло....

Това исках да споделя с вас. Че съм щастлива че ви имам!!! Вие сте моя най-голям подарък в живота!

Мармалад

"Мармалад е кулинарен продукт - сладкарско изделие, приготвен чрез варене от плодове /или плодова каша/ и захар, гликоза, пектин и есенции. В английско говорещите страни, както и в ЕС думата мармалад се използва, за да означи сладко от цитрусови плодове, най-често от портокали."

Из Уикипедия

Явно нищичко не знам за мармалада!!!

Все си мислих, че мармалада може да бъде, и че всъщност е от шипки!!! А то историята съвсем друга, иде не от родното ми село, а от слънчева Португалия. Корена на думата е marmelo, което всъщност означава дюля! Т.е мармалад (marmelada) = сладко от дюли.

Но познанията ми или по-точно НЕ познанията ми относно "Мармалад" са много по-сериозни. "Мармалад", постановка на Теди Москов задоволи напълно моя глад за нещо ново, нещо сладко-кисело, нещо тръпчиво, нещо провокативно. Всъщност аз не подозирах, че съм гладна, преди да бъда нахранена.

Признавам че не съм запозната много с неговото творчество. Не съм гледала "Улицата" или поне не в оригинален състав, инак съм слушала много нейни интерпретации от приятели и близки. Седнах в залата спокойно и без никакви очаквания, точно една седмица преди това гледах "Възгледите на един пън" също на Москов. Постановката е доста активна, философски ориентирана с чувство за хумор, но не ме завладя напълно. Очаквах нещо подобно и за "Мармалад"....

Очакванията ми изобщо няма нищо общо с това което се случи. Сега няколко седмици по-късно не си спомням много ясно съдържанието, но помня емоцията. Страхотно иновативна постановка, ами ако я бях гледала преди 15 години?! Това е постановка, която "разчупва" сцената. Не може да се разкаже, а и не бива. Горещо я препоръчвам! 

Подкрепи застрашените диви животни в България!

http://www.vivacom.bg/tvanimal/

Тази кауза ми харесва! Все още имаме шанс да запазим част от дивата си природа, както и нейните обитател. Не ми допадат особено лозунгите от рекламната кампания, но това си е друга бира.

По мой наблюдения вече сме се по уморили от всякакви дарителски кампании, но явно отново трябва да вземем нещата в свой ръце. Хубавото при този род инициативи е, че поне има хора които са се взели с организацията на целия този процес. Направили са схема по която да се съберат средства и план, как да бъдат максимално добре използвани и разпределени. Доброто няма да е само за нас, нека позволим и на малчуганите след нас да се радват на прелитащите щъркели и да се страхуват нощем от бухали и кукумявки. 

Това което също много ми допадна е съвместната игра на Виваком и Анимал планет. Наградите доколкото видях са тениски, но хубавото е, че наистина трябва да си по на ТИ с дивата природа за да си я спечелиш. И срам не срам, ще споделя, че не се справих с теста. Сега отварям енциклопедиите и съм твърдо решена да си спечеля награда :))

Междувременно пуснах в обръщение моето левче. Сигурна съм, че ще свърши добра работа!!!
sms с текст DMS VIVA на номер 17777

160 - Браво момчета

Всичко е добре, когато свършва добре :)

След вчерашния неописуемо изнервящ до крайна степен работен ден, се настани удобно една страхотна разпускаща вечер изпълнена със смях, ракия, вино, салатки и всякакви разядки. С добро настроение пътувайки към вкъщи ни очаква една последна спирка - нонстопа. За две минути докато пазарувам, Влади става свидетел как една кофа за боклук пламва и се разгаря бурно. Кофата е пластмасова точно до една паркирана кола. В това време до нас минава друга кола и през леко открехнатия им прозорец ги питам дали имат пожарогасител, момчето отбива, търси-търси, но не намира. Връщам се до нонстопа моля за кофа вода, праз това време Влади звъни на 160. Аз грабвам кофата, но един циганин ми я взима от ръцете и търчи към пожара - върна се още два пъти и в общи линии го загаси "Ехеее, циганчето оправи положението" - веселеше се той. В този момент пристига пожарната - точно за 3-4 минути. Аз разбира се очаквах (типично изкривено българско мислене), че за една кофа, абсурд да дойдат. Дори не се разсърдиха, че вече нямаше пожар, похвалиха ни и останаха да "наръсят", така че да се знае че случая е приключен.

Това беше един прекрасен завършек на вечерта. Освен че се забавлявах страхотно с познати и по непознати, срещнах съвсем непознати отзивчиви и готови да помогнат хора. Сигурна съм ,че и циганчето, и другото момче от колата и продавача от магазина, в последствие и един присъединил се полицай са спали щастливи и доволни, че някак си са участвали в нещо хубаво, направи ли са добро, без някой да го изисква или очаква от тях.

Благодаря на всички волни и неволни участници, които направиха вечерта ми незабравима

Каузата на Софийска вода

Ето какво ме провокира да си отворя блога рано-рано сутринта. Това е първото писмо  което отварям днес в служебната поща:

Уважаеми клиенти,

„Софийска вода” АД Ви кани да се присъедините към усилията, които полагаме за опазване на околната среда. За фактурите, които ежемесечно изпращаме до нашите клиенти, годишно загиват хиляди дървета и се използват огромни количества вода и енергия. Струва ли си в ерата на Интернет да изразходваме природни ресурси, които можем да спестим, за да помогнем за съхраняването на природата?

От 01.07.2010 г. „Софийска вода” АД въведе ново улеснение за клиентите си - фактурите на интернет страницата на дружеството. Това направи възможно всички клиенти, които са регистрирани на сайта на дружеството, да имат достъп до електронно копие на своята фактура. Вие можете да проверявате месечните си сметки през Вашия профил на www.sofiyskavoda.bg.

Последната стъпка, за да станете съпричастни на зелената кауза, е да потвърдите желанието си да престанем да Ви изпращаме хартиен екземпляр от Вашата фактура. В тази връзка Ви молим да попълните приложеното към това писмо заявление и да го предадете в най-удобния за Вас център за обслужване на клиенти . Тази малка стъпка от Ваша страна ще помогне на природата, която е нашият общ дом. Ако голяма част от клиентите ни се откажат от хартиен екземпляр на фактурите си, ще се намалят разходите за тяхното издаване и доставка, и дружеството ще инвестира тези средства за подобряване на ВиК услугите.

Повече информация можете да намерите на www.sofiyskavoda.bg, на телефон: 0 700 121 21 или ако посетите някой от нашите центрове за обслужване на клиенти.

„Софийска вода” АД

...................

Как ви се струва този апел?! На мен лично ми звучи абсурдно!

Първо от година не съм получавала фактура от "Софийска вода". А през изминалите две водих ежемесечни разговори с тях за закъснели фактури, но те никога не поеха отговорността за това, естествено виновна е куриерската служба, която ги обслужва - "какво можем да направим ние?!", бе редовния въпрос които те ми задаваха ?!?!?! А нали знаете, че без фактура не може да се осчетоводи разход, та на края на 2008 г. отидох да ми издадат копия на фактурите които ми липсваха. Не съм много сигурна каква беше цената, но около 3-5 лв. заплатих за всяко копие на фактура, което те ми издадоха, поради факта, че нямат никаква вина за това, че ние не сме получавали фактурите си от тях.

Но да оставим това на страна, може пък да сме изключение?!

Алеуя, че са открили възможността да се издават електрони фактури!!!!! Явно са доста напред в "ерата на Интернета" ...... И от тук следващия зашеметяващ ход - за да се откажем от хартиения носител трябва да попълним заявление, съвсем нормално, но "и да го предадете в най-удобния за Вас център за обслужване на клиенти" WTF????

Този патос, направо ми опъна струните - да пестим ресурси!!!!! Извинете, но обикновено гейзерите които бликат из улиците стоят с дни, преди да бъдат овладяни. Даже може да ги причислим към туристическите ни забележителности на града.

И така, благодаря за писмото на Софийска вода, събуди ме и ми даде тонус за деня. А сега мисля да направя едно копи-пейст и да видя дали не мога да го вместя някъде из техния сайт....